Книга на душите

-      Не е нужно да ти казвам, че Венецуела има две неща, които карат Чичо Сам да стои нащрек и да се ослушва - петрол и комунисти. Ще използваме катастрофата, за да забъркаме кашата.

-      Преврат ли?

-      В общи линии. Доколкото чух, ще мине като хуманитарна мисия. Ще има море от палатки, походни легла, храна и медикаменти, готови да се появят в минутата след като прахта се уталожи. Смятат, че ще настъпи пълен хаос. Правителството им няма да може да се справи с положението. Президентът им ще оцелее, но за много от хората му не може да се каже същото. Ще трябва да действаме с опозиционните партии, които ще бъдат готови да действат. Колумбийците и гвианците ще изиграят своята роля, като сложат ръка на спорните гранични територии. Американските, британските и френските военни трябва да са готови да влязат в ролята на миротворци. На лошия ще му бъде сритан задникът. Един от нашите хора взема властта и всички американски и европейски петролни компании се връщат в играта. Такъв е планът, или поне така го разбира глуповатата ми тиква.

Бръмченето на двигателите заглуши тихото подсвирване на Уил. Ненормалният им интерес към липсващата книга. Хладнокръвно взетото решение да убият Кантуел и родителите на жена му. Твърдата им решимост да извадят Уил Пайпър от уравнението. Фрейзър и господарите му се бореха с все сили да запазят в тайна върховната секретна операция - вземането на властта в неприятелска, богата на петрол страна, като използват предсказанията на Библиотеката в Зона 51. Имаше само едно нещо, което Уил знаеше със сигурност - правителството ще използва цялата си тежест, за да го направи на пух и прах.

Докато Дейн започна да се спуска към равнините на Небраска, Уил внезапно се почувства съвсем мъничък. Двумоторният самолет беше нищожна прашинка в безграничното нощно небе, а той бе само един човек, изправил се срещу невъобразимо огромна машина.

34

Пристигнаха на следващия ден. Калифорнийското слънце бе мръсно-жълто в обедния смог. Уил проспа целия последен етап от пътуването и се събуди точно за да види безкрайно ширналия се Ел Ей, приличащ на сън в маранята.

-      Крайна спирка - обяви Дейн, когато Уил се размърда.

-      Не знам как си успял да останеш буден.

-      Може пък да съм минал на автопилот! Майтапя се. Бъбрех с всеки женски глас, който успях да намеря по радиото. Като летящ тираджия.

Уил стъпи на пистата на малкото летище и се протегна на слънцето като сънлива игуана, докато чакаше Дейн да прибере самолета в хангара. Подухваше, температурата бе около двайсет и пет градуса и вятърът галеше приятно кожата като топъл мехлем. Обади се на Нанси. Била добре, все още вцепенена от мъка, но добре. Сутринта слязла с Фили до кея, седнала на един голям камък от вълнолома и го люляла, докато плясъкът на вълните не го приспал.

Планът бе прост. Дейн трябваше да наеме кола. Ако Уил използваше собствената си кредитна карта, щяха да го проследят. После, докато Уил си свърши работата, Дейн ще дремне в мотела наблизо. По-късно двамата щяха да се срещнат на летището и бързо да отскочат до JIac Вегас, за да посетят Спенс и Кениън. Такъв поне беше замисълът.

Уил махна на Дейн на паркинга и пое на юг към Пършинг Скуеър.

Фрейзър наблюдаваше.

Не беше оставил нищо на случайността. Бе повикал още хора от Грум Лейк и ги беше разделил в три екипа по трима. Единият начело с Декорсо тръгна след колата на Уил, командната кола на Фрейзър играеше роля на подкрепление, а третият екип, воден от агент на име Съливън, остана при Дейн.

Веднага щом колата потегли, Фрейзър даде заповед по микрофона си.

-      Съли, заеми се с пилота и ме дръж в течение. А когато дойде време, изритай го в ташаците от мое име.

Обедното движение не бе много натоварено и Уил успя да стигне до центъра за по-малко от половин час. Спря на паркинга срещу сградата на Централната библиотека в стил ар деко и бързо пресече Пета улица с дързостта на нюйоркчанин.

За последен път бе идвал на това място преди петнадесет месеца, но имаше чувството, че оттогава е минала цяла вечност. Спомняше си вкуса на страх в устата си онзи ден. Току-що бе оцелял трийсет секунди в ада при престрелка в затворено помещение в хотел „Бевърли Хилс“. Беше оставил четирима наблюдатели да изливат кръвта си върху дебелия килим в пастелни цветове на едно от бунгалата. Мозъкът на Шакълтън правеше мехурчета от раната с размери на коркова тапа. Уил държеше флаш памет с копие на откраднатата база данни на Шакълтън с датите на раждане и смърт на всички в Съединените щати до хоризонта. Това бе застрахователната му полица, спасителното въже, и трябваше да измисли къде да я скрие. Кое място би било по-добро от някоя библиотека?

Уил изкачи енергично стълбите и бутна входната врата, без да подозира, че двама млади наблюдатели го следват по петите. Фрейзър бе задържал Декорсо, давайки му унизителната роля на шофьор. Искаше по-младите да участват в лова и знаеше, че времето на Декорсо е дошло. Нямаше представа как, нито кога точно ще стане, но не искаше никакви издънки.