Книга на душите

Новият манастир бил построен в началото на двадесети век от френски монаси, които използвали тухли, за да съживят бенедиктинската традиция, и предпочели да се установят недалеч от свещеното място на стария манастир. Самият абат бе почти от двадесет и пет години във Вектис; постъпил тук на младини, веднага след завършването на класическа филология в Кембридж.

След поредния завой пред тях изникнаха полусъборените зидове. Руините се намираха на поляна над Солента, южният бряг на Англия се издигаше от другата страна на тесния пролив. Оцелелите през столетията стени бяха оголени фасади с малко останали отвори на местата, където някога бе имало прозорци и арки. Между развалините пасяха овце.

-      Ето го и стария Вектис! - рече абатът. - Това ли очаквахте, господин Пайпър?

-      Много е спокойно.

-      Да, така е. Тук разполагаме с колкото си поискате спокойствие. - Абатът посочи стените на катедралата, катедралния съвет и спалните помещения. По-нататък се виждаха ниските останки от средновековните стени на манастира.

-      Къде е била библиотеката?

-      Не тук. Още напред. Нищо чудно, че са я скрили в един отдалечен ъгъл.

Уил хвана Нанси за ръка, когато приближиха падината в съседната поляна - голям правоъгълник, на метър под нивото на околния терен. На ръба на склона имаше гранитен маркер с бронзова табела. Надписът беше съвсем прост:

Библиотеката на Вектис - 782-1297

Абатът застана до плочата.

-      Това е вашият дар за света, господин Пайпър - каза той. - Прочетох за всичко сторено от вас в интернет.

Нанси се разсмя при мисълта, че монасите ползват мрежата.

-      Ама разбира се, имаме високоскоростна връзка! - похвали се абатът.

-      Не всички смятат, че стореното от мен е дар - рече Уил.

-      Е, със сигурност не е проклятие. Истината никога не може да бъде проклятие. За мен всичко свързано с Библиотеката е изключително окуражаващо. Усещам сигурната ръка на Бог. Чувствам връзка с абат Феликс и всичките му предшественици, които ревностно са защитавали и поддържали великото начинание, сякаш е било деликатна орхидея, която би загинала, ако температурата се промени и с един градус. Често идвам тук, за да медитирам.

-      Проблемът с двайсет и седма година тревожи ли ви? - попита Нанси.

-      Тук живеем в настоящето. Нашата общност е загрижена дружно да възхвалява Господа, да отслужва литургиите и да се моли според Светото писание. По същество грижата ни е да познаем Исус Христос. Две хиляди двайсет и седма, астероиди и всякакви подобни неща не ни тревожат.

Уил му се усмихна.

-      Ако питате мен, цялата тази суматоха около двайсет и седма е може би за добро. Целият свят ще бъде прекалено съсредоточен върху космическите канари и други такива, вместо да мисли как да унищожи самия себе си. Най-сетне всички да имаме обща цел. Независимо дали ще спечелим, или ще загубим, според мен това ще бъдат най-добрите седемнайсет години, които сме имали някога.

Абатът върна количката на Нанси.

-      Той е чудесен малчуган и има добри родители. Предстои му светло бъдеще. А сега ще тръгвам. Останете колкото пожелаете.

-      Радваш ли се, че дойде тук? - попита Нанси, след като останаха сами.

Уил погледна падината и си представи зеленооките рижави писари, безмълвно трудили се тук векове наред, монасите, които пазели тайната им като свещено задължение, последната кървава катастрофа, сложила край на всичко. Представи си как е изглеждала Библиотеката, огромната колекция от дебели тежки книги в просторните хранилища. Все още се надяваше, че някой ден ще бъде поканен в Невада да види как изглежда Библиотеката сега. Но не го очакваше със затаен дъх.

-      Да, радвам се. Радвам се също, че двамата с Фили сте с мен. - Погледна през поляната към морето. - Господи, колко спокойно е тук.

Останаха още известно време, докато слънцето не започна да залязва. Трябваше да хванат ферибота, а след това ги очакваше дълго шофиране. Уил трябваше да посети един гроб под ябълково дърво във фамилно гробище в провинция Шекспир, преди да отлетят обратно към Маями. Нанси трябваше да свиква с новото си място в отдела във Флорида, както и да обзавежда къща.

А той смяташе да полови риба в примамливите води на Мексиканския залив.

ГЛЕН КУПЪР

КНИГА НА ДУШИТЕ

Превод Венцислав Божилов

Редактор Мария Василева

Художествено оформление на корица „Megachrom“

Компютърна обработка ИК „БАРД“ ООД Десислава Господинова

ИК „БАРД“ ООД - София 1124

жк „Яворов“, бл. 12-А, вх. II

тел. [phone] E-mail: [e-mail]

Notes

[

←1

]

Второ издание на Шекспир от 1632 г. - Б. пр.

[

←2

]

Can't be well и Cantwell имат сходно звучене - Б. пр.

[

←3

]

Псал. 42:4 - Б. ред.

[

←4

]

Рим. 1:17 - Б. ред.

[

←5

]

Причина да съществувам. - Б. ред.

[

←6

]

Свирачът от приказката, който избавил града от плъхове, а след като жителите отказали да му платят, откраднал с музиката си децата им. - Б. пр.

[

←7

]

Астероиди, чиято орбита пресича земната. - Б. пр.