Книгата на черепите

Една книга, която четох наскоро, извлича структурална метафора за обществото от етнографски филм за някакви африкански бушмени на лов за жираф. Бяха ранили едно от едрите животни с отровни стрели, но трябваше да тръгнат след плячката си през голата Калахари и да я гонят, докато падне, което щеше да отнеме седмица или повече. Бяха четирима, свързани в здрав съюз. Главатарят, водачът на ловната група. Шаманът, майсторът и магьосникът, който зовеше свръхестествена помощ, когато се наложи, а иначе служеше като проводник между божествената харизма и реалностите на пустинята. Ловецът или Красавецът, прословут със своята пъргавост, бързина и физическа издръжливост, който понасяше най-големите тежести на лова. Накрая Клоунът, дребен и чудат, който се подиграваше с мистериите на Шамана, с красотата и силата на Ловеца, със самоувереността на Главатаря. Тези четирима образуваха цялостен организъм, всеки от тях бе жизненоважен за целия лов. Оттук авторът развиваше полярностите на групата, като включваше две от противовъртящите се спирали на Йейтс: Шаманът и Клоунът са лявата спирала, идеалисткото, а Ловецът и Главатарят са дясната спирала, оперативното. Всяка спирала реализира възможности, недостъпни за другата, но заедно образуват стабилна група, в която всички умения са балансирани. Оттам вече се развива върховната метафора, растяща от племенното към националното: Главатарят става Държавата, Ловецът става Армията, Шаманът става Църквата, а Клоунът става Изкуството. В тази кола носим макрокосмоса. Тимъти е нашият Главатар. Ели — нашият Шаман. Оливър е нашият Красавец, нашият Ловец. И четвъртият съм аз, Клоунът, Клоунът.

10. ОЛИВЪР

Ели ни спести гадната част за накрая, когато вече се хванахме на въдицата да тръгнем. Порови из страниците на превода си, мръщеше се и кимаше, уж че не може да намери пасажа, който търси, макар че бас слагам, идеално знаеше къде е. И след това ни зачете:

— „Деветата мистерия е тази: че цената на един живот трябва винаги да е живот. Знай, о, Знатнородени, че вечностите трябва да се уравновесят със смърти, и поради това те молим предопределеният баланс да се съхрани с охота. Двама от вас ние се наемаме в своето лоно да вземем. Двама трябва да отидат в мрака. Тъй както живеейки, ежедневно умираме, тъй и умирайки, ще живеем вечно. Има ли един сред вас, който ще откаже вечността заради своите братя от четиристранната фигура, за да могат те да проумеят смисъла на себеотричането? И има ли един сред вас, когото другарите му са готови да принесат в жертва, та да могат да проумеят смисъла на изключването? Нека жертвите сами се изберат. Нека те определят качеството на своя живот чрез качеството на своята кончина“.

Мъглява работа. Чоплехме го и го ровехме часове наред, Нед напрягаше над смисъла всичките си йезуитски мускули и въпреки това можахме да извлечем само един извод от текста. Гадния, очевидния. Трябваше да има доброволец за самоубийство. А двама от останалите трима трябваше да убият третия. Това са условията на сделката. Верни ли са? Може би са само метафорични. Може би трябва да се тълкуват символично. Вместо буквална смърт, примерно, един от четиримата просто трябва доброволно да се откаже от участие в ритуала и да си замине, да си остане смъртен. После двама от останалите се съюзяват против третия и го принуждават също да напусне светая светих. Възможно ли е да е така? Ели е убеден, че става дума за буквална смърт. Разбира се, Ели е много буквално настроен за такъв мистицизъм. Той възприема ирационалните неща от живота изключително сериозно и като че ли изобщо не му пука за рационалните. Нед, който нищо не приема на сериозно, е съгласен с Ели. Не смятам, че Нед вярва много в Книгата на черепите, но позицията му е, че ако изобщо нещо в нея е вярно, то Деветата мистерия трябва да се интерпретира като изискваща две смърти. Тимъти също не приема нищо на сериозно, макар че неговият начин да се смее на света общо взето

е различен от този на Нед. Нед е съзнателен циник, на Тимъти просто не му пука. При Нед е демонично позьорство, при Тимъти е от твърде многото пари на семейството му. Тъй че Тимъти не се терзае особено от Деветата мистерия. За него тя е едно голямо говно, като всичко останало в Книгата на черепите.

Какво да кажем за Оливър?