Книгата на живота

— Не. Как изобщо можете да предлагате подобни неща? — Не можех да си представя друг така лишен от еротичен заряд момент. Изведнъж разходката ми се стори много добра идея и провесих крака през ръба на леглото. Стигнах само дотам, тъй като последва поредната контракция. Когато отмина, двамата с Матю се оказахме сами.

— Дори не си го помисляй — казах, когато ръцете му ме обгърнаха.

— Разбирам „не“ на поне двайсет езика. — Упорството му беше дразнещо.

— Да не искаш да ми баеш, или нещо подобно? — попитах аз.

Матю се замисли за момент.

— Охо. — Очаквах песен и танц за това колко свети са бременните жени и как той би изтърпял всичко заради мен. Изкисках се.

— Легни на лявата си страна и ще ти разтрия гърба. — Матю ме придърпа към себе си.

— Гърбът ми е единственото нещо, което ще разтриеш — предупредих го.

— Така разбрах и аз — отвърна той с още по-вбесяващ тон. — А сега лягай. Веднага.

— Това вече е повече в твой стил. Тъкмо започвах да си мисля, че са направили грешка и са ти сложили на теб упойката. — Обърнах се и наместих тялото си по неговото.

— Вещица — каза той и ме гризна по рамото.

Добре, че лежах, когато дойде следващата контракция.

— Не искаме да напъваш, защото не се знае колко време ще е нужно, а бебетата още не са готови да се родят. Минаха четири часа и осемнайсет минути от началото на контракциите. Могат да продължат още цял ден. Трябва да почиваш. Това е една от причините да настоявам да вземеш успокоително. — Матю започна да масажира с палци кръста ми.

— Само четири часа и осемнайсет минути? — едва чуто попитах.

— Вече деветнайсет, но иначе, да. — Той ме задържа, докато тялото ми се разтърсваше от поредната свирепа контракция. Когато бях в състояние отново да мисля свързано, тихо изстенах и притиснах гръб в дланта му.

— Палецът ти е улучил абсолютно божествено местенце. — Въздъхнах с облекчение.

— А това? — Палецът му се плъзна надолу и по-близо до гръбнака ми.

— Истински рай — казах. По време на следващата контракция успях да дишам малко по-добре.

— Кръвното ти продължава да е нормално и разтриването на гърба като че ли помага. Да го направим както подобава. — Матю извика на Маркъс да донесе странно оформения, тапициран с кожа стол с поставката за книги от библиотеката му и да го постави до прозореца, а върху поставката да сложи възглавница. После ми помогна да го възседна с лице към възглавницата.

Коремът ми се изду и докосна гърба на стола.

— За какво всъщност е този стол?

— За гледане на бой с петли и игри на карти по цяла нощ — отвърна Матю. — Ще ти бъде много по-удобно на кръста, ако се наведеш малко напред и положиш глава на възглавницата.

Наистина се оказа така. Матю започна пълен масаж, който започна от бедрата ми и продължи нагоре, докато не стигна до мускулите в основата на черепа. През това време получих още три контракции и макар да бяха продължителни, хладните ръце на Матю и силните му пръсти сякаш облекчиха донякъде болката.

— На колко бременни си помогнал по този начин? — попитах, обхваната от любопитство откъде има тези умения. Ръцете на Матю замръзнаха.

— Само на теб. — Успокояващите му движения продължиха.

Завъртях глава и открих, че ме гледа, макар че пръстите му нито за миг не престанаха да се движат.

— Изабо каза, че аз съм единствената, която е спала в тази спалня.

— Никоя друга не е била достойна. Но можех да си те представя в тази стая — с мен, разбира се — малко след като се срещнахме.

— Защо ме обичаш толкова много, Матю? — Не разбирах с какво го привличам, особено когато буквално се търкалях, лежах по очи и пъшках от болка. Отговорът му не закъсня.

— Ти си отговорът на всеки въпрос, който някога съм си задавал или ще си задам. — Той махна косата ми от шията и ме целуна по мекото място под ухото. — Какво ще кажеш да се надигнеш малко?

Внезапната остра болка в долната част на тялото не ми позволи да отговоря. Успях само да изпъшкам.

— Това ми прилича на десет сантиметра разкритие — промърмори Матю. — Маркъс?

— Добра новина, Даяна — жизнерадостно съобщи Маркъс, докато влизаше в стаята. — Вече трябва да напъваш!

И аз напъвах. В продължение на дни, както ми се струваше.

Първо опитах по модерния начин — легнала, с Матю до мен, който стискаше ръката ми и ме гледаше с обожание.

Не се получи.

— Не е задължително да е признак за неприятност — увери ни доктор Шарп и погледна към Матю и мен от мястото си между бедрата ми. — На близнаците понякога им трябва повече време да се размърдат през този етап от раждането. Нали, Март?

— Трябва й табуретка — намръщено рече Март.

— Донесох своя — обяви доктор Шарп. — В коридора е. — Тя посочи с глава.

И тъй, децата, заченати през шестнайсети век, предпочетоха да обърнат гръб на модерните медицински удобства и да се родят по старомодния начин — на прост дървен стол с извита като подкова седалка.