Книгата на живота

— Тя го знае. Както и майка ти. — Филип ми смигна. — Отвсякъде съм заобиколен от вещици. Само не казвай на Изабо. Няма да й хареса.

Разсмях се.

— И това е моята награда за годините добро поведение. А сега не искам никакви сълзи повече, ясно? — Той повдигна пръст. — Направо ми се къса сърцето от тях.

— А какво искаш на тяхно място? — Избърсах очите си.

— Повече смях. Повече танци. — Усмивката му стана дяволита. — И повече внуци.

— Трябваше да попитам — отбелязах и отново се разсмях.

— Но се боя, че бъдещето няма да е само смях. — Филип отново стана сериозен. — Работата ти не е свършена, дъще. Богинята ме помоли да ти върна това.

— Той ми подаде същата златна и сребърна стрела, с която бях простреляла сърцето на Бенджамин.

— Не я искам. — Дръпнах се назад и вдигнах ръка, за да отблъсна нежелания дар.

— Аз също не я исках, но някой трябва да се погрижи да има правосъдие. — Ръката му се протегна още повече.

— Даяна? — повика ме Матю отвън.

Нямаше да чувам гласа на съпруга си, ако не беше стрелата на богинята.

— Идвам! — извиках му аз.

Очите на Филип се изпълниха със съчувствие и разбиране. Докоснах колебливо златния връх. В мига, в който плътта ми установи контакт с него, стрелата изчезна и отново усетих тежестта й в гърба си.

— От първия миг, когато се срещнахме, знаех, че ти си избраната — рече Филип. Думите му бяха странно ехо на онова, което ми бе казал Тимъти Уестън в Бодлианската библиотека миналата година и бе повторил в дома си.

С една последна усмивка духът започна да изчезва.

— Чакай! — извиках. — Избрана за какво?

— Избраната, която може да понесе моето бреме, без да се пречупи — прошепна Филип в ухото ми. Усетих едва доловимия допир на устни върху бузата си. — Няма да го носиш сама. Запомни това, дъще.

Преглътнах риданието си, когато той си отиде.

— Даяна? — отново повика Матю, този път от прага. — Какво има? Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак.

Наистина бях видяла призрак, но сега не беше времето да разказвам на Матю. Плачеше ми се, но Филип искаше радост, а не тъга.

— Потанцувай с мен — казах, преди да се е отронила и една сълза.

Матю ме взе в обятията си. Краката му се задвижеха по пода и ни понесоха от салона в голямата зала. Не задаваше въпроси, въпреки че отговорите бяха в очите ми.

Настъпих го.

— Извинявай.

— Пак се опитваш да водиш — промърмори той. Целуна ме по устните, след което ме завъртя. — А в момента работата ти е да следваш.

— Забравих — засмях се.

— Значи ще се наложи да ти го припомням по-често. — Матю ме притисна силно до себе си. Целувката му беше достатъчно груба, за да е предупреждение, и достатъчно сладка, за да е обещание.

Филип беше прав, помислих си, докато излизахме в градината.

Независимо дали водех или следвах, никога нямаше да съм сама в свят, в който го имаше и Матю.

Слънце в Близнаци

Знакът на Близнаците е знак на партньорство

между съпруг и съпруга и на всички други въпроси,

зависещи от вярата.

Роденият под този знак има добро и честно сърце

и чудесно остроумие,

които ще му помогнат да научи много неща.

Той бързо ще се гневи, но и бързо ще му минава.

Говори дръзко дори пред принца.

Той е големият лицемер,

разпространител на духовити измислици и лъжи.

Ще си навлече много беди поради жена си,

но ще победи враговете си.

Анонимен английски сборник с цитати,

ок. 1390 година, Гонсалвис MS 4890, ф. 8

41.

— Извинете за безпокойството, професор Бишъп.

Вдигнах глава от ръкописа. Читалнята на Кралското дружество беше залята от слънчева светлина. Изсипваше се през високите, разделени на множество панели прозорци и се разливаше по просторните маси за четене.

— Един от колегите ме помоли да ви дам това. — Библиотекарят ми връчи плик с емблемата на Кралското дружество. Отпред някой беше написал името ми с черно мастило и характерен почерк. Кимнах в знак на благодарност.