Когато боговете се смеят

Сутринта донесе със себе си дъжд и неочаквана информация. Под дъжда Настя Каменская здравата се намокри, защото не си бе направила труда да вземе от къщи чадър, лекомислено надявайки се, че съвсем леките облачета не предвещават никакъв разгул на стихията. А сведенията, които й стовари Сергей Зарубин, я хвърлиха в тотален смут.

— Е, какво, Настя Павловна, хайде, похвали ме, че съм голям юнак — заяви той, нахлувайки в кабинета й.

— Получаваш похвала — послушно каза тя. — За какво?

— Такава приказчица ще ти разкажа, че направо ще паднеш, дръж се здраво. Околович, след като премина през процедурата за насилствено отрезняване, ми обясни, че изпитвал силни и неприятни подозрения относно своята любовница Светочка Медведева. Че когато твоят млад любимец Андрюшенка посетил Медведева и й показвал разни снимки, господин Околович присъствал и можел да заложи пияната си глава, че Светлана е разпознала някого на тези снимки. Направил това заключение въз основа на наблюдението си над вазомоторната реакция на въпросната Светлана, която — пак според него — силно пребледняла, после се изчервила и ръчичките й започнали да треперят. Как ти се струва това?

— Ами никак. — Настя сви рамене. — Кого може да е разпознала там, след като се изясни, че Яровой не прилича на нито един от тях?

— Ти не ме доизслуша, Павловна. Яровой не е присъствал на онези снимки, но в момента, когато са й ги показали, Медведева може да е имала реални основания да се притесни. Нали може? Като нищо — веднага си отговори той. — А сега слушай по-нататък. Много скоро след този случай нашето момиче Света казало на Околович, че в най-близко бъдеще тя ще получи много пари, които ще сподели с него, за да може той да осъществи собствен проект за спектакъл. Откъде, питам аз?

— Е, и откъде, смяташ?

— Знам ли? — разпери ръце Зарубин. — Но се създава впечатление, че тази жена е решила да се набърка в нещо престъпно. Ще ти кажа и още нещо, ако ти не се сещаш. Спомняш ли си как седяхме на същото това място и твоят млад фаворит…

— Серьожа! Дръж се сериозно — помоли Настя, криейки усмивката си.

— … Андрюша се покайваше и си посипваше главата с пепел, задето провел лошо първия разговор с Медведева, освен това каза, че му се сторило, сякаш тя прекрасно знаела за кого става дума и кой е Фена, но по някакви съображения криела това. Спомняш ли си?

— Ти обаче не присъстваше тогава — веднага го парира Настя. — Тебе по-късно те включиха в групата.

— Мишка ми разказа. Подробно и цветисто.

— Клюкар е тоя твой Мишка.

— Какъв клюкар! Той е прекрасен разказвач. Е, продължавам да обяснявам гениалната си идея. Светлана прекрасно знае кой е Фена и когато при нея внезапно се изтърсва твоят… старши лейтенант Чеботаев и казва, че ще й покаже снимки, как е трябвало да реагира? Трябвало е да се уплаши — ами ако ей сега види ОНЗИ човек? И естествено, докато е гледала тези снимки, тя не може да е останала равнодушна — нали човек не овладява страха си толкова бързо, отначало пребледнява, после се изчервява, ръцете и краката му се разтреперват и така нататък, макар че всичко вече е свършило и торпедото е префучало встрани от него. Ето това е станало в действителност.

— Ти си фантазьор, Сержик… — Настя се запъна, впери поглед в отворения прозорец и си помисли, че само преди година от мястото си зад бюрото можеше да види отделни струйки от дъжда, а сега не ги вижда, всичко се слива. — Касетите. От Яровой са взели касети. Излиза, че Светлана не ни го е предала, а го е запазила за себе си. Те заедно са шантажирали някого. И този някой е убил Яровой и е взел касетите. Не, Сержик, ти не си фантазьор, ти си гений. Казвал ли ти го е някого?

— Лично аз ти го казах преди пет минути. Не кради хорските мисли, Павловна, не е хубаво.

Настя решително стана иззад бюрото и взе чантата си.

— Да вървим в болницата.

Игор Лесников реши да достави удоволствие на Женя и й определи среща в същото заведение в търговския комплекс — „Охотний ряд“, където го бяха зарадвали цените и асортиментът от пресни сокове. В края на краищата днес смяташе да отправи към момичето толкова неприлична молба, че се налагаше да подслади хапчето.

— Женечка, моите колеги внимателно прегледаха документите, които вие любезно им предадохте — поде той. — Но за съжаление те не са достатъчни. В бележниците също не открихме имена, които биха могли да потвърдят вашите подозрения. Разбирате ли, ако баща ви наистина… ммм… е свързан с престъпния бизнес, но и до днес живее и процъфтява благополучно, това означава само едно: той има свои хора в нашето ведомство, в нашите служби, които му помагат. Разбирате ли за какво говоря?

— Да, разбирам.

— В бележниците не намерихме нито един телефонен номер на служител в МВР. Може би баща ви има друг бележник и се свързва с тези хора пряко, а не чрез вас?

— Разбира се, той има електронен бележник, винаги го носи със себе си. Но щом ви интересуват неговите познати от милицията, ще ви го кажа и така. Аз познавам чичо Вася Сурин.

— Чичо Вася ли?

— Василий Никанорович.

— Кой е той? Къде и като какъв работи?