Когато боговете се смеят

„Нищо — мислено повтори той, докато набираше телефонния номер. — Освен дето ти, миличка, съзнателно или несъзнателно даваш на милицията възможност да вкара татенцето ти в затвора и на всичко отгоре черпиш милиционерите с чаша кафе, купено с татковите ти пари. Да знаеше това Рубцов — сигурно щеше да откачи“.

— Ало, Настя, ти имаше на едно листче серийния номер на камерата, която е изчезнала от дома на Яровой, — припряно и тихо заговори той в слушалката. — Да… Да… продиктувай ми го бързичко… не, после ще ти обясня, първо ми дай номера… така… така… благодаря. Край, Каменская, аз намерих камерата. В домашния сейф на Рубцов. Да, и касетите са тук. Капачето ли? Какво общо… Сега ще видя. Да, счупено е. По-точно съвсем е отделено… Както решиш… Не, сега си е вкъщи. А той преди половин час беше в офиса си и не смяташе да излиза. Добре, ще го направя.

Ето на, сега колегите ще отидат да задържат Роман Дмитриевич Рубцов по подозрение в съучастничество в убийството на Кирил Яровой. Това — само във връзка с намирането на камерата. А след като прегледат и записите, току-виж се появило и още нещо. После ще преровят и документите, които се намират в домашния сейф. Обаче Женя… Нима е очаквала, че всичко ще стане толкова бързо? Искала е да се подготви предварително, както сама се изрази, за стихийното бедствие, ако то е неизбежно. И с действията си, със собствените си ръце го провокира. Каменская го помоли да задържи момичето, то да не се връща на работа и да не присъства при задържането на баща му. Не бива да гледа тези сцени, тепърва има много да се тревожи и да плаче.

— Пфу, каква гадост! — Коротков се намръщи и демонстративно се извърна. — Защо трябва да гледам тоя Рубцов гол?

— Гледай, гледай — с тон на възпитател каза Сергей Зарубин, — не е току-така тая работа. Рубцов не е женен, не би се захванал да убива изнудвач само заради голия си задник. Може любовницата му да е някаква… От правителството например, или депутатка… Юр, ама защо се извръщаш, бе? Погледни я, може да я познаваш?

— Абе откъде ще я познавам! — ядосано възкликна Коротков.

— Е, все пак си началник, трябва да бъдеш политически грамотен, да гледаш редовно телевизия, да четеш вестници. Вгледай се по-внимателно, преодолей шибаното си целомъдрие…

Коротков впери очи в екрана и внимателно заразглежда жената в леглото на Рубцов.

— За пръв път я виждам. Трябва да повикаме Настюха, тя има добра зрителна памет. — Той посегна към вътрешния телефон. — Заета ли си? Не много ли? Тогава прескочи при мен за малко.

Той хвърли критичен поглед към екрана.

— Слушай, Серьога, намери някой по-приличен кадър, да се вижда лицето, а другите неща да ги няма. Все пак поканихме дама.

Зарубин извъртя лентата, намери едър план на жената. Когато Настя влезе, на екрана нямаше нищо неприлично.

— Настюха, я погледни, случайно да познаваш тази мадама?

— Ами че това е Плетньова, съседката на Светлана Медведева. Същата, която ни изведе до Околович.

— Е, честито, сестро. — Коротков понечи да извади цигара, но се оказа, че пакетът му е празен. Той яростно го смачка и го хвърли в кошчето за боклук. — Това е любовницата на Рубцов. Полюбувай се.

— Ново двайсееет… — проточи Настя. — Каква стана тя — Медведева заедно с Фена е решила да шантажира съседката си? Научила е отнякъде, че Плетньова има богат любовник, и е решила по този начин да реши финансовите си проблеми. Тогава е ясно защо отказва да отговаря за какви пари говори Околович. Днес бях в болницата и я питах — Светлана твърди, че това са пиянски измислици на любовника й, който съвсем е изгубил чувство за реалност. И знаеш ли, аз почти й повярвах. За какво чувство за реалност може да се говори, когато любовникът ти те дава на своите алкохолизирани другари по чашка?

— И аз, между другото, бях в болницата с тебе — сърдито се обади Зарубин. — И изобщо, ама изобщо не й повярвах. От един километър си личеше, че лъже и се измъква от отговори.

— Серьожа, за тебе си е личало…

— Аха, Серж, нашата Настюха развива късогледство, сега вижда лошо — през смях добави Коротков. — Току-виж дошла на работа с очила.

— Стига де, Юрка, не ме обърквай — махна му с ръка Настя. — Искам да кажа, че това беше твоя идея, Серьожа, ти изгради тази верига и стигна до извода, че Медведева е използвала Фена за шантаж. Красива идея, няма спор, и ти е жал да се откажеш от нея, затова всичко ти се подрежда според тази идея. Каквото и да каже Медведева, както и да погледне, в който и момент да въздъхне — ти преценяваш всичко в полза на това, че ти си прав, а тя лъже. А моят поглед е външен, защото идеята не е моя и не ми е жал за нея.

— За кого не ти е жал, за Светлана ли? — подкачи я Коротков.

— Абе не за Светлана, а за идеята, мъко моя ръководна. Готова съм всеки момент да се откажа от нея, затова възприемам показанията на Светлана по-обективно. Всички касети ли изгледахте?

— Не, едва започнахме. Искаш ли да участваш?

— Е, хайде, ще се доверя на вас. — Настя тръгна към вратата. — Ако има нещо интересно, повикайте ме, ще бъда в кабинета си.

Мина още половин час и Коротков отново се обади на Настя: