Ковачница на мрак

— Може би ще те изненадам, но нахалството ти ме радва. До известна степен. Младите търсят бързо удовлетворение и са готови да прехвърчат като птиченца от един пищен цвят на друг, и докато полетът остава буен, са възхитени от своя живот. Приключение и възбуда, нали? Но съм виждал дъждовни капки да се втурват по стъклото на прозорец с подобно увлечение. И смятам тяхното нелепо приключение за точно толкова ценно.

Тя кимна.

— Младите са жадни за преживяване, да, и го търсят в безумната лудория. Схващам мисълта ти. Само глупак не би се зарадвал на една среща с някой, наречен „лорд Хейт“, макар и само за да понесе дръзко съблазънта на погледа му.

— Съжалявам всички бъдещи жертви на пътя ти, заложник. Прочее, сега разказът, който ще се постарая да направя сбит и ясен. Какво са азатанаите? Забележи краткостта на отговора ми: никой не знае. Откъде са дошли? Дори те не могат да дадат отговор. Каква е тяхната цел? Трябва ли да имат такава? Ние имаме ли в края на краищата? Виждаш ли как изкушението на разказа подканва към такива опростени понятия? Цел — ба! Все едно. Тези неща трябва да знаеш: азатанаите са могъщи по начин, който дори джагътите не разбират. Те не обичат и са зле настроени към общество. Коварни са в изявленията си дотолкова, че често това, което твърдят, че са, всъщност е антитеза на това, което са. Или изглеждат, че са, или не.

Коря потърка лицето си.

— Един момент, учителю. Това ли е разказът?

— Да, окаяно момиче. Стремя се да ти дам знание.

— Полезно знание?

— Зависи.

— О.

— Сега. Азатанаите. Дори това име е в грешка, след като предполага култура, единство на форма, ако не на цел. Но азатанаите не носят плът като нас, както сме затворени в това, което ни е дадено и което можем да разберем за него. Не, те могат да избират всяка форма, която пожелаят.

— Учителю, описваш богове или демони, или духове.

Хаут кимна.

— Всичките ти описания са уместни.

— Може ли да бъдат убити?

— Не знам. За някои се знае, че са изчезнали, но нищо повече не може да се каже за това.

— Продължи, учителю. Неволно се заинтригувах.

— Да, намекът за сила винаги е изкусителен. Така. Сред азатанаите има един, който сега се нарича К’рул.

— Сега ли? Под какво име е бил известен преди?

— Керули. Преобразяването е в сърцевината на този разказ. Сред Бягащите псета името Керули се разбира като живото, от настоящето, така да се каже. Но в преминаването, в обръщането и тръгването в миналото, Керули трябва да се превърне в К’рул.

— Керули е умрял и така се е превърнал в К’рул? Значи азатанаите все пак могат да умират.

— Не. По-скоро, да. Достатъчно е трудно и без въпросите ти! Бих предпочел да хвърлиш още дърва в огъня.

— Защо?

— Ами, усещам, че не гори. Но огънят бележи отминаването на времето с това, че нагледно ни предлага прехода на едно нещо в друго. Той е като музиката, придружаваща гласа на бард. Без проклетите пламъци между нас разказът сякаш трябва да се забави, като наполовина изречена дума, като наполовина поет дъх.

— Разказваше ми за азатаная, наречен К’рул.

— Дори приятелите му азатанаи не разбират какво е направил той, нито дори защо. Може би той просто подлага на изпитание собственото си безсмъртие. Или навярно скуката го е тласнала към това. Тук се спускаме в бездната на намеренията. Той не отвръща на молитва.

— Какво е направил?

— Пуснал е кръв, а от раните, които е отворил по себе си, в самата кръв е породил загадъчна мощ. Чародейство. Магия в много течения и вкусове. Все още са млади, със смътен аспект, едва се долавят. Тези, които ги усещат, могат да изберат да избягат или да се доближат. В проучването тези течения намират определение.

— Казват — прекъсна го Коря, — че джагътите притежават своя собствена магия. Както и Бягащите псета, и Тел Акаи, и дори форулканите.

— А тайстите? — попита Хаут.

Тя сви рамене.

— Така каза Варандас, но никога не съм виждала нещо такова.

— Беше много малка, когато напусна Куралд Галайн.

— Знам. Признавам, учителю, че съм скептична за магията на Тайст.

— А на Майка Тъма?

— Не знам, учителю. Всичко може да бъде почитано и да бъде превърнато в бог или богиня. Нужен е само общ страх — от отчаяния вид, безпомощния вид, страх, който идва от това, че няма отговори за нищо.

— Е ли тогава отсъствието на вяра същото като невежеството?

— Толкова, колкото присъствието на вяра може да е невежествено.

Хаут изсумтя, а после кимна.

— Кръвта изтича от него на тънки струйки, на тежки капки и така силата му се предава в света и оставяйки го, той се превръща в нещо изоставено, и така Керули се е превърнал в К’рул.

— Бягащите псета са очаквали да умре.

— Да. Кой не умира, когато кърви непрестанно?

— Но той продължава да лежи.

— Да, и сега, най-сетне, подозирам, че другите азатанаи започват да осъзнават последствията от дара на К’рул и са разтревожени.

— Защото К’рул предлага на всеки дял в силата, която някога са пазели само за себе си.

— Много добре. Каква полза да си бог, когато всеки един от нас може да стане бог?

Тя се намръщи.