Ковачница на мрак

Старите художници, рисували пейзажи, бяха обсебени от светлината и разправяха, че много от тях били полудели от тази обсебеност. Но със сигурност беше много по-лошо, ако всичката светлина е отнета. Мислите му се върнаха към Кадаспала, най-добрия художник портретист… чудно ли беше, че той живееше под облак от страх и изригваше гнева си към света? Жреците обещаваха благодат с идването на мрака и уверяваха, че никой няма да е сляп в него. Подобни дарове идваха от магията, тъй че никога не бяха безплатни. Райз се зачуди каква ли цена ги очаква всички.

Чу стъпки по стълбището, обърна се и видя Седорпул. Младият жрец беше останал без дъх, закръгленото му лице и тяло се полюшваха над стъпалата все едно беше пълен с въздух. Зад него, щом стъпи на платформата, изникна друга фигура.

Седорпул се огледа и възкликна:

— Няма я! Къде е?

— В стаята си. Играе.

— Бягане от отговорност!

Райз Херат кривна глава.

— Същото помислих, когато я остави на мен, Седорпул.

Жрецът махна с ръка и заоправя оцапаната си туника.

— Излишно е да се спори. Местонахождението ѝ е ясно. Това е важното.

Другият жрец се промъкна покрай Седорпул и се загледа над града.

— Ендест Силан — обърна се към него Райз. — Кажи ми какво виждаш?

— Не е важно какво виждам, а какво чувствам, историко.

— А какво чувстваш?

— Тук горе сякаш бремето на света се смъква от раменете ми. Докато в коридорите под нас… — Сви рамене.

— Ти си млад — каза Райз. — Имаш много да носиш, но благодатта на младостта означава, че почти не усещаш тежестта му. Смущава ме мисълта, че остаряваш преждевременно.

— Още не си чул — заговори Седорпул. — От един от манастирите е дошъл ездач. Магьосник Реш води група шейки. Придружават гост, който ще се срещне със самата Майка Тъма.

— Нима? И вече се знае, че тя ще му даде аудиенция? Този гост трябва да е от изключителна важност.

— От Витр е.

Райз изгледа Седорпул — зачервеното му лице и светлосините очи, и за пореден път се зачуди на липсата на вежди и други косми по лицето… дали просто бръснеше всичко, както темето си? Странна склонност.

— Нищо не идва от Витр — заяви той.

— Рискуваме с дръзките си твърдения — обади се Ендест, беше се подпрял на стената.

Райз помисли малко и каза:

— Знае се, че азатанаите са направили каменни съдове, които могат да задържат Витр. Вероятно би могло от същия материал да се направят и кораби.

— Не са кораби — отвърна Седорпул. — Като оставим това, знаем малко. Жена, но не е тайст.

— Азатанаи?

— Така изглежда — потвърди Ендест.

— Скоро трябва да се появят от гората според мен — заяви Седорпул и застана до парапета до другия жрец. — Мислехме да видим идването им оттук.

Толкова с мирното съзерцание.

— Вярвам, че всичко долу е приготвено.

— Нищо особено — каза Седорпул. — Това не е официална визита все пак.

— Никакво лъскане на токи? — попита Райз. — Никакво търкане на сребро?

Ендест изсумтя — а може би прихна.

Седорпул изду месестите си бузи и бавно поклати глава.

— Лоша компания си избрах днес. Пълно незачитане. Историк, който се надсмива на исторически поводи. Псалт, който се подиграва с благоприличието.

— Благоприличие? — Ендест изгледа Седорпул. — Много бързо забрави, че тази сутрин преди разсъмване те измъкнах изпод три кандидат-жрици. Вмирисан на вкиснало вино, а колкото до петната по халата ти, пазя изключително благоприличие, като не се вглеждам много. — Обърна се към Райз и добави: — Седорпул намира кандидатките, докато още чакат в преддверието на старшата монахиня, и ги уведомява, че силата им в леглото трябва да бъде изпитана…

— Възползвам се от естественото им желание — обясни Седорпул.

— Намерил е неизползвана стая и сега държи ключа за нея. Заклева кандидатките да пазят тайна…

— Олеле — каза Райз. — Седорпул, рискуваш да си навлечеш бъдеще на позор и праведно възмездие. Дано да доживея да го видя в целия му блясък.

— Ендест, провали всичките ми надежди за възможно приятелство. Да го кажеш пред историк при това! Тъкмо вие двамата ме проклинате за съдбата, която историкът тъй злокобно описва!

— Едва ли — възрази Ендест. — Предвиждам нощ на изповеди… не, кого заблуждавам? Десетки нощи на стотици изповеди. Чака те незавидна съдба…

— Изглеждаше напълно благодарен за отхвърлените от мен снощи, почитаеми псалт. И всяка друга нощ, впрочем. Кой беше казал, че за лицемерието нямало място в религиозен храм?

— Никой — отвърна Райз Херат. — Доколкото знам.

— Нима? — попита Седорпул. — Наистина ли?

Райз кимна.

— Виж ти. — Седорпул въздъхна. — Все едно, не си струва да спорим за това. Да пренебрегнем засега нещастните обстоятелства, които ни събраха тримата, и да се насладим на гледката.

— А младата Легил Бехуст? — попита Райз.

— Несъмнено съществува стабилен аргумент в полза на образователната стойност на играта. Освен това стаята под нас е традиционното убежище за поредицата заложници на Цитаделата. Дано да е залостила вратата за пълно усамотение. До обедната камбана поне.

На Райз Херат му хрумна неприятната донякъде мисъл, че би предпочел компанията на Легил Бехуст.

Седорпул посочи и каза:

— Ето ги!