Ковачница на мрак

— Трябва да сме в състояние да оцелеем, сестра Синтара. Да се търсят изгоди е малко преждевременно.

— Това, че сте стара, не е по моя вина, сестра Емрал. Майка Тъма ви задържа на високия ранг от съжаление, подозирам, но това също си е нейно решение. Ние тук създаваме религия, а вие, вместо да ликувате от възможностите, се съпротивлявате на всеки завой.

— От съпротивлението идва истината — отвърна Емрал.

— Каква истина?

— Проблеми ли обсъждаме сега, сестра Синтара?

— Дошла е азатанаи от Витр. Всеки момент ще се появи, все едно че е издигната от шейките.

Емрал повдигна вежди.

— Да се опълчи на Майка Тъма? Едва ли.

— Знаехте ли, че Хун Раал е в Карканас?

— Разгледах молбата му за аудиенция, да.

— Не е трябвало да му отказвате — отвърна Синтара. — За щастие той ме потърси и поговорихме. Азатанаи е била намерена от отряд на Стражите на Външния предел и Страж е придружил жената насам — преди да се намесят монасите. Азатанаи е била отведена веднага на среща с Шеканто и била гост в манастира за две нощи. Започвате ли да проумявате?

— Не отказах на Хун Раал. По-скоро не видях нужда да се бърза. Той ли ви каза това? И какви според вас биха могли да са причините му толкова припряно да ви уведоми, сестра Синтара? Позволете ми да предположа. Иска да втълпи идеята, че тази азатанаи представлява заплаха, и така да получи от Майка Тъма заповед отново да призове на оръжие легиона на Урусандер.

Синтара се намръщи.

— Тя е дошла от Витр.

— Тя е азатанаи. Може би наистина е дошла от Витр, но не е от него. Откога азатанаите представляват заплаха за нас? Ако Хун Раал постигне своето, как ще реагират благородниците на възкресяването на легиона на Урусандер в пълната му мощ? Особено в този момент, когато цял Карканас говори за свещен брак?

— Свещен брак? Уверявам ви сестра Емрал, мълвата по улиците е само за Драконъс и какво би могъл да направи той, ако такъв съюз бъде обявен.

— Само защото са продължили да разсъждават в същата посока, както и вие, изглежда, сестра. Драконъс несъмнено… дали ще бъде поднесена главата му на блюдо за умилостивяване на благородниците? И колко дълго ще продължи тази радост, когато двайсетина неблагородни командири на кохорти на Урусандер нахлуят с кални ботуши във Великата зала на Цитаделата? Прогонването на Драконъс от леглото ѝ е жалка компенсация за разреждането на властта на знатните. Завръщането на легиона на Урусандер ще бъде изваден меч, вдигнат високо над главите ни. И вие сте готова да танцувате за тях?

При последните думи лицето на Синтара помръкна. Слуховете за детството ѝ, прекарано като улична танцьорка — с уста около членовете на пияни старци, — все още не бяха заглъхнали съвсем. Емрал и агентите ѝ не бяха направили нищо, за да ги разпръснат, разбира се. Но пък и нейните разпространители на клюки неуморно уронваха репутацията на самата Емрал. „Така че винаги има неща за обсъждане.“

— Изглежда — заговори след малко Синтара, — напоследък сте запозната добре с уличните слухове, сестра Емрал.

— Достатъчно, за да знам, че омразата към Драконъс произтича от ревност…

— И нарастващата му власт!

Емрал се взря в Синтара.

— И вие ли вече сте заблудена като останалите? Той няма никаква власт. Той е любовникът ѝ и нищо повече. Консорт.

— Който удвои броя на домашните си стражи през последните три месеца.

Емрал сви рамене и се обърна отново към огледалото.

— На негово място щях да направя същото. Мразен от легиона и простосмъртните, плашещ знатните. За да премахне заплахата от това, би било по-добре да се омъжи за него, вместо за Урусандер.

— Добре, че Майка Тъма не търси нашия съвет — сопна се Синтара.

— По това сме съгласни — отвърна Емрал.

— Но дори и това ще се промени, сестра Емрал. Тогава какво? Нима ще застанем пред нея озъбени и разпенени една на друга?

— С малко късмет, ще сте пораснали дотогава и ще сте станали по-благоразумна.

— Така ли обяснявате бръчките на лицето си? След като непрекъснато се гледате в огледалото, би трябвало вече добре да знаете недостатъците си.

— Но, сестра Синтара — отвърна Емрал на смътната фигура, застанала зад отражението ѝ, — не гледам себе си.

Капло Дриим и магьосник Реш яздеха в челото на процесията. Зад тях, сама и с половин дузина шейки след нея, яздеше Т’рисс, на коня си от усукани и сплетени стръкове трева. Черните стебла бяха избелели в смъртта си. Подобието вече бе станало сиво-кафяво и с изсъхването цялото същество се беше стегнало, а тревите бяха заприличали на мускули и гола кост, като животно, чиято кожа е одрана. Дупките на очите му бяха вече замрежени от паяжина. Капло едва се сдържаше да не се обърне за пореден път през рамо към жената азатанаи и ужасния ѝ кон.

Дланите му бяха потни в кожените ръкавици. Краят на гората вече се виждаше в откос вяла слънчева светлина, сякаш сянката на облаци бе заседнала в очите му, и той едва успя да надвие трепета си.

Магьосник Реш до него беше нетипично смълчан.