Ковачница на мрак

Той потрепери, докато се изпразваше в нея, и усети как умората го обзе — дълбока, топла умора. Когато тя го пусна да се измъкне, се завъртя и се отпусна на гръб.

Но тя прошепна:

— Не бързай толкова. Дай ми ръката си… не, другата. Там долу, овлажни пръстите, да, точно така. Сега потъркай тук, бавно в началото, но по-бързо, щом чуеш как дъхът ми се учестява. Аратан, в правенето на любов има две страни. Ти получи своето и да, аз се радвам. Сега ми дай моето. С годините ти и всяка жена, с която легнеш, ще ми благодарите за това.

Момчето се беше постарало да не вдига шум, но сънят на Ринт беше лек. Макар да не можеше да долови какво казва сестра му на Аратан, звуците, които последваха, му казаха всичко, което трябваше да знае.

Беше се постарала да извлече удоволствие. Не можеше да я укорява за това.

Беше му казала, че Драконъс не ѝ го е заповядал и че няма да има никакви последствия, ако откаже. Отговорила, че ще помисли, и беше казала същото на Ринт, пренебрегвайки неодобрението му.

„Остави обучението в ръцете на някоя дворцова курва. Отиграй го като клишето, в което ще се превърне. Има начини за учене и те се повтарят поколение след поколение. От всички игри на учене тази определено е най-мръсната.“ Ферен беше Пограничен меч. Нищо ли не разбираше Драконъс освен собствените си нужди и беше ли готов да стъпче всеки по пътя си, за да ги удовлетвори? Така изглеждаше. Синът му щеше да стане мъж. „Покажи му какво означава това, Ферен.“

Не, нямаше да е курва за Аратан. Нито девица, нито някое селско момиче от крайградските селца. В края на краищата всяка такава можеше да се върне и да тормози дома Дракони, искайки пари за копелето си.

Ферен нямаше да направи такова нещо и Драконъс го знаеше много добре. Бащата нямаше нужда да се тревожи, че синът му е излял семе в утробата ѝ. Ако заченеше дете, тя щеше просто да изчезне без никакви претенции към Аратан и щеше да отгледа това дете добре. Докато Аратан не дойдеше за него, може би.

И схемата щеше да се повтори, от баща на син, и все така. А за жени с разбити сърца и празни домове, какво пък, не си струва да се притеснява човек… „но това е Ферен. Това е моята сестра. Ако заченеш дете, Ферен, ще избягам с теб и дори родът и волята на дом Дракони няма да ни намерят. А ако Аратан все пак успее някак да го направи, заклевам се, че ще го убия със собствените си ръце.“

Високо горе звездите кръжаха размътени, заплували сякаш в река от гняв.

Сагандер се свести точно преди разсъмване и след малко изохка. Преди учителят да е успял да издаде друг звук, ръка в ръкавица запуши устата му. Той вдигна очи и видя надвесения над него лорд Драконъс.

— Тихо — заповяда му тихо Драконъс.

Сагандер кимна и ръката се отдръпна.

— Милорд! — прошепна той. — Не усещам крака си!

— Няма го вече, учителю. Беше или това, или смърт.

Сагандер го зяпна невярващо. Измъкна ръката си изпод одеялата и посегна надолу, но дланта увисна там, където трябваше да е бедрото му. Пръстите му напипаха само кълбо прогизнали превръзки.

— Ти удари сина ми в лицето, учителю.

Сагандер примига.

— Милорд, той каза нещо лошо за вас. Аз… защитих честта ви.

— Какво каза?

Сагандер облиза пресъхналите си устни. Гърлото му беше пресъхнало и пареше. Никога не се беше чувствал толкова слаб.

— Намекна, че той е вашата слабост, милорд.

— А как се стигна до това изказване, учителю?

С накъсани и задъхани фрази Сагандер обясни същината на урока и последвалия разговор.

— Защитих честта ви, милорд — повтори накрая. — Като ваш слуга…

— Учителю, чуй ме добре. Нямам нужда да защитават честта ми. Освен това момчето е било право. Трябвало е да го похвалиш за проницателността му. Най-сетне Аратан е показал нещо, което мога да уважавам.

Сагандер го зяпна. А Драконъс продължи неумолимо:

— Момчето е умно. Нещо повече, прозрял е користта, криеща се зад твърденията ти. Бедните носят слабостта в себе си? Заради някакво съмнително изкушение на желанието? Старче, ти си глупак! Трябваше да го разбера много по-рано… Аратан е бил прав… е прав. Той наистина е моята слабост — защо според теб го водя сега колкото мога по-далече от Карканас?

— Милорд… не разбирам…

— Слушай добре. За това, че ми даваш този едничък повод да уважавам сина си, имаш благодарността ми. Точно тази благодарност сега спасява живота ти, учителю. За това, че удари сина ми, няма да бъдеш изкормен и одран и кожата ти няма да бъде разпъната на стената на имението ми. Вместо това ще бъдеш откаран в Ейбара Делак, за да те изцерят, и ще дам още няколко указания по този въпрос, преди да се разделим. Ще останеш в селския клон на манастира Йедан, докато се върнем, след което ще ме придружиш до имението. Там ще събереш всичките вещи, които цениш, и ще напуснеш, за да не се върнеш никога повече. Ясно ли е всичко това, учителю?

Сагандер кимна онемял.

Драконъс се изправи и заговори по-високо.

— Сержантът ти сготви супа от кръв. Загубил си твърде много своя кръв и трябва да се възстанови. След като вече си буден, ще наредя на Раскан да те нахрани.