Кралица на сенките

Когато танцьорките в началото на опашката достигнаха стражите, Флорин въздъхна тежко и тръгна към мъжа в черна униформа с горда стъпка, поставила ръце на стройните си хълбоци, излъчваща величие и финес с всяка своя крачка.

Той огледа момичетата едно по едно, старателно сравнявайки имената им с тези в дългия си, подробен списък.

Благодарение на това, че снощи Рес бе проникнал в казармите, за да добави фалшиво име в списъка, Елин щеше да присъства в него.

Танцьорките пристъпваха бавно към вратата, а Елин се придържаше към края на опашката и попиваше всяка подробност от случващото се.

Богове, замъкът ù се струваше все същият, но и толкова променен. А може би промяната идваше от нея.

Момичетата преминаваха едно по едно между безизразните стражи и се спускаха по тесния коридор с кискане и оживен шепот.

Елин се надигна на пръсти да огледа стражите при входа – просто начинаеща танцьорка, сбърчила лице от нетърпеливо любопитство.

И тогава ги видя.

По каменния праг с тъмна боя бяха изписани Знаците на Уирда – с красив почерк, сякаш бяха там просто за украса, но...

Сигурно ги имаше на всяка врата, на всеки вход.

И наистина – дори по прозорците на втория етаж се виждаха малки, тъмни символи, несъмнено предвидени специално за Елин Галантиус, за да уведомят краля за присъствието ù или да я впримчат на място, колкото да бъде заловена.

Една от танцьорките сръчка Елин с лакът в корема, за да я изгони от рамото си.

Елин я изгледа втрещено... и чак тогава изохка от болка.

Танцьорката ù прати злобен поглед през рамо и безгласно „Мълчи!“.

Елин избухна в рев.

Шумен рев с хълцане и хлипане. Всички танцьорки замръзнаха на местата си, а онази пред нея направи крачка назад и се заозърта в двете посоки.

– З-заболя – измърмори Елин, стиснала корема си.

– Не съм ти направила нищо – изсъска жената.

Елин продължи да циври.

Най-отпред на опашката Флорин нареди на танцьорките си да отстъпят встрани и впери очи в Елин.

– Какво, в името на всички богове в кралството, се случва тук?

Елин посочи момичето с разтреперан пръст.

– Тя ме у-удари.

Флорин се завъртя към опулената танцьорка, която вече я уверяваше в невинността си. Последва серия от обвинения, обиди и още сълзи – този път от танцьорката, оплакваща съсипаната си кариера.

– В-вода – измрънка Елин на Флорин. – Искам чаша водаааа. – Стражите вече си проправяха път към тях. – С-сега.

Очите на Флорин просветнаха и тя се обърна към приближаващите стражи, сипейки команди. Елин задържа дъха си в очакване на неизбежния удар или шамар от тях... но единият, очевидно приятел на Рес и Каол, тъй като носеше червено цвете на гърдите си, хукна да донесе вода. Каол нарочно го беше поставил до входа, в случай че нещо се объркаше. Елин се залепи до Флорин, докато не получи водата си – в кофа с черпак. Мъжът умишлено не вдигна поглед към лицето ù.

Елин му благодари през сълзи и взе съдовете от леко разтрепераните му ръце.

После побутна дискретно Флорин с крака си като знак да тръгне напред.

– Ела с мен – кипна Флорин и я затегли към началото на опашката. – Писна ми от лиготиите ти. Виж, съсипа си грима.

Внимавайки да не излее водата, Елин ù позволи да я завлече до безизразния страж на входа.

– Това е моята глупава и безполезна дубльорка Диана – представи му я Флорин със стоманен глас, който не трепна от черноокия демон пред нея.

Мъжът плъзна поглед по списъка пред себе си.

И зачеркна едно от имената.

Елин отпи смутено от черпака и го върна в кофата с вода.

Стражът я стрелна с очи още веднъж, а тя накара долната си устна да затрепери и сълзите ù да рукнат отново, докато демонът гладно я поглъщаше с поглед. Сякаш всички прекрасни танцьорки на опашката бяха десерт за него.

– Влизай – изръмжа ù накрая и кимна рязко с брадичка към коридора.

С безмълвна молитва Елин пристъпи към Знаците на Уирда, изписани върху каменния праг.

И се препъна, заливайки ги с вода.

Стовари се на земята със стон и истинска болка в коленете, а Флорин незабавно я погна с обиди и я бутна напред... през отмитите знаци.

В стъкления дворец.

17

След като допуснаха Флорин и танцьорките ù в двореца, всички те тръгнаха по един от тесните коридори на прислугата. До няколко секунди вратата в далечния му край щеше да се отвори и момичетата щяха да се разпръснат из балната зала като пеперуди. Черни, лъскави пеперуди, дошли да изпълнят танца „Прислужниците на Смъртта“ от една добре позната симфония.

Никой друг не ги спря за разпит, макар че стражите, разположени във всеки от коридорите, ги наблюдаваха като ястреби. Но не като онзи, в който се превръщаше елфическият принц.

Елин видя малко от хората на Каол. От Рес и Бруло нямаше и следа. Но всички останали бяха по местата, които капитанът им бе отредил, позовавайки се на сведенията от Рес и Бруло.

Плато с шунка, запечена с мед и градински чай, премина покрай Елин на рамото на един прислужник и тя се постара да не вдишва аромата ù, да не бленува по храната на врага си. Колкото и неустоима да беше.