Кралица на сенките

Плато след плато запрелитаха покрай тях, носени от слуги с почервенели лица, несъмнено останали без дъх след изкачването на стълбището откъм кухните.

Пъстърва с лешници, хрупкави аспержи, купи с прясна бита сметана, крушови тарталети, пай с месо...

Елин килна глава, наблюдавайки редицата слуги с половинчата усмивка на уста.

Изчака ги да се върнат с празни ръце и да се запътят обратно към кухните.

Накрая вратата се отвори и слаба прислужница със снежнобяла престилка се отправи забързано към кухнята за поредното плато крушови тарталети. Няколко мастиленочерни кичура се развяваха около лицето ù. Несрин Фалик я погледна, но Елин не промени каменното си, равнодушно изражение.

Тъмните, леко извити нагоре очи се присвиха едва забележимо – от изненада или напрежение, Елин не можеше да прецени. Но преди да е измислила какво да направи по въпроса, един от стражите даде сигнал на Флорин.

Елин сведе глава и не я вдигна, докато очите на демона в мъжа обхождаха нея и останалите танцьорки. Когато най-сетне надникна назад, Несрин вече бе изчезнала надолу по стълбището.

Флорин мина покрай редицата момичета и застана до вратата със сключени зад гърба ръце.

– Опънете гърба, изправете раменете, вдигнете глави. Вие сте светлина, вие сте въздух, вие сте изящество. Не ме разочаровайте.

После взе кошницата с черни стъклени цветя, която бе поверила на най-надеждната си танцьорка. Разкошните им черни листенца сияеха като абаносови диаманти на смътната светлина в коридора.

– Счупите ли някое, преди да е дошло време да го хвърлите, свършено е с вас.

Струват повече от вас и нямаме резервни.

Флорин тръгна покрай момичетата, раздавайки цветята, достатъчно здрави да не се пръснат на парчета поне през следващите няколко минути.

Когато достигна до Елин, кошницата вече беше празна.

– Гледай ги и се учи – нареди ù на висок глас, така че и демонът да я чуе, и сложи утешителна ръка на рамото ù. Останалите танцьорки вече пристъпваха нервно от крак на крак и раздвижваха вратовете и раменете си. Дори не погледнаха към нея.

Елин кимна свенливо, сякаш опитваше да прикрие горчивите си сълзи, и излезе от строя, за да застане до учителката.

От пролуките на вратата се дочуха тромпети и тълпата избухна в радушни възгласи, от които подът се разтресе.

– Надникнах в Голямата зала – прошепна Флорин толкова тихо, че Елин едва я чу. – Исках да проверя как е генералът. Изглежда изтощен и блед, но е нащрек.

Очаква те.

Елин застина.

– Винаги съм се питала къде те е намерил Аробин – продължи Флорин, вперила поглед във вратата, сякаш виждаше през нея. – Защо вложи толкова усилия, за да те подчини на волята си, повече, отколкото за всеки друг асасин. – Жената затвори очи за момент, а като ги отвори, от тях надничаше стоманен блясък. – Когато скъсаш оковите на този свят и започнеш да изграждаш новия, не забравяй, че изкуството е не по-маловажно от храната. Без него всяко кралство пропада, изчезва във времето. Натрупала съм достатъчно пари в окаяния си живот, за да не изпитвам нужда от повече. Затова чуй думата ми: където и да разположиш трона си, колкото и да е далеч, ще дойда при теб с дара на музиката и танците.

Елин преглътна тежко. Не успя да каже нищо, преди Флорин да закрачи към вратата. Като я стигна, спря и заоглежда всяка танцьорка поотделно. Проговори чак когато очите ù попаднаха върху Елин.

– Дайте на краля ни представлението, което заслужава.

После отвори вратата и коридорът се обля със светлина и музика, и аромата на печено месо.

Останалите танцьорки вдишаха дълбоко и полетяха напред една по една, размахвайки тъмните стъклени цветя над главите си.

Докато ги гледаше как се изливат в залата, Елин превърна кръвта във вените си в черен огън. Едион – вниманието ù бе насочено към него, а не към тиранина на преден план, отговорен за убийството на семейството ù, на Мериън... на приятелите ù. Ако това бяха последните ù мигове на света, то поне щеше да падне в бой под звуците на приказна музика.

Дойде време.

Една глътка въздух – още една.

Тя бе огнената наследница.

Тя беше огън и светлина, и пепел, и въглени. Елин Огнено сърце не се прекланяше пред никого и пред нищо, освен пред короната, която ù принадлежеше по законите на кръвта и оцеляването... и триумфа.

Елин изправи рамене и се плъзна сред бляскавата тълпа.

* * *

Докато стоеше прикован към столчето на платформата за екзекуции, Едион наблюдаваше внимателно стражите и установи кого от тях е най-добре да нападне пръв, кой разчита повече на едната страна от тялото си или на единия си крак, кой беше най-вероятно да се поколебае при сблъсък със Северния вълк и най-важното – кой беше достатъчно импулсивен и безразсъден, че да го убие накрая, независимо от заповедта на краля.

Представленията започнаха и привлякоха вниманието на хората, безсрамно взирали се в него досега, и докато двадесетината жени се носеха из широкото пространство между кралския подиум и неговата платформа, подскачаха и се въртяха, на Едион някак му стана неудобно да ги прекъсва. Горките момичета не заслужаваха да се окажат насред касапницата, която възнамеряваше да предизвика.