Мечът на Гедеон

Отиде на рецепцията, каза името си, взе електронния си ключ и се качи с асансьора на двайсет и втория етаж. Беше си резервирал скъпа стая с изглед към хонконгското пристанище, задължителен елемент от прикритието му, както и модерните дрехи, за които бе хвърлил сума ти пари. Двайсетте хиляди от Глин бяха на привършване и можеше само да се надява, че ще получи нова финансова инжекция. Иначе здравата щеше да загази.

Хвърли тъпата шапка в кошчето за боклук заедно с найлоновата торба, взе душ и се преоблече в чисти нови дрехи. За четирийсет стотачки, без да се броят обувките за хилядарка.

— Току-виж взема да свикна с това — каза, докато се оглеждаше в огледалото. Зачуди се дали да не се подстриже, но се отказа — дългата коса му придаваше модерен вид на бизнесмен от света на интернет.

Погледна си часовника. Четири следобед — един ден по-късно. След като претърси самолетната седалка на У и се увери, че ученият не е оставил там нищо, си беше отспал за два дни напред. И сега му предстоеше работа.

Слезе във фоайето с асансьора, влезе в бар „Коулун“ и си поръча джин мартини, много сухо, с лимоново резенче. Лилавата светлина в заведението придаваше на кожата му мъртвешки вид. Изпи си питието, плати в брой и се върна във фоайето. Бюрото за консиерж услуги беше малко встрани. Гедеон изчака неколцина гости на хотела да се махнат оттам и се приближи. Консиержите бяха двама и той избра по-младия.

— Какво ще обичате, господине? — попита служителят, образец за неутралност, дискретност и професионализъм.

Гедеон се наведе към него и заговори с тих заговорнически глас:

— Аз съм бизнесмен, пътувам сам.

Леко разбиращо кимване.

— Бих искал да наема компаньонка за вечерта. Към вас ли трябва да се обърна?

— С тези неща се занимава друг наш служител — също толкова тихо, но абсолютно безизразно отвърна младежът. — Елате с мен, ако обичате.

Минаха през фоайето и влязоха в помещение с няколко малки офиса. Друг мъж, също толкова дискретен и почти идентичен на вид, се изправи иззад бюрото си.

— Заповядайте, седнете.

Гедеон се настани, а консиержът излезе и затвори вратата. Мъжът седна зад бюрото си и попита:

— Какви компаньонски услуги ви интересуват?

— Ами… — Гедеон нервно се захили, като гледаше да издиша към него колкото може повече алкохолни пари. — Човек като е в командировка, далече от семейството си, се чувства малко самотен, нали разбирате какво искам да кажа?

— Естествено — потвърди служителят и зачака със сплетени пръсти.

— Хмм… — Гедеон се прокашля. — Искам бяла жена. Руса. Със спортно телосложение. Над метър и осемдесет. Млада, ама не прекалено. Нали разбирате, над двайсет и пет годишна.

Кимване.

— Хмм, възможно ли е да получа специални услуги от компаньонката?

— Разбира се. Някакви предпочитания?

— Ами… — Той се поколеба, после го каза на един дъх: — Искам домина. Нали знаете какво е това?

— Ще го уредим.

— Искам най-добрата. Най-опитната.

— Няма проблем. Нашите компаньонски услуги се заплащат предварително в брой. Искате ли да се отбиете в банката си, преди да уредя нещата?

— Не, имам достатъчно. — Гедеон пак се изхили нервно и се потупа по сакото. Господи, за това сигурно щяха да отидат последните му пари.

Мъжът кимна, после попита:

— За кога ще ви трябва компаньонката?

— Колкото може по-скоро. Ще ми трябва за коктейлите, вечерята и после до… да речем, до полунощ.

— Отлично. Щом пристигне, тя ще позвъни в стаята ви по телефона.

33.

Гедеон влезе в бара и я видя да седи в дъното с чаша в ръка. Изненада се колко е привлекателна, висока и стройна, а не някаква мускулеста скейтърка, каквато очакваше. От своя страна, той беше сменил костюма с черни джинси, тениска и кецове. Приближи се и седна.

— Чакам един човек — каза тя. Говореше с австралийски акцент.

— Аз съм човекът, когото чакаш. Гедеон Крю, на твоите услуги. — Барманът дойде да вземе поръчката му. — Ще пия същото като нея.

— Тоест минерална вода?

— Пфу! Разкарай я и ни донеси по едно двойно мартини.

Стори му се, че зърва на лицето й приятна изненада.

— Мислех, че имам среща с някой дебел стар костюмар.

— Пък аз съм слаб, млад и готин. Как се казваш?

Тя се усмихна.

— Гърта. На колко си години?

— Горе-долу колкото теб. Откъде си? От Кумуруу ли? Или от Гуумолинг?

Тя се изкикоти.

— Шегаджия. Ходил ли си в Австралия?

Гедеон си погледна часовника.

— Хайде да си вземем чашите и да идем да вечеряме в ресторанта. Умирам от глад.