Мечът на Гедеон

Вторият куршум се заби отстрани в ламарината със звук като от удар на чук по стомана. Джексън се подаде през счупения прозорец и изстреля пет бързи патрона. Джипът рязко зави и изостана.

Тя приклекна на пода, отвори барабана, зареди и го затвори.

— Наведи си главата.

— Няма да ни пуснат да си заминем — каза Гедеон.

Нов куршум.

Този път ги улучиха отзад.

Гедеон се наведе и скри главата си с ръце.

— От движеща се кола се стреля много по-трудно, отколкото изглежда — осведоми го агентката. — Не е като на кино. Дай ми паспорта си.

Гедеон го извади от джоба си. Моторът ревеше, гумите свиреха, надутите клаксони на колите наоколо бързо заглъхваха зад тях. После се разнесе вой на сирени. Джексън грабна паспорта от ръката му, бръкна в чантата си и извади малък кръгъл печат. Отвори паспорта, подпечата го, после го подписа и му го върна.

— Вече имаш дипломатически статут.

— Това обичайна практика на ЦРУ ли е?

Тя само се усмихна.

Фордът намали и Гедеон погледна навън. Спускаха се към входа на тунела. Черните джипове бяха изостанали на много коли зад тях.

В тунела автомобилите забавиха още повече, наблъскаха се един до друг и накрая съвсем спряха.

Гедеон отново се обърна назад и видя, че сините костюми се изсипват от джиповете на стотина метра зад тях, извадили оръжия.

— Прецакахме се — изпъшка той.

— Ни най-малко. Веднага щом сляза, открий огън над главите им. Гледай да не улучиш някого обаче.

— Чакай…

Ала тя светкавично изскочи навън и затича приведена между неподвижните коли. Гедеон се прицели малко над главите на приближаващите се сини костюми, натисна спусъка, пистолетът подскочи в ръката му, един, два, три изстрела, отекващи оглушително в тунела. Китайците залегнаха. Надигна се хор от писъци, отваряха се врати и от колите заизскачаха ужасени хора.

Абсолютен хаос. Гедеон разбра стратегията на Джексън и стреля още два пъти, за да усили паниката: още отварящи се врати, още викове и крещящи хора, катереха се по колите, бягаха във всички посоки като луди.

Сините костюми се надигнаха и се опитаха да продължат напред срещу бягащата тълпа, но все едно се бореха с връхлитащо цунами. Гедеон отново стреля, този път на различни страни, високо,

бум, бум, бум, бум

! Паниката бързо се разпространяваше и сините костюми пак залегнаха. Чу Джексън да стреля с револвера си някъде назад — гърмежите на късоцевното оръжие отекнаха по-силно от неговия валтер трийсет и втори калибър. Това накара част от тълпата да обърне посоката, хората започнаха да се блъскат едни в други, пълзяха под колите. Носеше се звън от строшени прозорци, виеха клаксони. Гедеон потърси с поглед сините костюми, ала те съвсем бяха изчезнали сред множеството, притиснати към земята или може би дори прегазени.

Вратата рязко се отвори и Гедеон сепнато се завъртя. Джексън избърса потното си чело и прибра револвера в кобура.

— Време е да се чупим. Слизай.

Той изскочи от форда и затичаха с тълпата към изхода. Беше като епидемия — множеството растеше, изпадналите в паника хора продължаваха да зарязват колите си и бягаха. Явно си мислеха, че е извършен терористичен атентат.

Носени от човешкото море, двамата излязоха от тунела. Тълпата се разля оттатък бетонната преградна стена и потече по Хунхин Роуд.

— След мен. — Джексън затича в обратната посока по локалното платно. Пресякоха някакви железопътни релси, прекатериха се през ограда от телена мрежа и излязоха на асфалтиран кей, който се вдаваше далече навътре в пристанището.

— Ама тука сме в капан! — извика Гедеон, но после видя напред на асфалта огромно жълто X, вписано в жълт кръг. Погледна нагоре и сякаш по даден знак, чу вой на хеликоптер, който бързо се приближаваше в нисък полет. Машината заобиколи кея, намали скоростта и се спусна към тях. Вратата се отвори. Щом скочиха вътре, хеликоптерът се издигна и се понесе над пристанището.

Минди Джексън се настани на една от седалките, закопча предпазния колан, обърна се към Гедеон и извади бележник и химикалка.

— Току-що ти спасих кожата. Сега ще ми кажеш числата. И без повече глупости.

И той й каза числата.

36.

Качиха се на първия излитащ самолет, полет на „Емиратс“ за Дубай, като използваха дипломатическия си статут, за да прескочат паспортната проверка. Кацнаха в Дубай към девет местно време. Самолет за Ню Йорк имаше чак сутринта.

— Хотел „Бур Дубай“ е много хубав — каза Минди Джексън, докато минаваха през митницата. — Дължиш ми едно яко…

— Пиене… или?

Тя се изчерви.

— Пиене. Яко пиене. Що за мръсно подсъзнание?!

— „Бур Дубай“ — каза Минди на шофьора, щом взеха такси, и се обърна към Гедеон. — „Кууз“ е джаз бар — пури, червени плюшени кресла, столчета с леопардова кожа на бара, дървена ламперия.

— Знаеш ли, не ми приличаш на любителка на пури.

След дълго влачене във вечерния трафик таксито най-после спря пред хотела, две ултрамодерни обли взаимно пресичащи се черно-бели сгради. Отидоха направо в бара, тъкмо навреме за второто изпълнение.