Мечът на Гедеон

— Вижте, капитан, знам, че искате да постъпите както трябва. Уважавам желанието ви. Когато всичко свърши, ще кажа добра дума за вас на началството. Но разберете, документите отнемат време. А ние просто не разполагаме с време. — Отново се надвеси над бюрото. — Ще ви разкрия нещо. Нямам право, обаче виждам, че може да ви се вярва. След малко ще кацне самолет, с който пътува известен терорист — оставили са копелето да се качи на борда в Лагос. Имаме основания да смятаме, че подготвя терористичен удар тук.

— Господи!

— Да, Господи. Вече и без това много се забавихме, опитваме се да наваксаме. В момента пълним терминала с цивилни агенти, обаче трябва да видя тези записи

. Явно има някаква важна връзка.

— Разбирам.

— Може ли да го направим съвсем, ама съвсем дискретно? — попита Гедеон. — Ако подплашим тоя тип или съучастниците му…

Сега вече Лонгбоу беше сто процента на негова страна.

— Веднага. — Капитанът се изправи. — Елате с мен.

Главната зала на охраната се намираше в недрата на летището и изглеждаше внушително — стени, покрити с видеоекрани, и пултове с ултрамодерна техника. Вътре цареше сумрак и тишина. Десетки хора наблюдаваха мониторите — не само кадри от летището, но и от багажните скенери, рентгените, таксиметровите стоянки и хангарите.

Действаха със смайваща бързина. След двайсет минути Гедеон вече излизаше от митницата с току-що записано дивиди.

39.

— Тази вечер съм донесъл да гледаме филм — каза Гедеон, докато се настаняваше на бялата кожена пейка в Есекс Хаус, усмихна се на Минди Джексън и се обърна към сервитьора: — Донесете ми същото като на нея, сухо и силно, с две маслинки.

— Какъв филм? — попита агентката.

— Шоуто на Марк У. — Гедеон остави дивидито на масата. — От момента, в който слиза от самолета, до таксиметровата стоянка.

Тя се засмя.

— Какво ти е толкова смешно?

— Вече съм гледала това шоу. Кофти е — няма нищо. Абсолютно нищичко.

Гедеон се изчерви.

— Гледала си го?!

— Майтапиш ли се? Това беше първото, което направихме. Как го взе?

Донесоха напитките и той вдигна чашата си, за да скрие разочарованието си.

— Използвах дипломатическия печат в паспорта си. И малко крясъци.

— Някой ден ще се натъкнеш на човек, който няма да ти се върже на глупостите.

— Дотук обаче всичко е наред.

Джексън поклати глава.

— На света има и по-умни от теб.

— Аз не съм го гледал — заинати се Гедеон. — Ще го гледаш ли с мен — горе в стаята ни?

— В стаята ни ли? — Усмивката й стана малко студена. — Случилото се в Дубай си остава там. Ще го гледаме в моята

стая. Ти намери къде да спиш. Край на споделянето, ако ми позволиш да използвам очарователния ти израз.

Той се опита да си придаде невъзмутим вид.

Минди допи чашата си и се изправи.

— Ще се разочароваш.

— Вече се разочаровах.

Качиха се в стаята й и Гедеон включи дивиди плейъра и зареди диска. Първият кадър показваше панорамен изглед от изхода. В долния край имаше лента с часа, датата и мястото. След малко се появи У. Изглеждаше приблизително така, както си го спомняше: рядка коса, високо чело, плах, малко бледен. Прекоси кадъра и си проправи път през група пътници, чакащи следващия полет.

Последва бърза поредица кадри, един след друг, показващи как У пресича терминала, насочва се към паспортния контрол, нарежда се на безкрайната опашка за чужди граждани, минава проверката, после и митницата, и се спуска с ескалатора.

— Хей, това там си ти! — възкликна Джексън. — Като сърна пред автомобилни фарове.

— Много смешно.

Записът свършваше навън с потеглянето на таксито.

Гедеон разтърка очи. Чувстваше се като пълен глупак: да поеме за нищо толкова голям риск на летището — риск, който спокойно можеше да се обърне срещу него.

— Уморена съм — каза агентката. — Часовата разлика си взима своето, пък и нощес не мигнах, заради теб. Ако не възразяваш?

Гедеон се взираше в замръзналото на екрана такси.

— Искам още веднъж да видя само едно нещо…

— Вън.

— Не, наистина. Искам още веднъж да видя нещо. В самото начало.

— Какво?

— Когато У минава сред онези чакащи хора. Забеляза ли една азиатка с момченце?

— Имаше много азиатци.

— Да, но… Искам пак да видя този момент.

Тя въздъхна. Изгледаха записа още веднъж.

— Ето! — възкликна Гедеон.

— Не видях нищо.

— Виж пак. — Той върна записа и го пусна на бавни обороти.

— Нищо не виждам. Повярвай ми, нашите експерти са го анализирали до най-малки подробности.

— Мълчи и гледай… Ето! — Гедеон замрази кадъра. — Класически номер. Манипулация с обърната навън длан.

— Какво?

Той се изчерви.

— Учил съм фокусничество. — Не й разкри причините, поради които се е занимавал с това. — Научаваш се да манипулираш късчета хартия. Илюзионистите наричат такива движения „манипулации“. Обикновено се изпълняват с карти. — Гедеон върна записа и отново го пусна, кадър по кадър. — Внимавай сега. Когато У се приближава, момченцето изпуска мечето… тя се навежда да го вдигне… всички, които я гледат, ще следят ръката, с която вдига мечето. Но я виж лявата й ръка… Лявата й длан е обърната навън с изпъната китка… После У я подминава и след това лявата й ръка е свита, а китката — леко извита.