Мечът на Гедеон

— Два пистолета, жилетка — готов съм. — Той извади карта, запечатана в торбичка с цип. — Лесно ще откриеш пътя, но както споменах, целият остров е бомба със закъснител, затова не се отклонявай от маршрута, който съм ти начертал — никакво минаване напряко. Дал съм ти и разбивка на времето. Придържай се към нея.

— Ами ако той вече те причаква в траншеята? И те застреля, когато излезеш на открито?

— Ще пресека полето с фадрома. В навеса до гробището има две, а те са истински танкове.

Лодката бавно напредваше към моста на Сити Айланд. Вятърът виеше и разпенваше вълните.

— Дай ми подробности за острова.

— През Гражданската война го използвали като лагер за военнопленници. Много от тях са умрели и са погребани там. През хиляда осемстотин шейсет и девета нюйоркските власти го купили за общинско гробище, но то заема само едната половина. Останалата част се е използвала за различни цели по различно време: женска лудница, изправителен дом за младежи, санаториум за туберкулозни, карантина за жълта треска, затвор. През петдесетте години военните направили там подземна база за зенитна батарея. Сега островът е необитаем и се използва само за погребения. Обаче не са демонтирали нищо, просто са го зарязали.

— Ами погребенията?

— Нареждат ковчезите в два успоредни рова. Единият е за ампутирани крайници, другият за… хмм, за цели трупове. Доколкото успях да преценя, дневно погребват между седем и десет крайника. Всеки сандък има два номера: този от болницата и пореден номер, който им дават затворниците при погребението, за да могат да ги открият, ако се наложи. Към ампутирания крайник в сандъка също има идентификационна информация. Краката на У са ампутирани преди седмица, затова предполагам, че трябва да се върнем шейсет-седемдесет сандъка назад. Сандъците се нареждат в четири редици от по осем един върху друг, общо по трийсет и два в редица, тъй че според мене ще е на втория или третия ред.

— А после?

Гедеон потупа раницата си.

— Нося рентгеновите снимки. Ще се наложи да свършим малко мръсна работа, за да извадим жицата.

— Кога очакваш да се появи Кимащия жерав?

— Той е непредсказуем. Тъкмо затова ще останеш скрита и ще се покажеш едва когато го забележиш. Гледай максимално да го изненадаш. Разбираш ли?

— Напълно. Имаш ли резервен план?

— И не само един. Самата непредсказуемост на острова е в наша полза. — Гедеон се усмихна криво. — Кимащия жерав се държи като шахматист. Ние пък ще си поиграем с него на зарове.

64.

Щом излязоха в открити води, бурята ги връхлетя с все сили. Една грамадна вълна се блъсна в корпуса и се изля вътре. Буреносният фронт се приближаваше, гръмотевиците отекваха като артилерийска канонада.

Гедеон обърна носа срещу вятъра и каза:

— Изгребвай водата.

Като гледаше да не се показва над борда, Минди вдигна канчето, направено от стара пластмасова туба, и почна да излива нахлулата вода. В това време странично ги заля друга вълна и лодката силно се наклони.

— Господи — без да спира да изгребва, възкликна Джексън. — Тази лодка е като корито!

Светлините на Сити Айланд се мержелееха на хоризонта, но напред цареше пълен мрак. Гедеон извади компас, ориентира се и коригира курса. Люлеенето беше ужасно, изненадващо силно за защитен залив. Двигателят плюеше и се задавяше — ако угаснеше, с тях щеше да е свършено.

Ала не угасна и лодката продължаваше напред в бурята. Разстоянието не бе голямо, около осемстотин метра, но пълзяха срещу вятъра и мощното течение ги отклоняваше на север към открито море.

Ако пропуснеха острова, следващата им спирка щяха да са Скалите на екзекуцията.

Гедеон отново погледна компаса и компенсира отклонението, като зави на юг. Нова вълна ги тласна, отхвърли ги настрани и едва не потопи лодката. Слабият двигател се задави, докато Гедеон се мъчеше да обърне носа срещу вятъра.

— Ще се удавим още преди да сме стигнали — отбеляза Минди.

Но в този момент от мрака започна да се материализира бледият силует на острова, заобиколен от тъмна ивица разпенена вода. Гедеон зави към южния край. Намираха се от подветрената страна на Харт Айланд и докато се приближаваха, опасното вълнение постепенно отслабна.

— Приготви се да скочиш — тихо каза той, извади единия инфрачервен визьор от раницата си и й го подаде. — Сложи си го. Никакви фенерчета. Придържай се към разбивката на времето, която ти дадох. Заеми позиция и чакай изгодна възможност.

— По-отдавна от тебе съм в този бранш — изсумтя Минди, докато си слагаше визьора.

Каменистият бряг се приближаваше.

— Хайде — каза той.

Джексън скочи от лодката и Гедеон превключи на задна, в резултат на което винтът едва не се издигна над водата. След миг агентката изчезна в мрака. Той отново обърна носа срещу вятъра и заобиколи далеч от брега, за да не се вижда и чува от острова. Мъчеше се едновременно да изгребва нахлулата вода и да управлява лодката. Лееше се проливен дъжд, вълните шибаха бордовете.