Мечът на Гедеон

Гедеон я взе и я проучи толкова дълго, колкото смееше, после чернокожият я сгъна и я прибра. След като заобиколиха полето отдалече, двамата стигнаха на плажа и тръгнаха към лодката.

— Хмм, ще ми върнеш ли нещата? — попита Гедеон.

— Няма проблем. — Мъжът му подаде пергамента, бележника и другите документи.

— А на Дейвидс Айланд разрешено ли е да се ходи?

Надзирателят се засмя.

— Това е обществен парк, само че ако бях на твое място, нямаше да копая дупки там. — Той се поколеба. — Нещо против да ти дам един съвет?

— Казвай.

— Тая карта, дето си я купил, е менте.

— Менте ли?! Откъде знаеш?

— Нали е от Канал Стрийт? Не видя ли всичките ония ролекси, чанти на Вюитон, парфюми „Шанел“ и боклуци на „Прада“, дето ги продават там? Стопроцентови ментета. Трябва обаче да призная, че иманярската карта менте е голяма работа. — Надзирателят добродушно се засмя и дружелюбно постави ръка на рамото му. — Не си губи времето и не си навличай неприятности. Повярвай ми, тая иманярска карта не е истинска.

Гедеон направи унила физиономия.

— Прецакали са ме. Жалко.

— Жалко е, че в Ню Йорк имаме толкова много отрепки, дето дерат кожите на туристите. — Надзирателят погледна към небето, вече почти съвсем черно от буреносни облаци. Вятърът духаше на талази и вълнението в залива се усилваше. — Ако бях на твое място, щях да зарежа Дейвидс Айланд и да се разкарам от Залива. В бурно време насрещните течения стават адски силни, а сега се очаква сериозна буря.

63.

Облечен като студент, тръгнал на автостоп, в десет вечерта Гедеон се шляеше по Сити Айланд Авеню и наблюдаваше отдалече „Мърфис Бейт енд Такъл“. В раницата си носеше двата незаконни пистолета, кутии с муниции, нож, начелен фенер, сгъваеми лопата и кирка, въже, сълзотворен газ, резачка за метал, инфрачервени визьори, карти и бележника си. Повеите на вятъра откъм Залива люлееха старата дъсчена табела на „Мърфис“. Миришеше на солена вода и водорасли. По хоризонта на юг проблясваха далечни светкавици, разцепващи кълбящите се облаци, които бързо приближаваха.

Не виждаше и следа от Минди. Вече бяха изтекли няколко минути от уречения час на срещата, но той предполагаше, че агентката е дошла рано, скрила се е някъде и го чака да се появи.

Сякаш по даден знак чу тихия й глас от тъмния парк зад него.

— Здравей, Гедеон.

Тя излезе от мрака, стегната и атлетична, също с раница на гърба, с вълнена барета, весело килната на главата й. Вятърът развяваше късата й коса. Поздрави го с нежна целувка.

— Каква очарователна изненада! — възкликна той.

— Не се дръж като кретен — отвърна Джексън. — Това е елемент от прикритието — двама студенти на лятна екскурзия, както самият ти каза, нали така?

— Аха.

Пресякоха улицата. До фирмата за лодки под наем имаше склад за яхти, ограден с висока телена мрежа, която преграждаше достъпа към кейовете. Гедеон се огледа, успокои се, че булевардът е пуст, покатери се по оградата и скочи от отсрещната страна. Минди с лекота го последва. Тичешком прекосиха склада, прескочиха още една ограда и се озоваха на алеята към подвижните кейове.

— Тук държат извънбордовите двигатели. — Той посочи една заключена барака, извади резачката за метал и свали катинара. След малко двамата изнесоха двигател с мощност шест конски сили, пълна туба бензин, горивни маркучи и две гребла. Скочиха в една от лодките, Гедеон монтира двигателя на кърмата и свърза горивните маркучи, докато Минди развързваше и отблъскваше лодката от кея.

Той започна да гребе и бързо излязоха под напорите на усилващия се вятър.

Джексън се прикри от хвърчащите водни пръски.

— Готов ли си с плана?

— Разбира се. Кимащия жерав вече е на острова. Важно е да си мисли, че ще отида сам. Затова залегни и остани така, докато ти обясня всичко.

— Дадено, шефе. — Тя се сви на пейката.

Когато се отдалечиха от кея, Гедеон спусна двигателя, запали го и взе курс по защитения от вълните канал към чернеещия в далечината мост на Сити Айланд. Оттам щяха да излязат в откритите води на Лонгайландския залив. Въпреки мрака виждаше белите гребени на вълните. Пресичането на Залива нямаше да е никак лесно.

— Давай да чуя — каза Минди от дъното на лодката.

— Ще те оставя в южния край на острова и ще сляза някъде по средата. Оттам ще отида пеш до гробището. Ти следвай картата, която съм ти скицирал. Придържай се към начертания маршрут — този остров е истински капан. Докато стигна до гробището, ти вече ще си заела позиция в горичката и ще ме прикриваш. Отивам там, намирам крака, вадя жицата и си тръгваме.

— Ами Кимащия жерав?

— Той ще се появи, обаче няма как да предвидим кога точно. Полето около гробището е напълно открито — не може да го пресече, без да го забележиш. Когато го видиш, направо го застреляй. Не се разтакавай.

— Не е спортсменски.

— По дяволите спортсменството. Да нямаш проблем да застреляш някого в гръб?

— Не и такъв като него.

Гедеон кимна към раницата й.

— Носиш ли снайперска пушка, както ти казах?

— Не е снайперска, но ще свърши работа. „Келтек Суб“ деветмилиметрова, полуавтоматична. И бронирана жилетка. Ами ти?