Началото (Първа част)

— Приемам извинението ти, но не мисля, че имаш вина за това, че мъжете се влюбват в теб — отвърна той. — Обясниха ми, че това е била причината за поведението на Хаято. Очевидно е бил увлечен по теб. Както разбирам, и моят племенник — също.

В гласа му се долавяше неизречен въпрос. Тя каза:

— Простете, владетелю Отори, но не мога да обсъждам с вас господаря Шигеру.

Той леко повдигна вежди и отпи отново.

— Това ли е всичко, което искаше? Да се извиниш?

Никога няма да се съгласи. Само се унижавам

, помисли си Акане, но после усети дъха на мъртвия във врата си, все едно бе коленичил зад гърба й и всеки миг щеше да я сграбчи в смъртоносна прегръдка. Пое дълбоко дъх.

— Синовете на господаря Хаято са още съвсем малки. Семейството му винаги е служило вярно на клана Отори. Моля ви да бъдете милостив и да пощадите живота им.

— Техният баща оскърби Шигеру — аз само защитавам името му.

— Сигурна съм, че ако беше тук, владетелят Шигеру също щеше да се застъпи за тях — отвърна тя тихо.

— Да, той е състрадателно момче, така говорят хората. Аз, от друга страна, не се ползвам с такова име.

В гласа му прозвуча презрение, но тя имаше чувството, че долавя и нотка на завист; подозренията й се потвърдиха, когато той продължи:

— Моят племенник е много популярен, нали? Получавам вести от всички краища на Средната провинция, хората навсякъде го възхваляват.

— Истина е — отвърна тя. — Всички го обичат.

Видя го как трепна под камшика на собствената си ревност.

— Повече от баща му?

— Владетелят Шигемори също се ползва с всеобща любов.

Масахиро се засмя.

— Бих се изненадал, ако това беше истина — горните му зъби бяха леко издадени, от което долната му челюст създаваше впечатление за слабоволие. — Къде е сега Шигеру?

— Владетелят Отори сигурно знае — в Чигава.

— Имаш ли вести от него?

— От време на време ми пише по някое писмо.

— А когато е тук… трябва да ти кажа, че къщата е великолепна — елегантна, удобна, поздравявам те… казва ли ти всичко?

Тя сви леко рамене и отмести поглед.

— Разбира се — продължи той. — Ти си опитна жена и моят племенник, при всичките си възхитителни качества, все още е много млад.

Той се приведе напред.

— Нека си кажем открито, Акане. Ти искаш нещо от мен и аз искам нещо от теб.

Тя му хвърли бърз поглед и за да скрие тревогата си, остави постепенно на лицето й да се изпише презрение.

— Няма да ти предлагам да спим заедно. Желая го, няма спор, но дори аз признавам, че би било твърде грубо. И съм убеден, че би изисквало от теб да платиш твърде висока цена за децата на бившия си любовник.

Тя продължи да се взира в него, без да прави опити да прикрива своите неприязън и презрение. Той се засмя отново.

— Но бих искал да разбера с какво се занимава Шигеру. Ти със сигурност можеш да ми съдействаш.

— Искате от мен да шпионирам владетеля Шигеру?

— „Шпионирам“ е твърде груба дума — отвърна той. — Просто искам да ме държиш информиран.

Акане мислеше трескаво. Беше толкова по-малко от онова, което я бе ужасявало. Никога нямаше да издаде тайните на Шигеру, но лесно можеше да измисли нещо, колкото да удовлетвори Масахиро.

— А в замяна вие ще спасите живота на момчетата и ще позволите на семейството да остане в къщата?

— Би било проява на твърде голяма милост от моя страна, нали? Може и аз да си спечеля име на състрадателен човек и да постигна популярност като тази на Шигеру.

— Владетелят Масахиро наистина е състрадателен — отвърна тя. — И аз ще се погрижа да се разчуе.

Тя усети ръката на Хаято върху тила си — лек натиск, почти като ласка. После той изчезна.

Сбогом

, рече тя в сърцето си. Почивай в мир. Отправи молитва Хаято да намери покой, да постигне благоприятно прераждане и повече да не се връща да я обсебва.

След като Масахиро си тръгна, Акане се опита да се убеди, че не е недоволна от постигнатия резултат. Харуна щеше да е щастлива и най-вероятно щеше да я обсипе с подаръци; беше изпълнила своите задължения към мъртвия и беше убедена, че споразумението няма да я принуди да предаде Шигеру. Нямаше особено високо мнение за Масахиро и вярваше, че ще съумее да му предложи отделни важни сведения. Но дните минаваха и колкото повече размишляваше над стореното, толкова повече униваше заради онова, което бе извършила, все едно подсъзнателно си даваше сметка, че е направила първата стъпка по един път, който щеше да я постави в зависимост от един продажен и жесток човек.

Най-голямата й тревога бе, че сведенията за смъртта на Хаято и нейната намеса в защита на семейството щяха да стигнат до Шигеру по някакъв изкривен начин и ще предизвикат гнева му. Неговото отсъствие и посещението на Масахиро се бяха съчетали като въздействие, внушавайки й болезнено чувство за несигурност. Ролята й на любовница на наследника на клана й доставяше огромно удоволствие — тя не можеше да понесе мисълта, че ще я загуби. Освен съзнанието за това безчестие я измъчваше и непозната тревожност — че ще разочарова Шигеру, че той ще си развали мнението за нея, че ще й обърне гръб.