Некромантът

Отначало Зефания смяташе да извърши пътешествието сама: беше силна и бърза, а ауралните й сили бяха невероятни. Обаче приятелката й Хеката я умоляваше да вземе някого със себе си и за нейна изненада Авраам й позволи да го стори. Беше още по-изненадана, когато той предложи да я придружи нейният по-малък брат, страховитият мъдрец-воин Прометей.

— Радвам се, че дойде с мен — каза тя внезапно. — Не съм сигурна, че щях да предприема това пътешествие сама.

— Трябва да бдя над сестра си — рече ухилено воинът. После усмивката му помръкна. — Но разбирам какво имаш предвид…

В това място има нещо… нещо неправилно. Нищо чудно, че народът ни го е изоставил.

— Чудя се защо никога не са му дали име — рече тя. — Върху картите е обозначен просто като Града, а Авраам го нарича Безименния град.

Двамата вървяха по средата на широката улица, следвайки загадъчните метални жлебове във вековния черен камък. Въпреки че възрастта на града може би се измерваше с хилядолетия, металът не бе ръждясал, и макар че стъклените стени бяха ожулени и надраскани от гората, нямаше нито един счупен прозорец.

— Мисля, че е тук… — каза Прометей. Спря пред една огромна стъпаловидна стъклена пирамида. Цялата фасада на сградата бе покрита със сложни спирали. Само като ги гледаше, му се завиваше свят. Той стисна очи и поклати глава. — Погледни картата.

Зефания извади картата от металния тубус и я вдигна, за да сравни символите, гравирани в стъклото над портата, с рисунките върху кожата. Те съвпадаха.

— Това е библиотеката — каза тя и изви шия, за да погледне към върха на пирамидата. Той бе изработен от чисто злато. — Пропорциите са грешни — каза тя изведнъж и отстъпи назад, за да огледа портата. — Дръжките са поставени прекалено високо и самата порта е необичайно голяма.

Прометей кимна.

— А пък стъпалата са твърде тесни — каза той.

— Този град не е строен за същества като нас — добави Зефания.

— Тогава за кого… или за какво? — зачуди се той.

— За Предтечите? — предположи Зефания.

— Не, те до известна степен са приличали на нас. Според легендата този град е построен за Земните господари.

— Как са изглеждали те?

Прометей сви рамене.

— Никой не знае. Няма оцелели от последната битка, а всички сведения за тях са заличени от историята.

Той извади от пояса си две къси двуостри брадви, пристъпи към вратата от непрозрачно черно стъкло и я натисна силно, като очакваше да е заяла. Тя безшумно се отвори.