Некромантът

— Ти винаги си лоша новина — каза Древния и се усмихна, за да притъпи остротата на думите си. Зелените му очи бяха неспокойни, докато оглеждаше безсмъртния. — Виждам, че и днес не е по-различно. Остарял си, Алхимико. — Той се обърна да погледне към жената. — А ти си красива както винаги.

— Винаги си бил очарователен негодник, Прометей, и много добре знаеш, че никога не трябва да казваш на една жена, че изглежда стара. — Пернел се усмихна.

— Имаме си неприятности — призна Никола. — Ще ти обясня всичко по-късно. Но първо искам да те запозная с двама души. — Никола се обърна и Джош внезапно осъзна, че Алхимика гледа към него. Пое си дълбоко дъх и отвори вратата… при което веднага усети налягане във въздуха, сякаш някаква невидима сила го тласкаше обратно.

Зърна едва забележим блед ореол около Древния, но в мига щом излезе от колата, видя как сиянието се усилва, докато не се превърна в червена мъгла, обгръщаща Прометей, която трептеше току над кожата му. Зад него Джош видя как сивата аура на Ифа се издига като дим от тялото й. Той направи крачка напред и собствената му аура разцъфтя около него. Главата го засърбя и той прокара пръсти през косата си: под ръката му пропукаха искрици с аромат на портокал.

— Още едно Злато — рече тъжно Прометей. После очите му станаха твърди, щом премести поглед към семейство Фламел. — Мисля, че последния път се разбрахме…

— Не е просто още едно Злато — прекъсна го Никола. — Това е Златото. — Той посочи Джош. — Погледни го внимателно, Прометей. Виж тази аура. Той е златният близнак от легендата. Пробуден е и научи Водната магия от Гилгамеш. Сега трябва да овладее Огъня.

— И очаквате аз да го обуча?

— Моля те. Нямаме много време.

— В никакъв случай — тросна се Прометей. — Последния път ти казах, че никога вече няма да обучавам човеци.

Смаян и озадачен, Джош тъкмо се обръщаше към Никола, когато усети студена тръпка по гърба си. Завъртя се и видя Софи да излиза от колата.

Щипането се бе появило, в мига щом видя огромната глава на Прометей да наднича в колата. Сякаш хиляди иглички я боцкаха по цялото тяло, започвайки от пръстите на краката й и издигайки се към черепа. И заедно с щипането нахлуха спомените.

Червенокосо момче върху една скала, а от бушуващото море се надига чудовище с пипала…

… Момчето, вече като млад мъж, в екзотична сребърна броня, размахва пламтящ червен меч срещу армия от бронирани воини…

… Същият младеж сипе огнени кълба върху далечна флота от блестящи метални кораби…

… Мъжът, вече по-възрастен, излиза от Безименния град, следван от хиляди — десетки хиляди — новосъздадени човеци…

… Мъжът, още по-възрастен, покрит с ужасни рани и прикован към скала в едно отровно Сенкоцарство и свирепи птицеподобни създания го нападат…

В мига щом кракът й докосна земята, аурата на Софи разцъфтя около нея и моментално се втвърди в екзотична на вид сребърна броня, покриваща цялото й тяло. Гладък овален шлем обгръщаше главата й, процепите за очите бяха преградени със зелено стъкло и макар че ръкавиците й бяха от метал, по гъвкавост приличаха на кожени.

— Позната ли ти е тази броня? — Гласът на Софи отекна в шлема и това му придаде неземно звучене.

Бронята представляваше съвършено копие на онази, която Прометей бе носил като млад.

Древния отстъпи назад, кожата му бе придобила цвета на тебешир. Ифа посегна да хване чичо си за ръката.

— Помниш ли как веднъж направи такава броня за мен от собствената си аура? За да ме предпазва, така каза. — Мирисът на ванилия във въздуха бе силен, а после с него се смеси и друг аромат: острият дъх на горящи листа. Тънки кафяви нишки плъзнаха по сребристия метал и го нашариха като леопардова кожа.

Прометей отстъпи, клатейки глава. Искри играеха в червената му коса и брада. Блестяща алена броня започна да се оформя върху гърдите и раменете му.

— Коя си ти? — попита той на изгубения език на Дану Талис.

— Аз съм Софи Нюман — отвърна тя на същия език, преди да мине отново на английски. — И ти нося съобщение от сестра ти.

Аурата на Прометей пламна в кървавочервено и около тялото му се оформи броня като тази на Софи. Двата метални костюма — единият червен, другият сребърен — заискриха, изпускайки във въздуха струйки цветна аура.

— За мен сестра ми е мъртва — извика Прометей с усилен от шлема глас. — Тя ме предаде… предаде всички ни.

Бронята на Софи избледня, стана прозрачна като кристал, разкривайки момичето вътре. Очите й бяха изцяло сребърни, като огледала върху лицето й.