Нощна сянка

Докато отваряше капаците и вратите, изражението на Ани беше едновременно извинително и ужасено, затова ѝ кимнах насърчително. Горкото дете не беше в позиция да се опълчи на Хабърд и бе направило каквото може, за да оцелее. Тя хвърли още един уплашен поглед към Матю, чието отношение към нея бе подчертано хладно, и излезе.

Най-накрая, когато къщата утихна и около раменете и глезените ми се извиха течения, Матю заговори. Той все още се подпираше на вратата и черните му дрехи поглъщаха и малкото светлина в къщата.

— Можеш ли да ни помогнеш, бабо Алсъп? — Любезният му тон нямаше нищо общо с презрението, с което се отнасяше към вдовицата Бийтън.

— Мисля, че да, господин Ройдън — отвърна баба Алсъп.

— Моля, настанете се — покани го Сюзана и посочи една близка табуретка. Уви, имаше малка вероятност мъж с ръста на Матю да се настани удобно на малко трикрако столче, но той го възседна, без да се оплаква. — Съпругът ми спи в съседната стая. Не бива да дочува кръвопиеца, нито пък разговора ни.

Баба Алсъп бръкна под сивата вълна и белия лен, които обграждаха шията ѝ, и издърпа с пръстите си нещо. Протегна ръка, замахна от китката и пусна един сенчест силует в стаята, който беше нейно точно копие. Той отиде към спалнята на Сюзана.

— Какво беше това? — попитах, направо не смеех да си поема дъх.

— Моята сянка. Тя ще наглежда господин Норман и ще се погрижи той да не ни притеснява. — Баба Алсъп помръдна с устни и теченията спряха. — А сега, след като вратите и прозорците са запечатани, няма и да ни подслушват. Бъди спокойна за това, Сюзана.

Тези две магии можеха да се окажат полезни в дома на шпионин. Отворих уста да попитам баба Алсъп как ги направи, но преди да изрека и дума, тя вдигна ръка и се засмя.

— Много си любопитна за зряла жена. Боя се, че ще подложиш на изпитание търпението на Сюзана в по-голяма степен от Джефри. — Облегна се назад и ме погледна с доволно изражение. — Дълго те чаках, Даяна.

— Мен? — попитах невярващо.

— Без съмнение. Минаха много години от първите предсказания за пристигането ти и с течение на времето някои от нас спряха да се надяват. Но когато нашите сестри ни казаха за знаменията на север, знаех, че трябва да те очаквам. — Баба Алсъп имаше предвид Бъруик и странните случки в Шотландия. Наведох се напред, готова да ѝ задавам въпроси, но Матю поклати леко глава. Той все още не беше сигурен, че на вещицата може да се има доверие. Баба Алсъп видя мълчаливата молба на съпруга ми и пак се засмя.

— Значи съм била права — каза Сюзана с облекчение.

— Да, дете. Даяна наистина е тъкачка. — Думите на баба Алсъп отекнаха в стаята силни като магия.

— Какво е това? — прошепнах аз.

— Не разбираме много неща в сегашното си положение, бабо Алсъп. — Матю ме хвана за ръката. — Може би трябва да се отнасяш и към двама ни като към Джефри и да ни обясниш като на деца.

— Даяна може да прави магии — каза баба Алсъп. — Ние, тъкачките, сме редки същества. Затова богинята те е пратила при мен.

— Не, бабо Алсъп. Грешиш — възразих и поклатих глава. — Ужасна съм с магиите. Леля ми Сара има страхотни способности, но дори тя не успя да ме научи на вещерския занаят.

— Разбира се, че не можеш да правиш магиите на други вещици. Трябва да измисляш свои собствени. — Думите на баба Алсъп бяха против всичко, на което ме бяха учили. Погледнах я озадачено.

— Вещиците се учат на магии. Не ги измисляме. — Магиите се предаваха от поколение на поколение в семействата и сред членовете на вещерските общности. Ревниво пазехме това познание, записвахме думи и процедури в специални магически тетрадки заедно с имената на вещиците, които владеят заклинанията. По-опитните магьосници обучаваха по-младите членове на общността да следват стъпките им, като обръщаха внимание на всеки нюанс и на миналия си опит.

— Тъкачките ги измислят — отвърна баба Алсъп.

— Никога не съм чувал за тъкачки — подхвърли внимателно Матю.

— Малцина са чували. Ние, господин Ройдън, сме тайна, която малко магьосници знаят, да не говорим за кръвопийци. Мисля, че сте запознат с тайните и тяхното опазване. — Очите ѝ светнаха дяволито.

— Живял съм много години, бабо Алсъп. Трудно ми е да повярвам, че вещиците са крили толкова време съществуването на тъкачките от другите същества. — Той се намръщи. — Това да не е някоя от игричките на Хабърд?

— Прекалено съм стара за игрички, мосю Дьо Клермон. О, да, знам кой сте всъщност и какво е положението ви — усмихна се баба Алсъп, когато на лицето на Матю се изписа изненада. — Може би не можете да скриете истината от вещиците така добре, както си мислите.

— Може би — изръмжа тихо и предупредително Матю. Смръщеното му лице още повече развесели старицата.

— С този номер можете да плашите деца като Джефри и Джон и емоционално нестабилни демони като приятелчето ви Кристофър, но не и мен. — Тонът ѝ стана сериозен. — Тъкачките се крият, защото някога са ни преследвали и убивали точно като рицарите на баща ви. Не всеки е одобрявал нашата сила. Както добре знаете, най-добре се оцелява, когато враговете ти мислят, че вече си мъртъв.