Нощна сянка

Глиганското, което дъвчех — великолепно ястие, подправено с розмарин и черен пипер, който според императора би трябвало да сгорещява кръвта — се превърна в прах в устата ми. Вместо да се сгорещи, кръвта ми изведнъж се смрази.

— Нещо не е наред ли? — промърмори Галоуглас, който се беше навел над рамото ми. Подаде ми шал, който не бях поискала и не знаех, че носи.

— Писториус е поканен да се качи горе и да види книгата — промърморих, като се обърнах към него и заговорих на бърз английски, за да намаля риска да бъдем разбрани. Галоуглас миришеше на морска сол и мента, доста подкрепяща и вдъхваща сили комбинация. Нервите ми се поуспокоиха.

— Остави това на мен — подхвърли той и леко стисна рамото ми. — Между другото, малко сияеш, лельо. Ще е най-добре никой да не вижда звезди тази нощ.

След като направи предупредителния си изстрел, Писториус смени темата на разговора и заспори оживено с д-р Хайек за медицинските достойнства на териака[99]. Рудолф ту хвърляше меланхолични погледи към мен, ту гледаше свирепо към Матю. Колкото повече наближаваше времето да видим Ашмол 782, толкова повече намаляваше апетитът ми, така че завързах разговор с аристократката до мен. Поднесоха още цели пет ястия (сред които парад позлатени пауни и плато с печена свиня и прасенца сукалчета), преди банкетът най-сетне да приключи.

— Изглеждаш ми бледа — каза Матю, след като ме дръпна настрана от масата.

— Писториус ме подозира. — Този тип ми напомняше за Питър Нокс и Шампие. «Интелектуален бияч» беше идеалното описание за него. — Галоуглас ме увери, че ще се погрижи.

— В такъв случай нищо чудно, че Пиер тръгна по петите му.

— Какво ще прави Пиер?

— Ще се погрижи Писториус да излезе жив оттук — жизнерадостно ме осведоми Матю. — Иначе Галоуглас ще го удуши и метне в Еленовия ров за среднощна закуска на лъвовете. Племенникът ми се отнася към теб почти толкова закрилнически, колкото и самият аз.

Поканените гости на Рудолф го съпроводиха в неговата светая светих — личната галерия, където двамата с Матю бяхме видели триптиха на Бош. Отавио Страда ни посрещна там, за да ни покаже колекцията и да отговаря на въпросите ни.

Когато влязохме в помещението, триптихът на Матю още беше в центъра на покритата със зелено кадифе маса. Рудолф беше пръснал други предмети около него, на които да се насладим. Докато гостите ахкаха и охкаха пред творбата на Бош, аз огледах помещението. Имаше няколко поразителни чаши от полускъпоценни камъни, емайлирана верижка на висш сановник, дълъг рог, минаващ за рог на еднорог, статуетки и покрит с резба сейшелски орех — хубава смесица от скъпи, медицински и екзотични предмети. Но не се виждаха никакви алхимични ръкописи.

— Къде е? — изсъсках на Матю. Преди той да успее да отговори, нечия топла ръка докосна рамото ми. Матю се вцепени.

— Имам подарък за вас, querida diosa[100]. — Рудолф лъхаше на лук и червено вино и стомахът ми запротестира. Обърнах се, очаквайки да видя Ашмол 782. Вместо него императорът държеше емайлираната верижка. Преди да успея да възразя, той я нахлузи през главата ми и я нагласи на раменете. Погледнах надолу и видях зелен уроборос, висящ от кръг от червени кръстове, нагъсто инкрустирани с изумруди, рубини, диаманти и перли. Цветната схема ми напомни за бижуто, което хер Майзел даде на Бенджамин.

— Странен подарък давате на съпругата ми, Ваше Величество — тихо рече Матю. Стоеше точно зад императора и гледаше с отвращение огърлицата. Това бе третата ми подобна верижка и знаех, че зад символиката трябва да има и още нещо. Вдигнах уробороса, за да го разгледам по-добре. Не беше точно уроборос, защото имаше крака. Приличаше повече на гущер или саламандър, отколкото на змия. Кървавочервен кръст се подаваше от одрания гръб на гущера. И нещо по-важно — съществото не беше захапало опашката си; тя бе увита около гърлото му и го душеше.

— Това е знак на уважение, хер Ройдън. — Рудолф леко наблегна на името. — Накитът е принадлежал на крал Владислав и после е преминал у баба ми. Символът е знак на храбър кръг унгарски рицари, известен като Орден на победения дракон.

— Дракон? — промълвих и погледнах Матю. С късите си крака създанието като нищо можеше да е дракон, но иначе напомняше поразително на емблемата на фамилия Дьо Клермон — с тази разлика, че този уроборос умираше бавно и мъчително. Спомних си клетвата на хер Фукс — клетвата на Бенджамин — да избива дракони където и да се намират.

— Драконът символизира нашите врагове, особено онези, които могат да поискат да се месят в кралските ни прерогативи — заяви Рудолф с учтив тон, но думите му бяха на практика обявяване на война на целия клан Дьо Клермон. — Ще ми бъде приятно, ако го носите при следващото ви посещение в двора. — Пръстът му докосна леко дракона на гърдите ми и се задържа там. — Така можете да оставите малките си френски саламандри у дома.