Нощна сянка

— Вече ми го обясни, mon coeur. Имам вяра в теб. — Той ме хвана здраво под ръка. — Да идем да се видим с бъдещето. Отново.

— Сбогом, къща. — Огледах за последен път първия ни дом. Макар че щях да го видя отново, той нямаше да е същият, какъвто бе в тази юнска утрин.

Сините и кехлибарените нишки в ъглите се скъсаха и завиха нетърпеливо, изпълвайки стаята със светлина и звук. Поех дълбоко дъх и завързах кафявата връв, оставяйки края ѝ да виси свободно. Като се изключи Матю и дрехите на гърбовете ни, вървите ми на тъкачка бяха единствените неща, които вземахме обратно със себе си.

— С първия възел започва магията — прошепнах. Звукът на времето се усилваше с всеки следващ възел, докато писъците и виенето станаха почти оглушителни.

Когато краищата на деветата връв се сляха в едно, всичко около нас бавно се разтвори.

40.

Всички английски вестници имаха някакъв вариант на едно и също заглавие, но Изабо смяташе, че това на «Таймс» е най-доброто.

Англичанин печели надпреварата за поглеждане в космоса

30 юни 2010

Антъни Картър, един от водещите световни експерти по ранни научни инструменти от Музея за история на науката към Оксфордския университет, потвърди днес, че рефракторният телескоп с имената на математика и астронома Томас Хариът от епохата на Елизабет и на Никола Вален, хугенот и часовникар, избягал от Франция по религиозни причини, е наистина автентичен. Освен имената върху телескопа е гравирана и годината 1591.

Откритието предизвика буря в научната и историческата общност. Векове наред се посочваше, че италианският математик Галилео Галилей е заимствал основната технология на телескопа от холандците, за да наблюдава Луната през 1609 г.

«Учебниците по история трябва да бъдат пренаписани — каза Картър. — Томас Хариът е чел «Естествена магия» на Джамбатиста дела Порта и останал заинтригуван от това, че вдлъбнатите и изпъкналите лещи могат да се използват така, че «да се виждат далечни и близки неща по-ясно и по-подробно».»

Приносите на Томас Хариът в областта на астрономията останали незабелязани отчасти поради факта, че не ги е публикувал, а е предпочел да сподели откритията си със затворена група приятели, наричана от някои Нощната школа. Под патронажа на Уолтър Рали и Хенри Пърси, Лорда Магьосник на Нортъмбърленд, Хариът бил финансово свободен да се посвети на интересите си.

Господин И. П. Ридъл откри телескопа заедно с кутия различни математически записки на Томас Хариът, както и със сложен сребърен капан за мишки, също подписан от Вален. Той поправял камбаните на църква «Сейнт Майкъл» недалеч от семейното имение на Пърси в Алнуик, когато един силен порив на вятъра свалил избелял гоблен на света Маргарет, убиваща дракона. Кутията била скрита зад гоблена.

«Рядко се случва инструменти от този период да носят върху себе си толкова много знаци за идентифициране — обясни д-р Картър на репортерите и разкри, че според отпечатаната върху телескопа дата инструментът е бил изработен през 1591-1592 г. — Изключително сме задължени на Никола Вален, който е разбрал, че това е важен момент в историята на научните инструменти и е взел необичайни мерки да отбележи произхода на изделието.»

— Отказват да го продадат — каза Маркъс и се облегна на касата на вратата. Със скръстени ръце и крака приличаше страшно много на Матю. — Разговарях с всички, от църковните власти в Алнуик до херцога на Нортъмбърленд и епископа на Нюкасъл. Не желаят да се разделят с телескопа дори срещу малкото състояние, което им предложи. Мисля обаче, че успях да ги убедя да ми продадат капана за мишки.

— Целият свят знае за него — въздъхна Изабо. — Дори «Льо Монд» съобщава за историята.

— Трябваше да положим повече усилия за потулването на всичко. Това би могло да даде на вещиците и техните съюзници жизненоважна информация — отбеляза Маркъс. Растящият брой обитатели между стените на Сет-Тур от седмици се тревожеше как ли ще постъпи Паството, ако бъде открито точното местоположение на Даяна и Матю.

— Какво мисли Фийби? — попита Изабо. От самото начало беше харесала наблюдателната млада жена с нейната твърда брадичка и внимателно държане.

Лицето на Маркъс се смекчи. Така изглеждаше преди заминаването на Матю, когато бе безгрижен и весел.

— Смята, че е много рано да се каже какви поражения са нанесени с откриването на телескопа.

— Умно момиче — усмихна се Изабо.

— Не знам как бих постъпил аз… — започна Маркъс. На лицето му изведнъж се изписа плам. — Обичам я, grand-mere.

— Разбира се, че я обичаш. И тя те обича. — След майските събития Маркъс я беше довел в Сет-Тур. Двамата бяха неразделни.

А Фийби беше показала забележителен такт, когато се озова сред всички демони, вещици и вампири, които живееха в момента тук. Дори да беше изненадана да научи, че хората делят света и с други създания, не го показа.