Нощна сянка

— Болдуин? — Галоуглас леко потръпна. — Дори преди да стана кръвопиец, знаех, че не бива да допускам това чудовище близо до шията си. Освен това моите предци са вълчи кожи, а не берсерки[18]. И съм само наполовина викинг — по-нежната половина, да кажем. Другата ми половина е шотландска.

— Много са люти шотландците — добави Хенкок.

Галоуглас отвърна на забележката на приятеля си, като леко си подръпна ухото. Под светлината проблесна златният му пръстен, на който бяха гравирани очертанията на ковчег. От него излизаше мъж, а наоколо бе изписано мото.

— Вие сте рицари. — Потърсих същия пръстен на ръката на Хенкок. И го видях, беше го сложил на необичайно място, на палеца си.

— Амииии… — започна провлачено Галоуглас и изведнъж заприлича точно на шотландец, какъвто твърдеше, че е. — По това винаги се е спорело. Не сме точно от рицарите в блестящи доспехи, нали, Дейви?

— Не. Но хората от семейство Дьо Клермон имат дълбоки джобове. Трудно е да откажеш такива пари — отбеляза Хенкок, — особено когато ти обещават и дълъг живот, задето си ги взел и им се радваш.

— Те също са жестоки воини. — Галоуглас поглади носа си. Той беше сплескан, сякаш е бил чупен и не е зараснал правилно.

— О, да. Копелетата ме убиха, преди да ме спасят. И ми оправиха окото, като стана въпрос — подхвърли весело Хенкок и посочи къде е имал проблем.

— Значи си лоялен към семейство Дьо Клермон. — Внезапно ме заля чувство на облекчение. Предпочитах Галоуглас и Хенкок да са ми съюзници, а не врагове, като се имаше предвид пред каква беда се бяхме изправили.

— Невинаги — отвърна мрачно Галоуглас.

— Не и на Болдуин. Той е подъл негодник. А когато Матю се държи като глупак, и на него не обръщаме внимание. — Хенкок изсумтя и посочи към джинджифиловия сладкиш на масата. — Някой ще яде ли това, или мога да го хвърля в огъня? От миризмата на Матю и готвенето на Шарл се разболявам.

— Като се има предвид, че ще ни идват гости, най-добре да посветим времето си да измислим какво да правим, вместо да си бъбрим за семейната история — каза нетърпеливо Уолтър.

— Боже, няма време да съставим план — засмя се весело Хенкок. — Матю и лордът да кажат вместо това по една молитва. Те са божи хора. Може би Господ ще ги послуша.

— Може пък вещицата да успее да отлети — промърмори Галоуглас. Протегна ръце в мълчалив примирителен жест, когато Матю го изгледа кръвнишки.

— Да, ама не може. — Всички очи се извърнаха към Марлоу. — Дори не може да направи магия на Матю да му порасне брада.

— Хванал си се с вещица срещу всички правила на Паството, а тя се оказва безполезна? — Беше невъзможно да се разбере дали Галоуглас бе по-гневен или по-невярващ. — Съпруга, която може да предизвика буря или да причини ужасно кожно заболяване на враговете ти, има известни предимства, признавам. Но каква полза от вещица, която дори не може да замести бръснаря?

— Само Матю може да се ожени за вещица от бог знае къде, която не може да направи и една магия — промърмори Хенкок на Уолтър.

— Млъквайте всички! — избухна Матю. — Не мога да мисля заради безсмислените ви брътвежи. Даяна не е виновна, че вдовицата Бийтън е глупава дърта клюкарка, нито че не може да прави магии по поръчка. Съпругата ми е омагьосана. И на това трябва да се сложи край. Ако още един от вас се усъмни в мен или критикува Даяна, ще му изтръгна сърцето и ще му го дам да го изяде, докато още бие.

— Ето това вече е нашият господар — изтъкна Хенкок и козирува подигравателно. — За малко да се притесня, че ти си омагьосаният. Чакай малко обаче. Щом е омагьосана, какво ѝ е? Опасна ли е? Луда? Или и двете?

Изнервена от стълпотворението на племенници, ядосани свещеници и неприятностите, които вече клокочеха в Удсток, посегнах зад себе си за стола. Но когато ръката ми се натъкна на непознати дрехи, загубих равновесие и започнах да падам. Груба длан се стрелна и ме сграбчи за лакътя, след това ми помогна да седна изненадващо грижливо.

— Всичко е наред, лелче. — Галоуглас цъкна тихо от съчувствие. — Не знам какво ти е объркано в главата, но Матю ще се погрижи за него. Той е много милозлив към изгубените души, Бог да го поживи.

— Вие ми се свят, не съм луда — троснах му се аз.

Очите на Галоуглас станаха ледени, когато приближи устата си до ухото ми.

— Речта ти е достатъчно объркана и може да е признак на лудост, но не мисля, че на свещеника му пука. Като се има предвид, че не си от Честър и от никое от местата, на които съм бил — а те си доста, лелче — може би ще внимаваш как се държиш, ако не искаш да се озовеш заключена в църковната крипта.

Дълги пръсти сграбчиха Галоуглас за рамото и го дръпнаха.

— Ако си приключил с опитите да уплашиш жена ми — а това, уверявам те, е безсмислено упражнение — може би ще ми разкажеш за мъжете, които сте подминали — нареди ледено Мат. — Въоръжени ли бяха?

— Не. — След дълъг заинтригуван поглед към мен, Галоуглас се обърна към чичо си.

— И кои бяха със свещеника?