Нощна сянка

— Криеш от съпругата си, че си шпионин и член на Паството, но ѝ разказваш най-големите тайни на братството?

— Тя попита — отвърна просто Матю. — Но мисля, че за тази вечер ни стигат толкова разговори за Ордена на Лазар.

— Жена ти няма да се задоволи само с това. Ще е нервна като кучка, надушила кокал. — Рали скръсти ръце на гърдите си и се намръщи.

— Много добре. Щом трябва да знаеш, Хенри е деветият рицар. Нежеланието му да прегърне протестантската вяра го направи уязвим за обвинения в предателство към Англия, а в Европа е лесна цел за всички недоволни, които искат Нейно Величество да си загуби трона. Филип му предложи тази позиция, за да го защити от онези, които биха се възползвали от доверчивата му природа.

— Хенри? Бунтар? — Погледнах втрещена любезния гигант.

— Не съм бунтар — каза строго Хенри. — Но закрилата на Филип дьо Клермон ми е спасявала живота неведнъж.

— Графът на Нортъмбърленд е човек с много власт, Даяна — обясни тихо Матю. — Това го прави ценен залог в ръцете на безскрупулните играчи.

Галоуглас се покашля.

— Може ли да зарежем разговорите за братството и да се върнем на по-неотложните дела? Паството ще призове Матю, за да успокои ситуацията в Бъруик. Кралицата ще иска от него да я нажежи още повече, защото докато шотландците се занимават с вещиците, няма да имат време да планират пакости в Англия. Новата жена на Матю е изправена пред обвинения в магьосничество у дома. А баща му го вика във Франция.

— Боже! — възкликна Матю и пощипна носа си. — Каква бъркотия.

— Как предлагаш да я оправим? — попита Уолтър. — Казваш, че Филип не може да дойде тук, Галоуглас, но се боя, че и Матю не бива да ходи там.

— Никой никога не е казвал, че е лесно да се оправиш с трима господари и съпруга — заяви кисело Хенкок.

— Кое ще бъде, Матю? — попита Галоуглас.

— Ако Филип не получи монетата, вградена в печата на писмото от собствената ми ръка, и то скоро, ще дойде да ме търси — каза глухо Матю. — Това е проверка за лоялност. Баща ми обича изпитанията.

— Баща ти не се съмнява в теб. Това недоразумение ще се изясни, когато се видите — настояваше Хенри. Съпругът ми не отговори и Хенри продължи, за да запълни тишината: — Винаги си ми казвал, че трябва да имам план, иначе ще бъда въвлечен в схемите на други хора. Кажи ни какво трябва да се направи и ние ще се погрижим.

Матю мълчаливо премисляше вариантите и ги отхвърляше един по един. На друг биха му трябвали месеци, за да пресее ходовете и контраударите. Но Матю го направи за минути. По лицето му се мярнаха незначителни знаци за вътрешна борба, но стегнатите мускули на раменете му и разсеяното прокарване на длан през косата говореха за друго.

— Ще отида — каза той накрая. — Даяна ще остане тук с Галоуглас и Хенкок. Уолтър ще трябва да забаламоса кралицата с някакво извинение. А аз ще се оправя с Паството.

— Даяна не може да остане в Удсток — беше непреклонен Галоуглас. — Не и след като Кит вече се е развъртял из селото, разпространява лъжи и задава въпроси за нея. Без теб нито кралицата, нито Паството ще имат мотив да я държат далеч от магистратите.

— Можем да отидем в Лондон, Матю — предложих аз. — Заедно. В големия град. Там ще има прекалено много вещици и никой няма да ме забележи. Там вещиците няма да се боят от моите способности и ще има кой да занесе послание до Франция, че си в безопасност. Няма нужда да заминаваш.

Няма нужда да се виждаш отново с баща си.

— Лондон! — изсумтя презрително Хенкок. — Няма да изкарате и три дни там, госпожо. С Галоуглас ще ви заведем в Уелс. Ще отидем в Абъргавъни.

— Не. — Погледът ми бе привлечен от аленото петно на яката на Матю. — Щом Матю тръгва за Франция, аз ще го придружа.

— В никакъв случай. Няма да те влача през тази война.

— Войната е утихнала с идването на зимата — вметна Уолтър. — Заведи Даяна в Сет-Тур, може би така е най-добре. Малцина са достатъчно смели, за да споделят живота ти, Матю. Никой не смее да ядоса баща ти.

— Имаш избор — казах му настойчиво. Нямаше да позволя приятелите и роднините на Матю да ме използват като лост, за да го пратят във Франция.

— Да. И избирам теб. — Той очерта устните ми с палеца си. Сърцето ми се сви. Щеше да замине за Сет-Тур.

— Не го прави — умолявах го. Нямах си вяра да кажа нещо повече, защото се боях да не издам, че в нашето време Филип е мъртъв и че за Матю ще е истинско мъчение да го види отново жив.

— Филип ми е казвал, че любовта е съдба. След като те намерих, няма какво друго да направя, освен да приема решението на съдбата. Но не става точно така. Във всеки миг през остатъка от живота си аз ще избирам теб — пред баща си, пред собствения си интерес, дори пред семейство Дьо Клермон. — Устните му се притиснаха в моите и заглушиха протестите ми. Решителността на целувката му бе недвусмислена.

— Значи е решено — каза тихо Галоуглас.

Матю не откъсваше очи от моите. След това кимна.

— Да. С Даяна отиваме у дома. Заедно.

— Имаме работа да вършим, да правим приготовления — припомни Уолтър. — Остави това на нас. Жена ти изглежда изтощена, а и пътуването ще е уморително. И двамата трябва да почивате.