Нощна сянка

— Безсмислено е да отдадеш живота си на жена, ако не ѝ дадеш и сърцето си. Трябва да прочетеш по-внимателно това любовно обяснение, не само началото.

— Тя има сърцето ми — каза Матю.

— Не цялото. Ако бе така, всички членове на Паството щяха да са мъртви, споразумението щеше да е развалено завинаги и вие щяхте да сте в своето време, а не в тази стая — заяви безцеремонно Филип. — Не знам какво ще представлява бракът във вашето бъдеще, но в моето настояще е нещо, за което си струва да умреш.

— Да пролея кръв в името на Даяна не е моят отговор на нашите проблеми. — Въпреки че имаше вековен опит с баща си, Матю упорито отказваше да признае това, което аз вече бях разбрала: нямаше начин да спечелиш спор с Филип дьо Клермон.

— Кръвта на вещицата не се ли брои? — И двамата се обърнаха изненадани към мен. — Ти уби вещица, Матю. А аз убих вампир, кръвопиец, за да не те загубя. И като сме тръгнали да си споделяме тайни, баща ти може да научи истината. — Джилиан Чембърлейн и Жулиет Дюран бяха двете жертви в ескалиращата враждебност, породена от нашата връзка.

— И ти мислиш, че има време за ухажване? За човек, който се смята за образован, Матю, си забележително глупав — изсумтя Филип с отвращение. Матю прие обидата на баща си, без да трепне, и изигра най-големия си коз.

— Изабо прие Даяна като своя дъщеря — заяви той.

Но Филип не можеше да бъде така лесно манипулиран.

— Нито твоят Бог, нито майка ти са успявали някога да те накарат да поемеш последствията от действията ти. Очевидно това не се е променило. — Филип се подпря с ръце на бюрото и повика Ален. — Тъй като не сте венчани, няма дълготрайни щети. Всичко може да се поправи, преди някой да научи и семейството да бъде съсипано. Ще пратя човек в Лион да ми намери вещица, която да помогне на Даяна да разбере по-добре способностите си. Ти можеш през това време да разпиташ за нейната книга, Матю. След това и двамата се връщате вкъщи, забравяте за тази грешка и продължавате живота си далеч оттук.

— С Даяна отиваме в покоите ми. Заедно. Или Бог да ми е…

— Преди да довършиш тази заплаха, трябва да си сигурен, че си достатъчно силен, за да я изпълниш — отвърна безстрастно Филип.

По течението разбрах, че вратата се е отворила. То донесе специфична миризма на восък и счукан черен пипер. Хладните очи на Ален обиколиха стаята, забелязаха гнева на Матю и неотстъпчивото изражение на Филип.

— Победили са те, момчето ми — каза Филип на сина си. — Не знам какво си направил със себе си, но си станал мек. Хайде. Приеми нещата, целуни вещицата и ѝ кажи лека нощ. Ален, заведи тази жена в стаята на Луиза. Тя е във Виена… или във Венеция. Не мога да следя скитанията на това момиче. Колкото до теб — продължи Филип и стрелна с огнен поглед сина си, — ти отиваш долу и ще ме чакаш в залата, докато довърша писмата до Галоуглас и Рали. Отдавна не си си идвал у дома и приятелите ти искат да знаят дали Елизабет Тюдор има две глави и три гърди, както се говори навсякъде.

Матю не желаеше напълно да се предаде, затова повдигна с пръсти брадичката ми, вгледа се в очите ми и ме целуна малко по-дълго, отколкото баща му очакваше.

— Това е всичко, Даяна — каза Филип пренебрежително, когато Матю приключи.

— Елате, мадам — подкани ме Ален и посочи към вратата.

Будна и сама в чуждо легло, аз се вслушвах във виещия вятър и премислях случилото се. Трябваше да се справя с много лъжи, както и с болката и чувството, че съм предадена. Знаех, че Матю ме обича. Но той трябва да е бил наясно, че другите могат да оспорят клетвите ни.

Часовете минаваха и аз загубих всякаква надежда, че ще заспя. Отидох до прозореца и зачаках изгрева, като се опитвах да разбера защо плановете ни рухнаха толкова бързо. Чудех се каква роля в това бе изиграл Филип дьо Клермон и каква — тайните на Матю.

9.

Когато на следващата сутрин вратата се отвори, видях Матю облегнат на каменната стена отсреща. По вида му отсъдих, че и той не беше спал. Матю скочи отривисто за голямо забавление на двете млади прислужници, които се разкикотиха зад мен. Не бяха свикнали да го виждат такъв разчорлен и неугледен. Лицето му се помрачи.

— Добро утро. — Пристъпих напред и полата ми с цвят на боровинки се полюшна. Също като леглото, прислужниците и практически всичко, до което се докосвах, и този тоалет принадлежеше на Луиза дьо Клермон. Парфюмът ѝ с дъх на рози и цивета[31] ми се бе сторил задушаващо силен предната нощ. Той се излъчваше от целия бродиран балдахин на леглото. Поех дълбоко чистия студен въздух и потърсих ароматите на карамфил и канела, които бяха несъмнено характерни за Матю. Част от умората се изпари от костите ми веднага щом ги надуших. Успокоена от познатата миризма, се вмъкнах в черната вълнена рокля без ръкави, която прислужниците ми подадоха. Тя ми напомняше на академична тога и топлеше доста.