Нощна сянка

— Възможно е, но не мога да го твърдя със сигурност — каза ни със съжаление баба Алсъп. — Въпреки това трябва да направим каквото е по силите ни във времето, което богинята ни е дала, за да подготвим Даяна за бъдещето ѝ.

— Спрете — извиках и ударих с отворена длан по масата. Пръстенът на Изабо изтрака в твърдото дърво. — Говорите така, сякаш тази работа с тъкането на магии ми е ясна. А аз нищо не разбирам. Дарбите ми са магически. В кръвта си имам вятър, вода, дори огън.

— Щом мога да видя душата на съпруга ти, Даяна, не бива да се изненадваш, че виждам и твоите способности. Но ти не си огнена вещица, нито водна, въпреки че така си мислиш. Ти не владееш тези стихии. Ако си достатъчно глупава, че да се опиташ да ги призоваваш, ще бъдеш унищожена.

— Но аз почти се удавих в собствените си сълзи — настоявах упорито. — А за да спася Матю, убих кръвопийца със стрела от вещерски огън. Леля ми разпозна миризмата.

— Огнената вещица няма нужда от стрели. Огънят излиза от нея и пристига до целта за миг. — Баба Алсъп поклати глава. — Това са прости изтъкани магии, дете, създадени от тъга и любов. Богинята ти е дала благословията си да вземаш назаем от силите, които са ти необходими, но не и да ги владееш напълно.

— Да вземам назаем. — Замислих се върху притеснителните случки от последните месеци и магическите проблясъци, които никога не се държаха така, както се очакваше от тях. — Значи затова тези способности идват и си отиват. Те всъщност никога не са ми принадлежали.

— Никоя вещица не може да събере толкова сила в себе си, без да наруши баланса на световете. Тъкачката избира внимателно от магиите наоколо и ги използва, за да създаде нещо ново.

— Но сигурно съществуват хиляди магии, да не говорим за заклинанията и отварите. Не бих могла да създам нищо оригинално. — Прокарах ръка през челото си и мястото, на което Филип бе направил кръвната клетва, ми се стори хладно на пипане.

— Всички магии идват отнякъде, Даяна — миг на нужда, копнеж, предизвикателство, което никой досега не е срещал. И също така те са създадени от някого.

— Първата вещица — прошепнах аз. Някои от свръхестествените същества вярваха, че Ашмол 782 е първата тетрадка, в която за записвани магии, че е книга, съдържаща първите магии и заклинания, създадени от моите себеподобни. Ето още една връзка между мен и мистериозния ръкопис. Погледнах Матю.

— Първата тъкачка — поправи ме внимателно баба Алсъп, — както и следващите след нея. Тъкачките не са просто вещици, Даяна. Сюзана е страхотна вещица, знае повече за магиите на земята и нейните недра от всяка друга сестра в Лондон. Но въпреки дарбите си, не може да сътвори нова магия. Ти можеш.

— Дори не мога да си представя как да започна — измънках отчаяно.

— Ти излюпи това пиленце — припомни ми баба Алсъп и посочи към заспалата жълта пухкава топчица.

— Но аз се опитвах да счупя яйцето! — възразих. След като вече се бях опитвала да стрелям, разбирах какъв е проблемът. Магиите ми, също като стрелите ми, не улучваха целта.

— Очевидно не. Ако просто си се опитвала да счупиш яйцето, сега щяхме да опитаме от чудесния яйчен крем на Сюзана. Имала си нещо друго предвид. — В знак на съгласие пиленцето изписука особено силно и звънливо.

Тя беше права. Наистина мислех за други неща: нашето дете, дали ще го отгледаме правилно, как да го опазим.

Баба Алсъп кимна.

— Така си и мислех.

— Не казах нищо на глас, не изпълних никакъв ритуал, не забърках нищо. — Продължавах да се придържам към това, което Сара ме бе научила за занаята. — Само си задавах въпроси. Те дори не бяха и особено добри въпроси.

— Магията започва с желанието. Думите идват по-късно — обясни баба Алсъп. — Дори тогава тъкачката не може да сведе магията до няколко думи, които другите вещици да използват. Някои се съпротивляват, колкото и усърдно да опитваме. Можем да ги правим само ние. Затова се страхуват от нас.

— «В началото бе липса и желание» — промълвих. Минало и настояще отново се сблъскаха, докато повтарях началото на стиха от първата страница на Ашмол 782, която някой бе пратил на родителите ми. Този път, когато ъглите светнаха и огряха прашинките в нюанси на синьото и златното, не извърнах очи. Не го направи и баба Алсъп. Погледите на Матю и Сюзана проследиха нашите, но никой от тях не видя нещо необичайно.

— Точно така. Виждаш ли как времето усеща липсата ти и те иска обратно, за да се втъчеш в предишния си живот. — Тя се усмихна и запляска с ръце, сякаш ѝ бях нарисувала с пастели красива картина, която тя възнамеряваше да окачи на вратата на хладилника. — Разбира се, времето не е готово засега за теб. Ако беше, синьото щеше да е много по-ярко.

— Казваш го сякаш е възможно да се съчетаят магията и вещерският занаят, а те са отделни — заявих колебливо, все още бях объркана. — Вещерството е в заклинанията, а магията е наследена власт над някоя стихия като въздуха и огъня.