Нощна сянка

Плановете ни за заминаването бързо се оформиха. Уолтър и Галоуглас поспориха за най-добрия маршрут, докато Матю привеждаше делата си в ред.

Хенкок бе пратен в Лондон заедно с Хенри и опакован в кожа пакет с кореспонденция. Като благородник от видимия свят, графът бе призован в двореца за честването на годишнината на кралицата на 17 ноември. Джордж и Том заминаха за Оксфорд със значителна сума пари и опозорения Марлоу. Хенкок ги предупреди за ужасните последствия, които ще се стоварят, ако демонът създаде още неприятности. Матю може и да заминаваше надалеч, но Хенкок щеше да е на една сабя разстояние и нямаше да се поколебае да замахне с нея, ако се наложеше. В допълнение Матю инструктира Джордж какви точно въпроси за алхимичния ръкопис да задава на учените от Оксфорд.

Моите приготовления бяха далеч по-прости. Имах няколко вещи, които трябваше да опаковам: обеците на Изабо, новите си обувки и една-две рокли. Франсоаз положи огромни усилия да ми ушие строга рокля с цвят на канела за пътуването. Нейната висока, поръбена с кожа яка се закопчаваше плътно и пазеше от вятър и дъжд. Коприненомеката лисича кожа, която Франсоаз приши в подплатата на наметката ми, щеше да ме топли добре, както и кожата, с която поръби бродираните ми нови ръкавици.

Последното, което трябваше да свърша в «Старата ложа», бе да занеса книгата, дадена ми от Матю, в библиотеката. Можех лесно да я загубя по пътя към Сет-Тур, а исках дневникът ми да е на сигурно място, по възможност далеч от любопитни очи. Наведох се над лехите и откъснах клонки розмарин и лавандула. След това на бюрото на Матю избрах перо и мастилница и написах един последен текст.

«5 ноември 1590 година, студено, вали.

Новини от дома. Готвим се за пътуване.»

След като духнах леко, за да помогна на мастилото да изсъхне, пъхнах розмарина и лавандулата между страниците. Леля ми използваше розмарин, за да прави магии за спомен, а лавандулата — за да вдъхне малко повече предпазливост на любовните заклинания. Подходяща комбинация за сегашното ни положение.

— Пожелай ни късмет, Сара — прошепнах аз и сложих малкото томче в края на полицата с надеждата, че ще го намеря там, когато се върна.

7.

Рима Хаен мразеше месец ноември. Светлите часове намаляваха и всеки следващ ден губеха битката срещу сенките миг по-рано. По това време бе ужасно да си в Севиля — целият град се готвеше за празниците и непрекъснато валеше. Обичайно хаотичните шофьорски умения на жителите ставаха още по-опасни.

Рима бе прикована на бюрото си от седмици. Шефът ѝ бе решил да разчисти складовите помещения на тавана. Миналата зима дъждът бе пробил през старите напукани керемиди на покрива на разнебитената къща, а прогнозата за следващите месеци беше дори по-лоша. Нямаше пари за поправка, затова хората от поддръжката мъкнеха мухлясали кашони надолу по стълбите, за да се предпази всичко ценно от повреда в предстоящите бури. От останалите вещи се отърваха дискретно, и то така, че никой потенциален дарител да не разбере какво се бе случило.

Беше мръсна измама, но все някой трябваше да я свърши, помисли си Рима. Библиотеката беше малка, специализиран архив с оскъдни ресурси. Основната част на колекцията идваше от андалуско семейство, чиито членове можеха да проследят корените си чак до времето, когато християните бяха превзели обратно полуострова от мюсюлманските воини, отнели го от тях през 8-и век. Малцина учени намираха причини да ровят из странния спектър от книги и предмети, които семейство Гонсалви бе събирало през годините. Повечето изследователи ползваха главния архив и спореха за Колумб. Гражданите на Севиля пък предпочитаха в библиотеките им да има последния трилър, а не разпадащи се йезуитски наръчници от 18-и век и женски модни списания от 19-и.

Рима взе малко томче от ъгъла на бюрото си и свали очилата с цветни рамки от темето си, където те държаха косата ѝ назад. Беше забелязала книжката преди седмица, когато работник от поддръжката бе изпуснал дървена касетка пред нея и бе изсумтял от неудоволствие. Оттогава тя я бе записала в каталога като «Ръкопис на Гонсалви 4890» със следното описание: «Английска домакинска книга, автор — анонимен, от края на 16-и век». Като повечето домакински книги и тази бе предимно празна. Рима бе виждала подобна, но испанска, собственост на потомък на семейство Гонсалви, пратена на Университета на Севиля през 1628 година. Книжката бе с хубава подвързия, индексирана, разчертана и номерирана с красиво изписани с разноцветно мастило цифри. В нея нямаше и една дума. Дори и в миналото хората невинаги са си изпълнявали намеренията.