Обещанието на розата

Тя поклати глава. От очите й се стичаха сълзи. Той си каза, че те не му правят впечатление. Имаше доста голям опит и знаеше, че с много малко изключения, на жените не бива да се вярва. Момичето пред него, разбира се, не беше от изключенията. Беше младо, но не и невинно, нито пък дете. Страхът и сълзите й несъмнено бяха преструвка.

— Не съм шпионка.

Нова мисъл му дойде наум.

— Или път те е пратил Малкълм Кенмор?

Тя се стресна.

— Не! Не го е направил! Дори не го познавам! Не съм шпионка, кълна ти се!

Тя лъжеше. Той беше сигурен в това. Също както бе сигурен и че Малкълм Кенмор стои зад това вероломство. Гневът го накара да се намръщи повече от обикновено.

— Предупреждавам ви, госпожице, че разполагам с много начини да узная истината. Предизвикат ли ме, ставам безмилостен.

— Моля ви! Ще ви обясня всичко, вие грешите!

— Съветвам те да побързаш с обясненията си.

— Аз съм… незаконна дъщеря. Баща ми е Синклеър О’Даунри, а майка ми е доячка — изрече на един дъх тя.

Той не вдигна вежда. Малката явно лъжеше. Дегизировката й беше напълно неудачна и противоречеше на твърдението й. Обаче бе напълно възможно тя да е незаконородено дете на някой лорд. Но той беше сигурен, че лъже и на нито една дума не биваше да се вярва, защото беше шпионка.

— Май сега нямате търпение, госпожице? Къде е Даунри?

— Далеч на север — тя притисна ръце към скута си и отбягна погледа му.

Добра лъжа. Нямаше възможност да провери дали твърдението й е вярно, въпреки че беше в състояние да го направи. Но нямаше време. Макар и неохотно, изпита уважение към нея. Момичето не беше глупаво. Доста кураж се искаше, за да изпълни поръчката и да дойде при него.

— Далеч на север — повтори той. — При Оркнейските острови ли?

Тя се усмихна с облекчение.

— Почти.

Стивън запази пълно спокойствие и продължи да я наблюдава. Тя се беше усмихнала за пръв път, откакто я беше видял. Ако преди я беше смятал за хубава, сега му се струваше несравнима красавица. Разпитът беше отклонил вниманието му от телесните му потребности, но сега кръвта му кипна отново и втвърденият член се надигна и опря в късата му дреха. Докосна го мрачно.

— Разбирам. Какво те е довело толкова далеч на юг в Карлайл?

Тя беше станала аленочервена и едва отмести очи от слабините му. Стори му се, че чете мислите й. Беше съвсем ясно, че тя отчаяно търси правдоподобен отговор. Това го озадачи. Ако беше толкова умна, за колкото я смяташе, трябва да беше научила предварително наизуст историята, която да му разкаже на тяхната среща. Не разбираше и изчервяването й.

— От Лидъл съм. Майка ми беше от Лидъл.

Стивън се облегна на седлото си и плесна два пъти с ръце.

— Забележително изпълнение, госпожице.

— Не ми ли вярвате?

— Не повярвах и на една твоя дума.

Тя замръзна на място. Очите й се уголемиха и впиха в неговите.

— Госпожице, имаш десет секунди, за да ми кажеш цялата истина. Ако пак ме излъжеш, ще получиш наказанието, за което те предупредих.

Тя ахна и се дръпна от него. Той отгатна намерението й в същия миг. Тя скочи на крака и се приготви да избяга. Въпреки че нямаше къде да бяга освен при неговите хора, Стивън постъпи като всеки пламенен мъж на негово място. Въпреки болката, която го проряза, той също скочи на крака. Хвана я веднага. Тя изпищя.

Без да се замисля, Стивън я вдигна на ръце, стисна тила и притисна главата си към нейната.

Беше я докосвал интимно, но още не я беше целувал. Не и така, както му се беше приискало от първия миг, в който съзря необикновеното й лице. Целувката му беше страстна и дълбока. Ръцете му се плъзнаха по гърба й, двете му длани обгърнаха задните й части.

— Да опитаме пак, малката — изрече дрезгаво той и я притисна към щръкналата издутина. Дръпна устата си от нейната.

— Не — почна тя, но не успя да продължи. Езикът се плъзна светкавично в устата й. Той проникваше все по-ожесточено и ожесточено в нея. Насилието взе превес над разума му. Тя откликна колебливо.

Стивън не успя да се удържи, възбуди се още повече, още по-неудържимо. Искаше пълно и незабавно подчинение. Очакваше го. Имаше нужда от него веднага. Но за негово удивление тя внезапно дръпна лицето си от неговото.

— Не, не бива да го правим.

— Не ме дразни тъкмо сега — процеди той през зъби и сграбчи брадичката й. Вдигна насила устата й отново към своята.

Тя извика отново, но протестът й бе вял. Вдигна малките си юмруци и ги опря в гърдите му, а след това стисна здраво туниката му. Стивън едва не се разсмя въодушевено. В този миг всичко би го разсмяло. Устите им се сляха отново, езиците им се преплетоха.

Изведнъж тя дръпна рязко лицето си. Замята се обезумяло, въпреки стоманената му прегръдка, сякаш се опитваше да избяга. Обаче всяко нейно движение докосваше мъжествеността му, беше изкусно премислено и му причиняваше сладка болка, подобно на умелата милувка на професионална проститутка. „Превъзходна актриса“, помисли си той. Защото се държеше така, сякаш изобщо не бе съблазнителка и е изпаднала в истинска паника. Въпреки краткото си объркване, Стивън не спря атаката. Каза си, че нарочно е предизвикала объркването му, за да го възбуди още повече.