Огнен лед

— Аз пък не бих го описал като „нахлуване“, господин държавен секретар. Както ви е добре известно, аз прецених случая за достатъчно значим, за да изпратя незабавен и подробен доклад за него във вашето ведомство, та да не ви свари неподготвени, при евентуално оплакване от руска страна. Но, нека разгледаме фактите. — Сендекър изглежда спокоен като будистки монах, по време на медитация. — Лодката на американски телевизионен екип е обстреляна и техният турски водач е убит. Нямат друг избор, освен да стигнат брега с плуване. Малко преди да ги нападнат чакащите там бандити, на помощ им се притичва инженер от НАМПД, който ги издирва от въздуха. По-късно той и журналистите са взети на борда на наш кораб.

— Нищо от изброеното не съответства на установените международни практики — възразява държавният секретар.

— Аз не съм невежа относно събитията в Русия, но да не раздуваме прекалено нещата. Целият инцидент е протекъл в рамките на няколко часа. Телевизионният екип е проявил небрежност, като е навлязъл в национални води, но не е причинил никому вреди с тези си действия.

Секретарят отгръща демонстративно папка с логото на Държавния департамент.

— Не според доклада от вашата агенция. Но освен турския гражданин, поне един руснак е загинал и вероятно неколцина са били ранени, в хода на така наречения „инцидент“.

— Изпратен ли е протест от руска страна, съгласно споменатите от вас установени международни практики?

Съветникът по въпросите на националната сигурност, наречен Роджърс, се навежда напред.

— До момента няма нищо нито от руска, нито от турска страна.

— Значи, става дума за буря в чаша вода — отбелязва Сендекър. — В случай че руснаците се оплачат от посегателство срещу националния суверенитет, с най-голямо удоволствие ще изложа официално всички факти и лично ще поднеса извиненията си на техния посланик, когото познавам много добре, от съвместна работа на НАМПД с институции от неговата страна. Ще обещая тържествено това да не се повтаря.

Секретарят Тингли отговаря на Сендекър, но гледа президента, докато реди отровни слова:

— Дано не го вземете много навътре, адмирале, но ние няма да допуснем външната политика на Съединените щати да се диктува от група морски плейбои.

Това се поднася като шега, но никой не се усмихва и най-малко Сендекър, който не харесва описанието на агенцията му като „група морски плейбои“.

Адмиралът се усмихва сърдечно като баракуда, а в очите му се настанява безпощадна студенина, преди да накъса министъра на части.

Вицепрезидентът предугажда бурята и почуква по масата с кокалчетата на пръстите си.

— Ясно е господа, че и двамата изложихте своята гледна точка, с обичайната си убеденост. Да не отнемаме повече от безценното време на президента. Убеден съм, че адмиралът приема с готовност становището на държавния секретар, който, на свой ред, остава доволен от обяснението и гаранциите, предоставени от НАМПД.

Тингли отваря уста за отговор, но Сендекър бързо се хвърля към подадената от Спаркман ръка:

— Много ме радва фактът, че двамата с държавния секретар изгладихме с такава лекота появилите се помежду ни различия.

Известен с негативното си отношение към открити конфронтации, президентът слуша с болезнено изражение на лицето. Накрая се усмихва и казва:

— Благодаря ви, господа. Сега, след като уредихме този въпрос, искам да се заемем с нещо по-важно.

— Изчезването на подводната лодка NR-1? — пита Сендекър.

Президентът го поглежда невярващо и се разсмива.

— Всички разправят, че имате уши и по петите, адмирале. Как разбрахте за случая? Казаха ми, че е с гриф „строго секретно“. — Оглежда с укор сътрудниците си. — Във висша степен поверително.

— Няма никаква тайна тук, господин президент. Мнозина от нашите хора поддържат най-тесни работни контакти с военните, чиято собственост е подводницата, а на борда й има хора, които работят за агенцията. Бащата на капитан Логан е бивш мой колега и близък приятел. Близки на изчезналите ми се обаждат, да питат какво се прави по въпроса. Те предполагаха, че съм информиран.

— Дължим ви извинение. Смятахме да държим за известно време случая в пълна тайна.

— Разбираемо е — отвръща адмиралът. — Потънал ли е съдът?

— Проведено е внимателно проучване. Лодката не е потънала.

— Че какво е станало тогава с нея?

Президентът хвърля поглед към директора на ЦРУ.

— Хората в Ленгли са на мнение, че е отвлечена.

— Има ли потвърждение за такава хипотеза? Например искане на откуп?

— Не, няма.

— Защо тогава не е оповестено пред обществеността изчезването на лодката? Това би помогнало при издирването й. Убеден съм, че е излишно да напомням на някого от присъстващите, че на борда на съда има екипаж от хора. Да не говорим за вложените в подводницата средства.

Намесва се вицепрезидентът:

— На мнение сме, че не е в интерес и на екипажа да разгласяваме засега случая.

— Струва ми се, че обявяването на тревога във всички национални звена по земята би послужило най-добре на техните интереси.