Огнен лед

— При други обстоятелства, да. Но случаят е твърде сложен, адмирале — казва президентът. — Смятаме, че подобна стъпка би изложила хората на опасност.

— Може би — отвръща Сендекър колебливо и вперва в Уолас остър като пирон поглед. — Значи, имате план.

Президентът мърда сконфузено на стола си.

— Ще отговориш ли на адмирала, Сид?

— Искаме да бъдем оптимисти — започва той, — но е много възможно целият екипаж да е мъртъв.

— Съществуват ли доказателства, в подкрепа на такава теза?

— Не, но е много вероятно.

— Не мога да приема вероятността като основание за бездействие от наша страна.

Държавният секретар ври като чайник на силен огън. При тази открита обида, той избухва:

— Ние не бездействаме, адмирале. Руското правителство ни помоли да стоим настрани, поне за известно време. Те имат възможност да проследят събитията. Ние само бихме попречили, нали, господин президент?

— Да не искате да кажете, че подводницата е задигната от руснаците? — пита Сендекър, като се обръща направо към президента.

Уолъс отново поглежда заместника си.

— Сид, ти си вътре в нещата от първия ден. Би ли обяснил на адмирала?

— Разбира се, господин президент. С най-голямо удоволствие. Това е свързано с предишната тема, адмирале. Малко след изчезването на подводницата, с нас влезе във връзка представител на руските власти, който заяви, че може би ще успеят да спасят съда и екипажа му. Те са на мнение, че случаят е свързан с безредиците в страната им. Повече от това не мога да кажа за момента. Мога единствено да помоля за вашето търпение.

— Не мога да проследя логическата нишка във всичко това — не спира да натиска Сендекър. — Да не искате да ми кажете, че трябва да поверим съдбата на хората си в ръцете на правителство, което заплашва всеки миг да се сгромоляса? Аз бих приел по-скоро перспективата руските велможи да се погрижат най-напред за собствения си задник, а не за хората ни.

Вицепрезидентът кима утвърдително.

— Въпреки това, ние приехме да не предприемаме нищо. Дори изправени пред всичките си проблеми, руснаците са с по-добри изгледи от нас да се справят с нещо, което става в техния двор.

До този миг директорът на ЦРУ Льогран мълчи.

— Мисля, че е прав, Джеймс — обажда се той.

Сендекър се усмихва. Довели са Льогран, за да изпълни ролята на доброто ченге, в противовес на лошото ченге Тингли. Адмиралът също може да играе игрички. Той смръщва вежди, сякаш обмисля важно решение.

— Изглежда моят приятел Ъруин споделя общата загриженост. Е, в такъв случай, нямам какво да кажа повече.

В залата ляга плътна тишина — никой не вярва, че адмиралът се е предал още при първоначалния сблъсък.

— Благодаря, Джеймс — казва президентът Уолас. — Ние побъбрихме малко преди ти да пристигнеш. Знаем, че изкушението да замесиш НАМПД е много голямо, предвид личната ти обвързаност.

— Искате от мен да държа НАМПД далеч от случай с изчезнал морски съд.

— Само временно.

— Уверявам ви, че НАМПД няма да издирва NR-1, но настоявам да бъдем повикани веднага, щом това стане възможно.

— Разбира се, адмирале. — Президентът благодари на всички за участието и се надига от стола си. Сендекър му пожелава „на слука“ и излиза от залата, за да остави другите да обсъждат срещата, което е сигурен, че ще сторят. Отвън го чака сътрудничката, която го води към една странична врата. Когато след малко минава край охраната, единият мъж пита с усмивка:

— Горещо ли беше, сър?

— Сигурно се дължи на разпаленото ми въображение, Нормън — хили се Сендекър. — Температурата в тази част на града винаги изглежда с няколко градуса по-висока. — Маха весело с ръка и се включва в трафика.

На връщане към централата на НАМПД, Сендекър набира един номер на мобилния си телефон и казва:

— Руди, чакам те след десет минути в кабинета си.

Адмиралът паркира джипа в подземието на тридесет етажния цилиндър, приютил нервната система на провежданите от агенцията операции по цял свят и взема асансьора до своя кабинет, разположен на покрива. Когато Руди Гън влиза с чанта в ръка, той вече е заел мястото си зад бюрото, направено от палубен люк на конфедеративна28 фрегата.

Адмиралът кани с жест първия си помощник да седне. Нисичкият и слаб Руди, с редееща коса, тесни рамене и очила в дебела рогова рамка, изслушва внимателно описанието на проведения в Белия дом разговор.

— Значи, не участваме в издирването? — пита той.

Очите на Сендекър проблясват.

— Как не! Едно попадение в корпуса не означава, че трябва да вдигаме белия байрак! Какво успя да научиш?

— Започнах от предпоставката, която приехме за единствено валидна: само по-голям съд е в състояние да отмъкне подводната лодка, изпод носа на спомагателния й кораб. Много са страните, които разполагат с такива подводници. Помолих Йегър да изработи профил. — Хирам Йегър е компютърният гений на НАМПД и властелин на нейната необятна база данни. — Съсредоточихме вниманието си върху СССР, заради тяхната слабост към чудовищно големи съдове. Първата ми мисъл беше за „Тайфун“.

Сендекър подпира брадичката си с длан.

— При дължина сто и седемдесет метра, за него е детска играчка да нарами нашата NR-1.