Опарени

— Говоря сериозно! По коя от тях си падаш? Елфката с халката на носа, или мис Хипи?

Греъм се засмя на прякорите.

— Е, добре. Харесва ми Елфката. Истинското й име е Тори. Но шегата настрана — нищо няма да се получи. Харесвам я от два месеца, но нищо не се получава.

— Ти всъщност говори

ли с нея?

— Ами, не.

Греъм зарови половината от стъпалото си в пясъка.

Ариа изстена.

— Това трябва да е първият ти сигнал, че няма да се получи. Тя ти изглежда съвършена. Иди и я почерпи една сода от хладилника с напитките.

— Сега ли? — Греъм изглеждаше паникьосан.

— Да, сега! — На Ариа наистина, наистина

й хареса идеята. Това беше шансът й да направи нещо наистина хубаво за Греъм. А също и шанс да изкупи вината си за Табита. Да уреди делата си с вселената. Да заздрави кармата си.

Тя отиде при хладилника с напитките и купи четири оранжади — две за тях двамата и две за момичетата.

— Сега дори няма нужда да й купуваш напитка. Само отнеси тези на Елфката и Хипи. Това ще е достатъчно за започване на разговор.

— За какво?

— Не знам! — възкликна Ариа и се засмя. — За френски напитки, за каквото и да е! А сега — хайде, направи го!

Греъм облиза устните си. Но след миг измъчения му израз изчезна, и той даже изглеждаше донякъде развълнуван.

— Добре — каза той.

Тръгна през пясъка, хванал тумбестите бутилки в ръце. Момичетата засенчиха очите си, когато той ги наближи. Те приеха шишетата и отвъртяха капачките. Греъм приклекна и каза нещо на Елфката. Елфката се изкикоти.

„Това е!“ — помисли си Ариа, отпивайки от оранжадата. Чувстваше се като Купидон.

Изведнъж телефонът й вътре в чантата иззвъня. Тя бръкна да го вземе. „Едно ново съобщение“. Подателят беше бърканица от цифри и букви.

По гърба я полазиха тръпки. Двама туристи с чантички на кръста гледаха объркано в географска карта от срещуположната страна на улицата. Красива тъмнокожа жена с щампа на острова върху банските си разстилаше кърпата си върху пясъка. Едно момиче се приближи до хладилника с напитките и си поръча лаймада. Когато тя си тръгна, Ариа срещна погледа й. Това беше Наоми. Сините й очи не потрепнаха. На устните й имаше противна усмивка, а едната й ръка стискаше телефон.

Ариа първо се извърна, като едва не пристъпи към една преминаваща кола. После погледна надолу към собствения си телефон и избра „ПРОЧЕТИ“.

Браво, че му помагаш да се върне обратно в играта, Ариа. Всеки се нуждае от малък „тласък“, нали?

А.

12.

Дуети

По-късно същия следобед, след като курса й по изработване на карибски бижута приключи, Хана се тръсна на масата в бистрото заедно с Майк и започна да разглежда голямото кожено меню, което сервитьорката току-що им беше донесла. Майк подуши въздуха и лицето му се смръщи.

— Пфу! Нещо смърди на козешки курешки. Мисля, че съм аз.

Хана се изкикоти.

— Така става, като работиш в корабната ферма. — Естествено, корабът си имаше свои собствени кокошарници, развъдник за алпаки и оранжерия, и Майк се беше записал доброволец да работи в тях. — Всъщност защо ти трябваше да отиваш там? — попита тя. — Трябваше да поискаш да си в спортната зала или нещо подобно.

Майк тъжно поклати глава.

— Когато видях „хидропоника“ и „оранжерия“ в описанието, си помислих, че е ферма за трева. Не знаех, че ще трябва да прекарвам по два часа в доене на кози. Знаеш ли как вонят тези неща?

Хана го сръчка.

— Е, по-добре да си вземеш още един душ, смръдльо. Иначе довечера ще спиш на пода.

Мак се надигна върху стола.

— Искаш да кажеш, че довечера ще останеш отново в стаята ми?

Хана погледна разсеяно към следите от ленти за шафълборд2 върху палубата.

— Има ли някакъв проблем?

— Не, разбира се! — каза Майк решително. — Само че, виж, Хана, да не се лъжем, едва ли си падаш по това да се блъскаш на тясно единично легло с още някой. Да не сте скарани с Наоми?

Хана се направи на запленена от кубчетата лед в чашата си, като отбягваше погледа на Майк. Макар че беше наистина приятно да се гушка в леглото с Майк, тя цяла нощ се въртеше насам-натам насън, нуждаеше се от повече пространство. Буди се няколко пъти през нощта и без малко да падне от леглото. Освен това стаята на Майк миришеше на мокри кучета, а неговият съквартирант, момче от „Тейт“, пърдеше докато спи.

— На купона на Мейсън изглеждаше, че се разбирате — добави Майк.

Хана потрепери, спомняйки за момента, в който беше зърнала фалшивата лична карта на Наоми.

— Няма значение.

Майк намаза с масло парче хляб.

— Не ви разбирам аз вас, момичетата, и глупавите ви вражди. Знаеш ли какво мисля, че трябва да направите двете с Наоми? Да се съблечете, да направите един рунд от добрата стара борба в кал, и много скоро ще разрешите всичките си проблеми.

— А после ще се целунем, предполагам? — отбеляза Хана безучастно.

Майк опули очи.

— Само ако го искате.