Орки

Всичко това се разви пред втрещените погледи на Страк и останалите, които, без да губят самообладание, се нахвърлиха върху поваленото създание с юмруци и мечове. Застъпникът още размахваше ръце, но някак безцелно и хаотично. Хаскеер се присъедини към тях, дръпна боздугана от един оръженосец и го стовари върху лицето на Застъпника. Металният накрайник попадна върху едно от блестящите очи и то се пропука. Окуражен, Хаскеер удари отново. Окото се разби. През отвора изригна зеленикав дим. Димът достигна тавана, където образува облаче, което ги поръси със зелени капки. От тях се носеше толкова непоносима миризма, че някои от орките запушиха носовете и устите си.

Следвайки примера на Хаскеер, Страк заудря с меча си второто око на Застъпника. То също се пръсна, освобождавайки още една зелена струя. Застъпникът потрепери, ръцете и краката му заблъскаха бясно по пода. Задъхвайки се от отвратителната миризма, орките отстъпиха назад.

Третият Застъпник все още бе при вратата, където част от Върколаците отличаха вниманието му.

— Да изчезваме! — извика им Страк.

— Орките не отстъпват! — възрази Хаскеер.

Джъп и Койла се появиха тъкмо на време, за да чуят думите му.

— Направихме каквото можахме, глупако! — викна му Джъп.

— Вие, джуджетата, се задоволявате с малко.

— В името на всички богове, размърдайте се! — скастри ги Койла. — По-късно ще спорите!

Всички се втурнаха към вратата.

Нови четирима Застъпници се приближаваха откъм края на улицата и запречиха единствения им път за бягство. Застъпникът в къщата пристъпваше към вратата.

— Тия никога ли не се предават? — попита Джъп.

Страк си даде сметка, че единственият начин да се измъкнат, е да прескочат стената в дъното на улицата. Тя беше висока и гладка. Той кимна на Хаскеер и Брегин да направят столче.

Други двама оръженосци се покатериха на стената и огледаха от другата страна. Докладваха, че оттам започва нова улица, сетне протегнаха ръце, да помогнат на другарите си да се изкатерят. Един по един оръженосците задрапаха нагоре по стената и се спуснаха от другата страна. Тъй като бе по-нисък на ръст от останалите, Джъп се нуждаеше от допълнителна помощ.

Само Койла, Страк, Брегин и Хаскеер бяха останали при стената, когато Застъпникът излезе от къщата. Страк и Койла се закатериха по стената.

— Побързайте! — извика им Хаскеер.

Двамата с Брегин стояха с изпънати нагоре ръце. Неколцина оръженосци ги уловиха от ръба на стената и ги изтеглиха. В този момент Застъпникът се пресегна и хвана Хаскеер за крака. Той успя да се освободи и задрапа отчаяно нагоре. Четиримата Застъпници вече бяха съвсем близо.

Най-сетне Хаскеер и Брегин също се изкачиха върху стената. После се спуснаха от другата страна, където ги очакваха останалите.

— Уф, на косъм беше! — изпъшка Джъп.

Изведнъж част от стената избухна и се срина. Разхвърча се мазилка, вдигна се облак прах. Пред втрещените им погледи се появи един покрит с прахоляк Застъпник, който рушеше стената, сякаш тя бе от хартия. Малко по-встрани втори Застъпник проби стената с юмрук.

— Да се махаме оттук! — извика Страк. — Скрийте оръжията! Няма смисъл да привличаме повече внимание.

Най-трудно се оказа да прикрият мечовете. Наложи се да се освободят от боздуганите и копията. После хукнаха по улицата.

Скоро стигнаха до неголям площад, където забавиха темпото. Страк ги накара да се разделят на три групи, за да се слеят с тълпата. При него останаха Койла, Джъп, Хаскеер и няколко оръженосеца.

— Не зная дали Застъпниците имат начин да разговарят помежду си — рече им задъхано Страк. — Но рано или късно всички ще започнат да ни търсят.

— Значи, взимаме конете и оръжията и се омитаме оттук — обади се Джъп.

— Точно така, но забрави за оръжията. Прекалено рисковано е да ги поискаме на караулката. Пък и вече си имаме оръжия.

— Конете също представляват известен риск — припомни му Койла.

— Но трябва да го поемем.

— И за мен ще трябва кон — рече му тя.

— Ще ти купим.

— С какво?

— Имаме пелуцид. За щастие той се търси като всяка друга валута.

— Жалко за оръжията — оплака се Хаскеер. — Имах няколко, на които много държах.

— Аз също — съгласи се Джъп. — Но си заслужаваше да ги разменя срещу теб и Койла.

Хаскеер не можа да прецени дали джуджето говори сериозно, или се подиграва и реши да премълчи.

Докато вървяха към конюшните, те се озъртаха тревожно. На няколко пъти мерваха в далечината патрулните двойки на Застъпниците. Страк даде знак на орките да запазят спокойствие и да се държат непринудено, доколкото могат. Изглежда чудовищата нямаха възможност да общуват от разстояние. Страк предполагаше, че това е поредното последствие от отслабването на магията.

Най-сетне стигнаха конюшнята. Събраха конете и купиха още един, без да предизвикат подозрение.

Когато излязоха на улицата, Джъп попита:

— Не е ли по-добре да останем разделени на три групи? Поне докато излезем. Така няма да правим впечатление.

— Чакайте малко — намеси се Койла. — Няма ли да бъде подозрително, когато първата група излезе, без да си поиска оръжията. Това може да влоши шансовете на втората и третата.