Остров Тамбукту

— Ето ги белите листа! Вие ги виждате — ето ги! Кажете сега, кой казва истината? Арики или Андо пакеги гена?

Всички стояха мълчаливи и настръхнали. Арики помълча малко, но тъй като никой не се обади, отново продължи.

— Андо пакеги гена лъже! Андо пакеги гена е против Дао! Той не може да бъде син на нашето племе! Не може да бъде, не! И никой род от нашето племе няма да го осинови. Никой! Анге бу!

Настъпи гробно мълчание. Чуваха се само пращенето на огъня и шумът на вълните. Боамбо стоеше на едно място с наведена глава. И той беше смутен. Види се, Арики и на него нищо не беше казал за намеренията си и го изненада също тъй, както и мене … Мълчаливо чаках да видя какво ще стане по-нататък. По едно време чух гласа на капитана, който каза тихо на Смит:

— Тоя шарлатанин е опасен човек. Защо го оставихте трезвен? Днес той ви искаше коняк, трябваше да му дадете. Тъкмо сега той трябваше да бъде пиян.

Смит не отговори.

— Кураж, момчето ми! — обърна се към мен капитанът. — Каквото и да се случи, аз съм с вас … Кимнах му с глава в знак на благодарност. Най-после Боамбо се опомни и пристъпи напред. Лицето му беше все тъй мрачно.

— Комунатуа! — обърна се той към множеството. — Приятели! Арики каза истината — Андо пакеги гена ходи в Калио против волята му. Но защо ходи? Нека кажат нашите приятели от Калио. Даде ли нанай кобрай на болните? Даде им! Оздравяха ли те? Оздравяха! Вярно ли казвам?

— Вярно! Вярно! — дружно се обадиха туземците от Калио.

— Андо пакеги гена спаси Боамбо от смърт — извика главатарят много силно, за да го чуят всички. — Арики каза, че Боамбо ще умре от кадити, а Андо пакеги гена победи кадити — змийската отрова. Вярно ли е това?

— Вярно! Вярно! — чуха се много гласове.

— Казвал ли е Андо пакеги гена, че Дао не може да прогони рибите от Голямата вода и не може да изсуши дърветата? Да, казвал е! Казвал е и аз съм го чувал. Но Андо пакеги гена досега не беше син на нашето племе. Той не беше длъжен да вярва в Дао. Племето фарора също не вярва в Дао, но всички синове на племето фарора са наши приятели. Вярно ли е това?

— Вярно! Вярно!

— Андо е син на друго племе и затова не вярва в Дао. Но Андо е наш приятел! Вярно ли е това?

— Вярно! Вярно!

— Андо пакеги гена не вярва в белите листа на Арики — продължи главатарят защитната си реч. — Но и Андо има бели листа като белите листа на Арики, в които Арики също не вярва. Аз сам видях белите листа на Андо и Арики ги видя. Вярно ли казвам? — обърна се Боамбо към първожреца. — Ти видя белите листа на Андо, нали?

Арики изкриви устни, замляска с беззъбата си уста, но нищо не каза. По всичко личеше, че защитата на главатаря никак не му беше приятна. Все пак той бързо се съвзе и като дигна високо сухата си ръка, вероятно за да привлече вниманието на всички към себе си, каза:

— Аз казах каквото имаше да казвам. Моят род няма да осинови Андо пакеги гена. Няма да го осинови — не! Вярно ли казвам, синове на моя род?

От множеството се обадиха доста хора, вероятно от рода на Арики:

— Вярно! Вярно!

Тогава Боамбо дигна ръка и каза:

— Слушайте, синове на моя род! Слушайте всички своя тана! Аз казвам, че моят род ще осинови Андо пакеги гена. Моят род ще го осинови! Съгласни ли сте, синове на моя род?

— Съгласни! Съгласни! — обадиха се много гласове.

— Чуваш ли, Арики? — обърна се главатарят към първожреца. — Моят род ще осинови Андо пакеги гена. Има ли да кажеш нещо на това?

— Нищо! — изсъска първожрецът. — Твоят род може да осинови Андо пакеги гена — това е негово право. Но тогава Андо пакеги гена няма да стане мъж на дъщеря ти. Няма да стане мъж на дъщеря ти, защото ще стане неин брат. Анге бу!

Той се оттегли настрана, без да ме погледне. Капитанът, който стоеше между мен и Смит, наклони глава към ухото ми и пошепна:

— Аз не обръщах внимание на тоя първожрец, но сега виждам, че ще трябва да го обуздаем по някакъв начин. Вие как мислите, сър? — обърна се той и към Смит.

Плантаторът се престори, че не го чу.

II

Арики не успя да осъществи своя замисъл. По всичко личеше, че той предварително е подготвил хората от своя род да не ме осиновят, като е предполагал, че и другите родове ще се откажат от мен. В такъв случай аз не бих могъл да остана при племето като гост, както досега, а трябваше да търся приют при друго племе. Но Боамбо намери изход. Той предложи на хората от своя род да ме осиновят и те се съгласиха. След малко церемонията щеше да почне. Аз щях да стана син на рода на Боамбо, а това значеше, че ще стана брат на Зинга и няма да се оженя за нея. Такъв беше обичаят. Всички членове на един род се смятаха за братя и сестри, макар според нашите понятия за роднинство те да не бяха такива. Понякога трети и четвърти братовчеди се смятаха за братя и сестри, щом са от един род, и обичаят не им позволяваше да се женят помежду си.