Читаем Остров Тамбукту полностью

— Спасение — от кого? — попита капитанът и додаде тихо: — Аз не виждам от кого и от какво трябва да се спасяваме.

Като разбра, че Стерн е непреклонен, Смит се обърна към мен и каза отчаян:

— А вие? Какво ще кажете?

— Същото, което ви каза капитанът — отвърнах аз.

— Безнадеждни хора! — извика Смит и хукна по пътеката край брега.

— Къде? — извика след него капитанът, но не последва отговор.

Плуващите светлини се притулиха зад Скалата на ветровете. Корабът потъна в мрака на тропическата нощ. Тогава на близкия хълм неочаквано пламнаха два огъня. Като гледаше ярките пламъци, Стерн каза:

— Късно е вече…

II

Рано на другата сутрин неизвестният кораб пак се появи. През нощта той сигурно бе обиколил острова и като не бе намерил удобно място за престой, отново се връщаше в залива. Отидох на поляната. Боамбо и стрелците бяха там. Те прекарали нощта под открито небе. Пристигнаха и двамата англичани. Капитанът имаше спокоен вид, а Смит изглеждаше много уморен. Личеше си, че е прекарал безсънна нощ. Лицето му беше посърнало и бледо, а около хлътналите му очи се очертаваха ситни бръчици като следи от птичи крака. Но самите му очи излъчваха бодрост. И защо не? Корабът отново се приближаваше към залива и скоро щеше да хвърли котва. А той нищо друго не желаеше…

— Английски ли е? — обърна се той към капитана.

— Не. Това не е кораб, а подводница. И не е английска.

— Сигурен ли сте?

— Напълно — кипна капитанът. — Познавам всички видове английски подводници.

— Може би е американска?

— Не е и американска.

— В края на краищата това няма голямо значение — каза Смит.

— Има — възрази капитанът. — Представете си, че подводницата е на някоя неприятелска страна. Например ако е японска…

— Японска подводница в Индийския океан? — прекъсна го Смит. — Това е невъзможно! Японците не биха посмели да дойдат тук.

— Защо мислите тъй? — попитах го аз.

— Защото през Индийския океан минава единственият морски път, който свързва Англия с Индия. Нашата флота не би допуснала да й се пречка тук японска подводница. Тя сигурно е на някоя приятелска страна. Вижте по-добре, Стерн.

Стерн се взираше към подводницата, но не можа да каже нищо повече от това, което бе казал. А Смит продължаваше да разсъждава гласно:

— Ако подводницата е на приятелска страна, ще помогнем на моряците да си набавят прясна вода за пиене и плодове и тогава — сбогом, Тамбукту! Но не завинаги, разбира се. Аз обикнах тоя райски кът и мисля пак да се върна един ден, само че не сам…

— Сигурно с английски войници и с няколко свещеници? — подхвърлих аз.

— Защо с няколко? — усмихна се Смит. — Свещениците са по-скъпи от войниците. Един свещеник е достатъчен, а войниците трябва да бъдат повечко…

— Рибата още в морето, а вие й режете лука — спомних си една нашенска поговорка.

— Лъжете се — възрази Смит, като се ухили насреща ми. — Рибата е вече в тигана. Тоя остров ще принадлежи на английската Корона.

— А защо да не принадлежи на жителите, които го населяват?

— Защото не го заслужават. — И като посочи неколцината туземци, които бяха наблизо, плантаторът продължи: — Аз съм уверен, че тия нещастници ще се чувствуват много по-добре като поданици на Англия, отколкото на друга някоя държава.

— Защо мислите тъй? — полюбопитствувах аз.

— О, това е толкова просто нещо! Представете си, че тук дойдат японци. Нима ще ги сравните с нас, англичаните?

— А защо не? Аз не виждам някаква особена разлика…

— Не виждате разлика? Ах, да! Аз забравих, че вие еднакво мразите и японците, и англичаните.

— Лъжете се, сър. Аз еднакво обичам японците и англичаните и еднакво мразя колонизаторите, били те японци или англичани.

— Напразно — каза Смит. — Ние сме за демокрацията, а японските завоеватели са фашисти.

— Да, и в името на вашата демокрация вие поробихте част от Африка и Арабия и цяла Индия с нейния четиристотин-милионен народ. Не, сър. Каквото и да говорите, на магарето му е безразлично кой ще му слага самара.

— Никак не е безразлично! — възрази Смит. — Защото освен самар има и камшик.

— А след камшика — нож. Аз не съм ходил в Индия, но зная, че там има паметници на английски генерали, които са клали индийския народ в името на същата тая ваша демокрация.

Смит беше готов да избухне, но бързо се овладя и каза примирително:

— Ако продължаваме така, пак ще се скараме. А тъкмо сега аз не искам да се карам с вас.

— Защо?

— Защото сте ми нужен. Да, да, не ме гледайте тъй. Аз зная какво приказвам. Вие ще ми бъдете свидетел…

— Свидетел?

— Да, свидетел. Ще потвърдите пред капитана на тази чужда подводница, че ние със Стерн сме първите бели хора, които са стъпили на острова.

— Но какво значение има това? — учудих се аз.

— Сега ще ви обясня. Да предположим, че тази подводница е неприятелска, например японска. Ако японците дебаркират войски и окупират острова, Англия на законно основание ще може да се намеси и да изгони японците.

Аз гледах плантатора изумен. Учуди ме това, че той търсеше „законни основания“ за „намесата“ на Англия срещу Япония в един момент, когато двете страни бяха се хванали гуша за гуша.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Недобрый час
Недобрый час

Что делает девочка в 11 лет? Учится, спорит с родителями, болтает с подружками о мальчишках… Мир 11-летней сироты Мошки Май немного иной. Она всеми способами пытается заработать средства на жизнь себе и своему питомцу, своенравному гусю Сарацину. Едва выбравшись из одной неприятности, Мошка и ее спутник, поэт и авантюрист Эпонимий Клент, узнают, что негодяи собираются похитить Лучезару, дочь мэра города Побор. Не раздумывая они отправляются в путешествие, чтобы выручить девушку и заодно поправить свое материальное положение… Только вот Побор — непростой город. За благополучным фасадом Дневного Побора скрывается мрачная жизнь обитателей ночного города. После захода солнца на улицы выезжает зловещая черная карета, а добрые жители дневного города трепещут от страха за закрытыми дверями своих домов.Мошка и Клент разрабатывают хитроумный план по спасению Лучезары. Но вот вопрос, хочет ли дочка мэра, чтобы ее спасали? И кто поможет Мошке, которая рискует навсегда остаться во мраке и больше не увидеть солнечного света? Тик-так, тик-так… Время идет, всего три дня есть у Мошки, чтобы выбраться из царства ночи.

Габриэль Гарсия Маркес , Фрэнсис Хардинг

Фантастика / Политический детектив / Фантастика для детей / Классическая проза / Фэнтези