— Спасение — от кого? — попита капитанът и додаде тихо: — Аз не виждам от кого и от какво трябва да се спасяваме.
Като разбра, че Стерн е непреклонен, Смит се обърна към мен и каза отчаян:
— А вие? Какво ще кажете?
— Същото, което ви каза капитанът — отвърнах аз.
— Безнадеждни хора! — извика Смит и хукна по пътеката край брега.
— Къде? — извика след него капитанът, но не последва отговор.
Плуващите светлини се притулиха зад Скалата на ветровете. Корабът потъна в мрака на тропическата нощ. Тогава на близкия хълм неочаквано пламнаха два огъня. Като гледаше ярките пламъци, Стерн каза:
— Късно е вече…
II
Рано на другата сутрин неизвестният кораб пак се появи. През нощта той сигурно бе обиколил острова и като не бе намерил удобно място за престой, отново се връщаше в залива. Отидох на поляната. Боамбо и стрелците бяха там. Те прекарали нощта под открито небе. Пристигнаха и двамата англичани. Капитанът имаше спокоен вид, а Смит изглеждаше много уморен. Личеше си, че е прекарал безсънна нощ. Лицето му беше посърнало и бледо, а около хлътналите му очи се очертаваха ситни бръчици като следи от птичи крака. Но самите му очи излъчваха бодрост. И защо не? Корабът отново се приближаваше към залива и скоро щеше да хвърли котва. А той нищо друго не желаеше…
— Английски ли е? — обърна се той към капитана.
— Не. Това не е кораб, а подводница. И не е английска.
— Сигурен ли сте?
— Напълно — кипна капитанът. — Познавам всички видове английски подводници.
— Може би е американска?
— Не е и американска.
— В края на краищата това няма голямо значение — каза Смит.
— Има — възрази капитанът. — Представете си, че подводницата е на някоя неприятелска страна. Например ако е японска…
— Японска подводница в Индийския океан? — прекъсна го Смит. — Това е невъзможно! Японците не биха посмели да дойдат тук.
— Защо мислите тъй? — попитах го аз.
— Защото през Индийския океан минава единственият морски път, който свързва Англия с Индия. Нашата флота не би допуснала да й се пречка тук японска подводница. Тя сигурно е на някоя приятелска страна. Вижте по-добре, Стерн.
Стерн се взираше към подводницата, но не можа да каже нищо повече от това, което бе казал. А Смит продължаваше да разсъждава гласно:
— Ако подводницата е на приятелска страна, ще помогнем на моряците да си набавят прясна вода за пиене и плодове и тогава — сбогом, Тамбукту! Но не завинаги, разбира се. Аз обикнах тоя райски кът и мисля пак да се върна един ден, само че не сам…
— Сигурно с английски войници и с няколко свещеници? — подхвърлих аз.
— Защо с няколко? — усмихна се Смит. — Свещениците са по-скъпи от войниците. Един свещеник е достатъчен, а войниците трябва да бъдат повечко…
— Рибата още в морето, а вие й режете лука — спомних си една нашенска поговорка.
— Лъжете се — възрази Смит, като се ухили насреща ми. — Рибата е вече в тигана. Тоя остров ще принадлежи на английската Корона.
— А защо да не принадлежи на жителите, които го населяват?
— Защото не го заслужават. — И като посочи неколцината туземци, които бяха наблизо, плантаторът продължи: — Аз съм уверен, че тия нещастници ще се чувствуват много по-добре като поданици на Англия, отколкото на друга някоя държава.
— Защо мислите тъй? — полюбопитствувах аз.
— О, това е толкова просто нещо! Представете си, че тук дойдат японци. Нима ще ги сравните с нас, англичаните?
— А защо не? Аз не виждам някаква особена разлика…
— Не виждате разлика? Ах, да! Аз забравих, че вие еднакво мразите и японците, и англичаните.
— Лъжете се, сър. Аз еднакво обичам японците и англичаните и еднакво мразя колонизаторите, били те японци или англичани.
— Напразно — каза Смит. — Ние сме за демокрацията, а японските завоеватели са фашисти.
— Да, и в името на вашата демокрация вие поробихте част от Африка и Арабия и цяла Индия с нейния четиристотин-милионен народ. Не, сър. Каквото и да говорите, на магарето му е безразлично кой ще му слага самара.
— Никак не е безразлично! — възрази Смит. — Защото освен самар има и камшик.
— А след камшика — нож. Аз не съм ходил в Индия, но зная, че там има паметници на английски генерали, които са клали индийския народ в името на същата тая ваша демокрация.
Смит беше готов да избухне, но бързо се овладя и каза примирително:
— Ако продължаваме така, пак ще се скараме. А тъкмо сега аз не искам да се карам с вас.
— Защо?
— Защото сте ми нужен. Да, да, не ме гледайте тъй. Аз зная какво приказвам. Вие ще ми бъдете свидетел…
— Свидетел?
— Да, свидетел. Ще потвърдите пред капитана на тази чужда подводница, че ние със Стерн сме първите бели хора, които са стъпили на острова.
— Но какво значение има това? — учудих се аз.
— Сега ще ви обясня. Да предположим, че тази подводница е неприятелска, например японска. Ако японците дебаркират войски и окупират острова, Англия на законно основание ще може да се намеси и да изгони японците.
Аз гледах плантатора изумен. Учуди ме това, че той търсеше „законни основания“ за „намесата“ на Англия срещу Япония в един момент, когато двете страни бяха се хванали гуша за гуша.