Читаем Остров Тамбукту полностью

Попитах Боамбо какво знае за белите листа на Арики. Той се изненада от въпроса ми. Откъде зная за белите листа? От Амбо? Да, такива листа има. Те не приличат на листата на дърветата. Те са меки, много тънки, четвъртити и притиснати в нещо твърдо, черно. От обясненията на Боамбо разбрах, че белите листа не са нищо друго освен някаква книга. Но това е невероятно. Откъде може да попадне тук книга?

— Откъде е взел Арики белите листа? — попитах аз.

— От Дао — беше отговорът.

— От Дао? Но Дао не е жив човек, как може да му даде белите листа?

— Не зная — сви рамене Боамбо. — Арики казва, че Дао му ги дал.

— А ти виждал ли си белите листа?

— Да, само веднъж. На големия лов убихме десет кро-кро. Арики поиска и десетте кожи. Отказах да му ги дам. Тогава той страшно се разгневи, извади белите листа и като ги разтвори, започна да шепне нещо. „Какво правиш“ — попитах го аз. „Моля Дао да измори всички кро-кро“ — отговори Арики. Аз го спрях и му казах: „Не прави това, ще ти дам и десетте кожи.“

Обясних на Боамбо, че никой не може да измори животните на острова8

 — нито Дао, нито Арики. Дао е от дърво, а Арики е лъжец. Боамбо се сепна от думите ми, огледа се и тихо ме посъветва:

— Не говори лошо за Дао. Биляр занго ще те намрази. Не говори лошо и за Арики. Той е опасен човек, ще пострадаш.

— Какво ще ми направи? — попитах го аз. — Може ли да заповяда да ме хвърлят в Голямата вода?

— Не, не може. Но може да накара Дао да те накаже.

— От Дао не ме е страх — заявих аз твърдо.

— Не говори лошо за Дао — повтори Боамбо. — Дао праща дъжд и оплодява земята. Земята ражда плодове, с които се храним. Дао е наш благодетел. А Арики е негов рапуо…

Аз разбрах, че религиозната заблуда беше пуснала дълбоки корени в простите души на тия първобитни хора. Тя беше голямо зло и като всяко зло водеше след себе си още сто други злини. Но най-голямото зло беше Арики. Той използуваше религиозната заблуда на племето за лични облаги. Неговата власт се крепеше върху страха на хората и тяхната сляпа вяра в Дао. Неговото оръжие беше заплахата и заблудата. Но и аз имах едно оръжие — знанието, — което Арики не притежаваше. Аз лекувах хората от различни болести. Арики беше рапуо — първожрец, представител на Дао, — както вярваше племето, а аз бях лапао, лечител на всички болести. Арики твърдеше, че Дао наказва с кадити ония, които не слушат първожреца и не му се подчиняват, а аз спасявах „наказаните“. Арики видя с очите си, като спасих Боамбо от сигурна смърт. Това го знаеше и цялото племе. Дори и най-простият човек има достатъчно ум, за да разбере, че оня, който побеждава смъртта, изпратена от Дао, е по-силен от самия Дао. А щом е по-силен от Дао, той е по-силен и от Арики. Боамбо отново заговори тихо:

— Не се меси в работите на Арики, той е опасен човек. Главата му е пълна с лоши мисли, ще те погуби. Ти ми спаси живота и аз те обикнах като син и затова искам да те предпазя от опасността, която те заплашва. Ще ти кажа нещо, което ти още не знаеш. Когато дойдохте на острова, аз исках да не ви хвърляме в Голямата вода, а да ви оставим да живеете при нашето племе. Но Арики не се съгласи. Арики каза да изпълним обичая на нашите прадеди. Всеки пакеги, който се появи на нашия остров, трябва да го хвърлим в Голямата вода с камък, вързан на краката. Ако не се удави, трябва да го направим син на нашето племе. Тогава той ще стане наш брат. Ако пакеги избяга, преди да го хвърлим в Голямата вода, и се укрие седем дена и седем нощи, пак трябва да го направим син на нашето племе. Такъв е нашият обичай. Аз не исках да го изпълним, но Арики ме заплаши с Дао. Дао щял да ни изпрати арамру. И аз се съгласих да ви хвърлим в Голямата вода. Когато ти се появи втори път в залива, Арики пак искаше да те хвърлим в Голямата вода. Но това беше против обичая на нашите прадеди и аз не се съгласих.

— Значи, за всичко е виновен Арики! — възкликнах аз възмутен.

— Това е истината — потвърди Боамбо. — И затова Амбо искаше да хвърли торбата с очиларката в колибата на Арики.

— Същата очиларка, която те ухапа?

— Същата — тихо промълви Боамбо. — Амбо е мой син, а син никога не убива баща си. Когато развързах торбата, аз не знаех, че в нея има змия. Аз не се сърдя на Амбо. Той искаше да те спаси. Искаше да умъртви Арики с кадити, та да кажат хората, че Дао го е наказал заради лошотиите, които върши. Знай, че моите деца много те обичат. И аз те обичам, и Дугао те обича, и всички хора те обичат. Само Арики те мрази. Той казва, че пакегите са лоши хора.

— Откъде знае, че са лоши? — попитах аз. — Ние сме първите пакеги на вашия остров.

Боамбо кимна с глава. Така е. Жителите на острова за пръв път виждат бели хора, но техните прадеди добре ги познавали. И главатарят ми разказа една стара легенда, която се предавала от поколение на поколение.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Недобрый час
Недобрый час

Что делает девочка в 11 лет? Учится, спорит с родителями, болтает с подружками о мальчишках… Мир 11-летней сироты Мошки Май немного иной. Она всеми способами пытается заработать средства на жизнь себе и своему питомцу, своенравному гусю Сарацину. Едва выбравшись из одной неприятности, Мошка и ее спутник, поэт и авантюрист Эпонимий Клент, узнают, что негодяи собираются похитить Лучезару, дочь мэра города Побор. Не раздумывая они отправляются в путешествие, чтобы выручить девушку и заодно поправить свое материальное положение… Только вот Побор — непростой город. За благополучным фасадом Дневного Побора скрывается мрачная жизнь обитателей ночного города. После захода солнца на улицы выезжает зловещая черная карета, а добрые жители дневного города трепещут от страха за закрытыми дверями своих домов.Мошка и Клент разрабатывают хитроумный план по спасению Лучезары. Но вот вопрос, хочет ли дочка мэра, чтобы ее спасали? И кто поможет Мошке, которая рискует навсегда остаться во мраке и больше не увидеть солнечного света? Тик-так, тик-так… Время идет, всего три дня есть у Мошки, чтобы выбраться из царства ночи.

Габриэль Гарсия Маркес , Фрэнсис Хардинг

Фантастика / Политический детектив / Фантастика для детей / Классическая проза / Фэнтези