Отмъщението на Монца

— Но им се налага понякога. Рогонт се боричкаше с Орсо от началото на Кървавите години, но никога не е участвал в нещо повече от лека схватка. Това е най-големият майстор на отстъплението в Стирия.

— Най-трудното нещо е отстъплението. Може би човекът чака момента си.

Тръпката въздъхна тежко отстрани.

— Всички чакаме момента си.

— Вече няма шансове — продължи Монца. — След като Визерин падне, се отваря пътят за Пуранти, а след това е Осприя и короната на Орсо. Без повече отлагане. Пясъкът в часовника му изтича.

Рогонт и Салиер минаха под тях. Двамата, които заедно с честния, почтен и мъртъв херцог Кантейн беше формирали Лигата на Осемте, за да защитят Стирия от амбициите на Орсо. Или да отнемат полагащото му се по право, за да се боричкат за остатъците, в зависимост кого питаш. Коска ги гледаше как се отдалечават и се усмихваше отнесено.

— Ако живееш достатъчно дълго, ще видиш как всичко рухва. Каприл е бледа сянка на предишната си слава.

Витари се усмихна на Монца.

— Това е твоя работа, а?

— Муселия се предаде срамно, въпреки непревземаемите стени.

Витари се ухили още по-широко.

— И това също май?

— Борлета падна — изстена Коска. — Дръзкият херцог Кантейн е мъртъв.

— Да — изръмжа Монца, преди Витари да отвори уста.

— Могъщата Лига на Осемте се сви до пет и скоро ще останат четири, а три от тях не са нещо особено.

Монца чуваше шепота на Дружелюбния:

— Осем… пет… четири… три…

Въпросните три следваха, а антуражът вървеше в колони след лидерите, като патенца след майка си. По-нисшите партньори в Лигата. Лироцио, херцог на Пуранти, с натруфена броня и още по-натруфени мустаци. Младата графиня Котарда от Афоя. Болнаво момиче в жълта коприна, която подчертаваше нездравия й вид. Чичо й, нейният пръв съветник и според слуховете пръв любовник, яздеше близо до рамото й. Най-отзад идваше Патин, Първият гражданин на Никанте, чорлав и с груба дреха, привързана с въженце вместо колан, за да покаже, че не е по-добър от поданиците си. Според слуховете носеше копринено бельо, спеше в позлатено легло и то с голяма компания. Толкова за скромността на могъщите.

Коска вече гледаше към следващите в процесията.

— В името на Орисиите. Кои са тези млади богове?

Не можеше да се отрече, че бяха величествена двойка. Яздеха еднакви сиви коне с лекота и носеха отиващо си бяло и златно. Снежната рокля се спускаше от стройното й високо тяло и продължаваше назад, обсипана с бляскави пайети. Позлатената му броня беше излъскана до блясък, а простата корона имаше толкова голям скъпоценен камък, че Монца можеше да го различи от сто крачки.

— Невероятно шибано царствено — изсъска тя.

— Човек може да надуши величеството — изцепи се Коска. — Бих коленичил, стига колената ми да позволяваха.

— Негово августейшо величество върховният крал на Съюза. — Гласът на Витари беше пропит с ирония. — И неговата кралица, разбира се.

— Терез, Бижуто на Талинс. Свети ярко, нали?

— Дъщерята на Орсо — процеди през зъби Монца. — Сестра на Арио и Фоскар. Кралица на Съюза и адски гадна кучка.

Макар кралят да беше чужденец и на амбициите на Съюза да се гледаше с подозрение въпреки че кралицата беше дъщеря на Орсо, тълпата го приветстваше по-бурно, отколкото собствения си канцлер.

„Хората предпочитат лидер, който изглежда велик, пред такъв, който наистина е“, пишеше Баяловелд.

— Не бих казал, че е най-неутралният посредник. — Коска замислено изду бузи. — Толкова тясно е свързан с Орсо и тайфата му, че и лъч светлина не може да мине между тях. Съпруг и зет на Талинс?

— Без съмнение смята, че е над такива дребни предразсъдъци. — Монца сви устни, докато наблюдаваше преминаващата кралска двойка. Все едно бяха излезли от страниците на древна приказка и попаднали в този мизерен град по погрешка. Само им трябваха крила на конете, за да е завършено. Цяло чудо как не се бяха сетили да залепят някакви. Терез носеше огромна огърлица, която блестеше толкова ярко, че чак бе болезнено да я гледаш.

Витари поклати глава.

— Колко бижута могат да натрупат на една жена?

— Още малко и ще погребат кучката — изръмжа Монца. В сравнение със скъпоценностите на кралицата пръстенът, подарък от Бена, изглеждаше като детска дрънкулка.

— Завистта е ужасно нещо, дами. — Коска сръга Дружелюбния в ребрата. — Мен си ми харесва, а, приятел? — Затворникът не отговори. Коска опита с Тръпката. — А?

Севернякът погледна към Монца, а след това настрани.

— Не ме привлича.

— Хубавци! Не съм срещал толкова хладнокръвни бойци. Може и да не съм във форма, но поне нямам толкова скръбно лице. Все още се трогвам, като видя млади влюбени.

Монца се съмняваше в любовта на кралското семейство, без значение колко се усмихваха един на друг.

— Преди години, докато тя още беше кралица само в главата си, Бена сключи облог, че ще преспи с нея.

Коска повдигна вежда.

— Доколкото помня, брат ти обичаше да хвърля семето си навсякъде. Какво стана?

— Оказа се, че не е нейният тип. — Всъщност Терез беше много по-заинтересувана от Монца, отколкото от Бена.