Отмъщението на Монца

Преви се от нов спазъм, отиде до раклата и започна да вади чисти дрехи с треперещи ръце. Попадна на една от ризите на Бена. Хвана ръкавите и я разгъна. За момент сякаш ръцете му бяха около нея. Максималното, което можеше да получи сега. Облече я. Ново прилошаване я накара да се наведе и да изплюе жлъчка. След като премина, обу панталоните, запаса ризата на Бена и се наведе да обуе и ботушите, като се мръщеше на болката в краката.

Наплиска се със студена вода от умивалника и опита да измие остатъците от грима, кръвта и сополите от косата и лицето си.

— Монца! — чу се гласът на Коска. — Имаме изтъкнат гост. Гостенка по-точно.

Тя нахлузи кожената ръкавица на осакатената си ръка и се намръщи, докато наместваше изкривените пръсти. Пое дълбоко дъх, извади калвеса под матрака на леглото и го окачи на колана си. Това я накара да се почувства по-добре. Отвори вратата.

Карлот дан Айдър стоеше в средата на склада. Златната бродерия на червеното й палто проблясваше, докато гледаше как Монца слиза по стълбите, опитвайки се да не куца. Коска вървеше зад нея.

— Какво стана, по дяволите? „Кардоти“ още гори! В града има безредици!

— Какво стана ли? — извика Монца. — Защо ти не ми кажеш? Негово шибано величество беше заел мястото на Фоскар!

— Фоскар казал, че го боли глава. Затова Арио взел зет си.

— Който пък водеше дузина Рицари на Тялото — каза Коска. — Личните телохранители на краля. Както и много повече гости, отколкото очаквахме. Резултатите не бяха добри. За никого.

— А… Арио? — заекна Айдър с пребледняло лице.

Монца я погледна в очите.

— Мъртъв.

— А кралят? — Тя почти зашепна.

— Жив. Поне когато го оставих. Но пък след това сградата се запали. Може би са го измъкнали.

Айдър погледна към пода.

— Надявах се, че ще се провалите.

— Нямаш късмет.

— Сега ще има последствия. Като направиш нещо такова, винаги има. Някои очаквани, други не. — Тя протегна ръка. — Противоотровата.

— Няма.

— Но аз изпълних моята част!

— Няма отрова. Просто убождане с обикновена игла. Свободна си.

Айдър се засмя отчаяно.

— Свободна? Орсо няма да спре, докато не нахрани кучетата си с мен! Може би мога да се измъкна от него, но не и от Сакатия. Предадох го и изложих безценния му крал на опасност. Няма да ми прости. Той никога не прощава. Доволна ли си сега?

— Говориш, сякаш има избор. Или Орсо и останалите умират, или аз. Няма среден път. — Монца сви рамене и се обърна. — По-добре изчезвай.

— Изпратих писмо.

Монца се извъртя към нея.

— Писмо ли?

— Да. Днес. На Великия херцог Орсо. Написах го под въздействието на емоции, така че не съм сигурна какво точно гласеше. Но споменах името Шило Витари. И Никомо Коска.

Коска махна пренебрежително с ръка.

— Винаги съм имал множество могъщи врагове. Смятам, че това е достойно за гордост. Изброяването им е чудесна тема за разговор на вечеря.

Айдър обърна усмивката си от стария наемник към Монца.

— Тези две имена, както и Муркато.

Монца се намръщи.

— Муркато?

— За колко глупава ме смяташ? Знам коя си, а сега и Орсо знае. Това, че си жива, че си убила сина му и си имаш помощници. Малко отмъщение, но най-доброто, което успях да постигна.

— Отмъщение? — Монца бавно кимна. — Добре. Всеки се стреми към него. Щеше да е по-добре да не го беше правила. — Мечът се разклати леко, когато постави ръка на дръжката.

— Ще ме убиеш ли? Ха! И без това все едно съм мъртва!

— Тогава защо да се мъча? Не си в списъка ми. Махай се. — Айдър я изгледа за момент с леко отворена уста, сякаш искаше да каже нещо. След това се обърна към вратата.

— Няма ли да ми пожелаеш късмет? — попита Монца.

— Какво?!

— Според мен единствената ти надежда е да успея да убия Орсо.

Бившата любовница на Арио спря на прага и изсумтя:

— Да бе, все едно имате шанс! — И излезе.

IV

Визерин

Войната без огън е безполезна като колбас без горчица.

Хенри V

Хилядата меча се биха за Осприя срещу Мурис. За Мурис срещу Сипани. За Сипани срещу Мурис и после пак за Осприя. Между договорите разграбиха Оприл. След месец решиха, че може да са пропуснали нещо, и го разграбиха отново, като този път оставиха подир себе си опустошени руини. Биеха се за всеки срещу никого и за никого срещу всички, като почти през цялото време нямаше битки.

Но пък имаше грабежи и плячкосване, палене и опустошаване, изнасилвания и убийства.