Пентаграм

Механизмът на диктатурата се смазва с кръв.

Не вярваш на Дарвин? Ами погледни се в огледалото!

Мъжката логика е правилна, а женската – интересна.

Черните мисли ти идват, когато си загубиш розовите очила.

Лозунгаври

От политиквено икономижане –

към икономижаво политикане!

Всеки изместник е гадостоен за своя гнуспех.

Социалчното дръвновесие води

към чукундуравенство.

От демоктатура към демонокрация!

Всеки компромислител владее консуматематика.

Табела раза

Планонервна лакомисия по въпростите на олигофрентабилността

и обещателната медалургия

Министъртейски селсъвет

Космикомични закономерзости

Архитектурнат маметник

Истерически мътериализъм

Медицинично здравеопасване

Човек – това звучи горко

Той я гробичаше егоистински.

Той бе:нахалтав журнализец,артистиснат сладникъквец,овцарствен некадържавник,мордодоксален маймунистър,

сладострашен системазохист,доносител на снобелова награда,конякакъв литератруп в жертворчески дефекстаз,славотелесен началчник, чантав до бюрокретенизъм,генералтав офицербер, военослушащ до пагонанизъм,командиригент на първа мемоармия на ветерангелите,брадважен министъртей и скандалновиден конгреснаф,авторитежък атестатко, конюнктурнат за славослагател,живописнал олигофранцузин, целеосрамен в блатострастие,ликьорав лигавтор на лицемеротика и сеавтор на кримианална литературва.

Портрет на Партократа като млад

(Афоризми – вместо маслени бои)

Той покровителствено рече: Ние с вас сме съмишленици, което ще рече, че аз мисля, а вие съ!

И поведе знамената – хората вече ги нямаше.

Живя по принципа: по-добре велико нищожество, отколкото нищожна величина.

Реши всичко да прекарва през сърцето си – и първо го асфалтира.

Всички му завиждаха за умението да сдържа чувствата си,

без да подозират, че той няма какво да сдържа.

Искаше само да застъпи въпроса, а го стъпка.

Съчетаваше в себе си качествата на първия човек

и последния идиот.

Паднал ниско? Значи съгласен с гравитацията!

Бе толкова нисък, че трябваше непрестанно да се издига.

По звездно-прашните друмове на Галактиката

Блиц за буримето

Наталия Маринова

Ама че чудновата, дори екзотична думичка: Бу-ри-ме!

Обла, стегната и енергична като топка за тенис, която без умора прелита над мрежата. Да си призная, доскоро въобще не бях я срещала – нито в 12-годишната ми практика на журналистка, нито пък покрай моята втора магистратура. Уви, отделни термини умеят да се крият не по-лошо от гущерчета из храсти, докато не ги облееш с ярка светлина.6

Такъв силен лъч стана за мен запознанството ми с млада влюбена двойка от фондация „Човешката библиотека“. От тези хора чух за първи път оная странновата дума: те, виждате ли, се готвеха да включат някакво си буриме в техен предстоящ алманах. Преодоляла вродената ми скромност, аз си измолих един файл за четене. И ето, скоро вече плувах стоплена и усмихната из буримейски води.

На другия ден ми се прииска да познавам автора на нестандартния текст… който се оказа фантастът-оркестър АТАНАС П. СЛАВОВ. Уредиха ми среща с него в пицарията на бившия Младежки дом и там ние – хм, не без златистата помощ на пържени картофки плюс бира – си направихме хубав предварителен разговор за живота и изкуството.

Подир седмица успях да взема от Атанас късо като спартански меч, но съдържателно интервю.

Въпрос:За машината на времето някакви трийсет-четиресет годинки са просто „хапка за единия зъб“… Вие, господин Славов, спомняте ли си как именно и при какви обстоятелства се роди идеята за Буримето?