Пешките падат първи

След като затвори телефона, Платонов се втурна към прозореца. След известно време от входа излезе висока слаба блондинка с яке и дънки, а косата й беше дълга и прихваната на конска опашка. Дмитрий не видя лицето й, но кой знае защо, си помисли, че сигурно е много красива.

7.

Областното и градското началство най-сетне се разбраха помежду си, защото разследването за „областния“ снайперист се срасна плътно с разследването за Платонов. Когато във вторник вечерта Кира Левченко излезе от блока, сигналът за това бе приет най-малко на три различни места, включително и от Гордеев, който веднага звънна на Настя.

— Стой си в кабинета, не ходи никъде. Може да ти се обади Платонов.

И той наистина се обади.

— Къде я пратихте? — попита Настя.

— Да се обади на Русанов. Нали на вас се обаждам всеки ден — трябва и на него да се обаждам, за да не се усъмни.

— Интересно — какво ли й говори?

— Че нещата вървят на зле, че ме подозират все повече и повече, че постоянно изскачат някакви улики срещу мен. С една дума — да кротувам и да не подавам нос навън.

— Улики се намират, вярно е — потвърди Настя. — И именно той ги намира. Какво друго трябва да направи Кира, освен че ще се обади на Русанов?

— Нищо друго. Трябва веднага да се прибере.

— Добре, ще го имам предвид.

След като приключи разговора си с Платонов, тя излезе от кабинета и почука на вратата на Гордеев.

— Виктор Алексеевич, кажете на момчетата, че тя трябва само да се обади по телефона на Русанов. Ако след това тръгне да се прибира към „Ивановская“, за днес приключваме — минава девет. Ако обаче поеме в обратната посока, значи се е решила.

След половин час се получи съобщение, че обектът на наблюдението е влязъл в метрото, но е тръгнал не по Серпуховската линия, а по Замоскворецката.

— Отива при Русанов — тежко въздъхна Настя.

Кой знае защо, винаги когато успяваше правилно да прогнозира опит за извършване на престъпление, й ставаше тъжно. Не я радваше дори обстоятелството, че се е оказала права, че е разгадала характера на човека и е съумяла да предвиди поведението му. Това бяха онези — уви, — случващи се доста често моменти, когато еднакво силно й се искаше и да се окаже права, и да излезе, че е сбъркала.

Групата, която наблюдаваше блока, където живееше Сергей Русанов, се приготви. Милиционерите видяха как от автобуса слезе жената, чиято снимка имаха вече от два дни, и бавно тръгна към блока на Русанов. Жената седна на една скамейка и зачака. След известно време от входа излезе човекът, когото те познаваха като подполковник Русанов. Той се огледа наоколо, видя жената и се приближи до нея. Тя стана, двамата си размениха няколко думи и тръгнаха заедно към съседната пресечка, където беше паркирана колата на Русанов.

Колите, които блокираха всички изходи от пресечката, веднага се подготвиха за действие. Ала всичко това се оказа ненужно, защото още щом Русанов и красивата стройна жена се качиха в колата му и той завъртя ключа за запалването, избухна мощен взрив. Колата моментално се превърна в огнено кълбо, в което загинаха Сергей Русанов и Кира Левченко.