Петдесет нюанса освободени

- Ето тук. - И пъхна показалеца си в устата ми. - Може би ще успееш да изсмучеш болката по-добре от мен.

Бавно засмуках пръста му.

- Сега ще мине - казах успокоително, духнах няколко пъти върху изгореното и го целунах. Той задържа дъха си. После пак го взех леко с устата си и засмуках нежно. Той пое рязко дъх и звукът от свистящия в гърлото му въздух се стрелна директно към слабините ми. Имаше божествен вкус, както винаги, и разбрах, че това е играта му - бавно да съблазни собствената си жена. Мислех, че е ядосан, а сега... Този мъж, моят мъж, можеше напълно да ме побърка, след като ме обърка, или обратното. Но нима не го харесвах такъв? Готов за игрички, забавен и отвратително прелъстителен. Е, беше ми дал някои от отговорите, които исках, но исках да узная много повече. От друга страна, и на мен ми се играеше тази игра. След кошмара от снощи и цял ден напрежение и притеснения това се оказа неочаквано добър обрат.

- За какво мислиш? - попита той и извади пръста си от устата ми.

- За това колко бързо сменяш настроенията си.

Той застина и дълго време остана тих.

- Петдесет нюанса, бебчо - каза най-сетне и нежно целуна крайчето на устните ми.

- Моите Петдесет нюанса! - прошепнах, протегнах ръка и рязко го дръпнах за тениската.

- О, не, госпожо Грей. Никакво докосване. Засега. - Издърпа тениската си от здраво стиснатите ми пръсти и ги целуна един по един.

- Изправи се на стола - изкомандва.

Нацупих се.

- Ще те пляскам, ако продължаваш да ми цупиш устни. Сега отвори устата. Широко.

Отворих уста и той сложи върху езика ми парченце пикантно агнешко с ментов сос и кисело мляко. „Ммм... вкусно!“

- Харесва ли ти?

-Да.

Чух, че и той се храни. Ако се съдеше по звуците, яденето определено му харесваше.

- Още?

Кимнах. Той ми даде още едно парченце и аз задъвках с апетит. Чух как с вилицата отчупва нещо. Стори ми се, че е хляб.

- Устата! - заповяда той.

Този път беше пита с тахини. Може би госпожа Джоунс, а може би и самият Крисчън беше ходил до деликатесния магазин, който бях открила на две пресечи от „Ескала“. Игривото настроение на Крисчън увеличаваше апетита ми и дъвчех храната с благодарност.

- Още? - попита той.

Кимнах.

- Още, от всичко, гладна съм.

Усетих радостта в усмивката му.

И така, бавно, търпеливо, той ме хранеше, все едно съм бебе. От време на време избърсваше крайчетата на устата ми или с устни поемаше някое парченце или трошичка. И разбира се, на кратки интервали ми предлагаше глътка вино. По неговия си начин.

- Отвори широко и захапи - каза и след като го направих, установих, че са любимите ми сармички с лозови листа. Бяха вкусни и студени, макар че ги предпочитам затоплени, но не исках да рискувам да се изгори пак. Той ми подаваше сармичката на части и щом я изядох, облизах пръстите му един по един.

- Още? - попита той. Гласът му вече беше паднал и дрезгав.

Поклатих отрицателно глава. Бях преяла.

- Добре - прошепна той в ухото ми. - Защото е време за моето любимо блюдо. И това си ти.

И ме вдигна на ръце. Изпищях от изненада.

- Мога ли да махна това нещо от очите си?

-Не.

Естествено, понечих да се нацупя, но се сетих за заканата му и реших засега да се откажа от цупене.

- Стаята с играчките - каза той.

„О, не, не мисля, че идеята е добра“.

- Готова ли си за предизвикателството? - попита той и понеже ставаше дума за „предизвикателство“ нямаше начин да откажа.

- Давай да видим - казах смело и по вените ми, заедно с желанието, запулсира нещо, което дори не искам да изричам. Той ме понесе през вратата и по стълбите и ме качи на втория етаж.

- Мисля, че си отслабнала - каза неодобрително. „О, супер, нали ми каза, че съм дебела, като се прибрахме от медения месец!“ Помня колко ме изненада с този коментар. Господи, та това беше само преди седмица!

Пред Стаята с играчките той ме плъзна по тялото си и ме пусна да стъпя на пода, но ръката му остана около кръста ми, а с другата бързо отвори вратата.

Тук винаги миришеше хубаво - на полирано дърво и цитрус. Всъщност тази миризма отдавна бе започнала да ми действа успокоително. Той ме завъртя с гръб към себе си и развърза шала. После извади фибите от вдигнатата ми на кок коса и плитката ми падна свободно. Той я дръпна, аз направих крачка назад и опрях тяло в неговото.

- Имам план - прошепна в ухото ми Крисчън и сладки тръпки полазиха по целия ми гръбнак.

- Така си и мислех - казах, а той целуна шията ми под ухото.

- О, и то какъв план! - Гласът му беше мек, магически. Той отметна плитката ми настрани и плъзна тънка нишка целувки по шията ми.

- Първо трябва да те съблечем - каза почти напевно и тялото ми реагира на мига. Каквото и да беше планирал - исках го. Исках да сме заедно по начина, по който само ние можехме. Той ме обърна към себе си и погледнах джинсите му, разкопчаното копче - и не успях да се сдържа. Прокарах пръст под колана му, без да докосвам тениската, усетих меките му косъмчета. Той вдиша рязко. Обърнах лице нагоре и спрях пръста си пред разкопаното копче. Очите му ставаха все по-тъмни, черни.

- Не ги събувай - прошепнах.

- Точно това възнамерявах да направя, Анастейжа.