Читаем Петдесет нюанса освободени полностью

И се приближи, едната му ръка - на врата ми, другата - под кръста ми, придърпа ме към себе си и ме целуна, все едно животът му зависеше от това.

Той леко пристъпваше напред, аз отстъпвах бавно, езиците ни танцуваха, вплетени един в друг, и тогава усетих дървения кръст зад себе си. Тялото му се притискаше все по-настоятелно към моето.

- Да махнем роклята - каза и започна да я сваля, както се бели ципа на плод, от бедрата, през кръста и корема... сладко, бавно, платът се гънеше по кожата ми, а тя тръпнеше от допира с него.

- Наведи се напред.

Наведох се и той изхлузи роклята през главата ми и я пусна на пода. Останах по сандали, сутиен и бикини. Очите му пламнаха. Той хвана ръцете ми и ги вдигна над главата ми. После премиг-на, наклони глава на една страна и разбрах, че чака разрешението ми. Какво искаше да прави? Преглътнах, кимнах и видях как лека усмивка докосна устните му. Усмивка, пълна с обожание и гордост. Закопча китките ми в кожените белезници и пак извади копринения шал.

- Мисля, че видя достатъчно. - Уви шала около очите ми и го завърза. Пак не виждах нищо, всичките ми сетива се изостриха, през тялото ми мина тръпка на очакване, чувах мекото му дишане, моето собствено възбудено дишане в отговор на неговото, чувах как кръвта пулсира в ушите ми. Уханието на Крисчън, премесено с това на цитрус и полирано дърво - усещах всичко в пъти по-силно, защото не можех да виждам. Носът му докосна моя.

- Сега ще те подлудя - каза и сграбчи бедрата ми, започна да сваля бикините, а ръцете му галеха краката ми по целия път до стъпалата. „Да ме подлуди!?“

- Вдигни си краката, един по един. - И свали бикините и сандалите - един по един.

- Стъпи!

Закопча десния ми крак за белезницата на кръста, а след това и левия. Като закована на стената птица - така безпомощна се чувствах. Крисчън се изправи, пристъпи към мен и отново бях в онази вана от аромати - топлината, миризмата и нежността на допира му. Той стисна брадичката ми и ме целуна бързо.

- Малко музика и играчки, мисля. Изглеждате много красива така, госпожо Грей. Може да отделя минутка, за да ви се насладя.

- Гласът му беше гальовен.

Вътрешностите ми се свиха от болезнено желание.

Няколко минутки чувах как отваря и затваря чекмеджетата на шкафа. Дали не бе отворил шкафа за анални забавления? Нямах представа. Той извади нещо и го остави отгоре. После нещо друго. И тогава зазвуча уредбата. Самотно пиано. Нежна спокойна музика изпълни стаята. Звучеше познато. Бах... може би, но не знаех какво от Бах. Нещо в музиката ме обезпокои, не се чувствах съвсем на себе си. Може би защото създаваше усещане за хлад. Но той беше вече пред мен, хвана брадичката ми и я дръпна надолу, за да пусна захапаната си устна. Усмихнах се и се опитах да си дам кураж. „Защо? Откъде това чувство на безпокойство? Може би от музиката?“

Крисчън прокара ръката си от брадичката по шията ми, надолу по гърдите. С един палец дръпна чашката надолу и освободи дясната ми гърда. Целуна врата ми и устните му минаха там, където бе пролазила ръката му. Целуваше и леко засмукваше кожата. Пръстите му освободиха от сутиена и лявата ми гърда. Той прокара леко палеца си по лявото ми зърно, устните му се затвориха около дясното и засмукаха леко. Зърната ми бяха твърди, издължени, чакащи.

Той не спираше. Много внимателно и бавно увеличи интензитета. Безполезно се опитвах да се освободя, докато дивото желание изгаряше жицата, опъната между зърната и слабините ми. Опитах се да се свия, за да понеса болката, но не можех да направя никакво движение. А той увеличаваше и увеличаваше интензитета на мъчението.

- Крисчън! - молех се.

- Знам - каза той с прегракнал глас. - Точно това правиш ти с мен.

„Моля?“ И той пак започна от зърната, агонизиращо, сладко изтезание. Без да спира, а вече бях близо, така близо.

- Моля те! - От гърдите ми се откърти животински стон.

Чух първичен рев някъде дълбоко в гърлото му и той стана и

ме остави така - без дъх, на ръба, гърчеща се, окована. Прокара ръце отстрани по тялото ми. Едната спря на бедрото ми, а другата тръгна към корема.

- Я да видим докъде си стигнала... - Много нежно обхвана долните ми устни с длан, прокара леко показалеца си по клитора ми. Извиках. И после той бавно вкара един, а после и втори пръст във влагалището ми. Бясно тласнах тялото си напред, за да го посрещна.

- О, Анастейжа, ти си съвсем готова!

Пръстите му вибрираха в кръг, палецът му галеше клитора ми, неспирно, пак и пак. Една точка! Докосваше само една точка в тялото ми, а цялото ми напрежение, очакване, натрупаното през деня се бе събрало само там, в тази единствена точка.

„Господи... много е, ужасно много... и странно... и музиката...“ Оргазмът бавно започна да се надига... Крисчън помръдна, пръстите му все така вибрираха в тялото ми. Чух странен тих шум, като жужене.

- Какво е това? - изстенах.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Его собственность
Его собственность

— А дочка у тебя ничего. Молодец, что прятал. Такое сокровище надо держать вдали от посторонних глаз, — усмехается бандит.— Со мной делай что хочешь, а девочек не трогай.— Ты кинул меня, Вить, а я такое не прощаю. Из-за таких, как ты, у меня теперь много работы. А знаешь, как я расслабляюсь после тяжелого рабочего дня?Папа понуро опускает голову.— Правильно, Вить. И твоя принцесса мне как раз подходит.Мой отец решил пойти против хозяина города. Обещал, что мы успеем убежать. Спрятаться. Что нам ничего не будет.Вот только папа ошибся.И сейчас Ризван пришёл не разговаривать. Он пришёл карать. И, кажется, начнёт с меня.#жестокий герой#невинная героиня#откровенновозрастное ограничение: 18+

Анастасия Сова , Джорджия Ле Карр , Татьяна Карат

Современные любовные романы / Эротическая литература / Самиздат, сетевая литература / Романы / Эро литература