Петдесет нюанса освободени

- Така ли? - Намръщих се.

- Да. Защото рискува толкова много за мен, за семейството ми. - Прокара пръст над носа ми, между веждите. - Когато се мръщиш, тук ти се образува една бръчка. Много е красива... Понякога се държа отвратително... а ти все още си с мен.

- Защо това те изненадва? Казах ти, че няма да те напусна.

- Мислех, че ще го направиш заради начина, по който реагирах, когато ми каза, че си бременна. - Пръстът му се плъзна надолу по бузата ми. - И беше права: аз съм все още в пубертета.

„О, по дяволите! Не съм казала такова нещо. Доктор Флин го каза“. Подсъзнанието ми ме гледаше лошо.

- Крисчън, наистина казах ужасни неща, но...

Той сложи пръст върху устните ми.

- Спри. Аз трябваше да ги чуя, и заслужавам да ги чувам. Сега нека продължа с моята приспивна приказка. - И се обърна по гръб. - Когато ми каза, че си бременна... Е, мислех, че ще сме само аз и ти, поне за известно време. Бях мислил за деца, но само хипотетично. Някак си предполагах, че ще имаме дете, но че ще се стигне дотам след време, някъде в бъдещето.

„Дете? Само едно? О, не без брат или сестра като мен. Дали да не повдигна темата сега?“

- Ти си много млада, а си и доста амбициозна.

„Аз? Амбициозна?“

- И тогава ти издърпа килимчето изпод краката ми. Господи, това беше удар! Никога, ама никога не бих предположил! Дори за секунда! Когато те попитах какво не е наред, изобщо не би ми минало през ума, че това е била причината, не очаквах такъв отговор. Бях ядосан - на теб, на себе си, на всички. И това ме върна години, години назад, когато нищо не зависеше от мен и всичко беше извън мой контрол. Затова трябваше да изляза. Отидох да видя Флин, но той пък беше на родителска среща...

- Смешно, нали? - прошепнах, а той се засмя.

- И вървях. Вървях дълго. И не знам как се озовах в салона. Тя тъкмо тръгваше. Изненада се да ме види. Честно казано, и аз бях изненадан, че се бях озовал точно там. Разбира се, тя видя, че съм обезумял, и ме покани да пийнем.

По дяволите! Май стигнахме до същината. Сърцето ми заблъска. Исках ли наистина да знам? Подсъзнанието ми ме гледаше настървено, с предупредително високо повдигната вежда.

- Влязохме в един бар и изпихме бутилка вино. Тя се извини за поведението си последния път, когато се видяхме. Мъчно й е, че майка ми отказва да й говори. Това по някакъв начин оказва влияние на социалния й живот и контактите й, но тя разбира. Говорихме за бизнеса, който върви добре въпреки рецесията. Споменах й, че искаш деца.

- Мислех, че си й казал, че съм бременна.

Той ме погледна открито, честно.

- Не, не съм й казал.

- И защо не ми каза?

- Ти не ми даде възможност.

- Не е вярно.

- На следващата сутрин не те намерих, а когато дойде, беше побесняла...

„О, да, вярно!“

- Прав си. Бях побесняла.

- Както и да е. Бяхме вече на средата на втората бутилка, когато тя се наведе към мен да ме докосне. И аз... замръзнах.

И скри очи с ръка.

Какво по дяволите беше това?!

- Реакцията ми, начинът, по който се дръпнах от нея, беше шок и за двама ни. - Гласът му беше съвсем тих.

„Погледни ме, Крисчън!“ Мушнах ръка под неговата, той се обърна и ме погледна. Лицето му беше бяло, очите - широко отворени.

- Какво има? - Едва дишах.

Той пак се намръщи и преглътна.

„О, какво крие от мен? Искам ли да го чуя?“

- Опита се да ме съблазни. - Като че ли чак сега изживяваше шока.

Сърцето ми сякаш спря завинаги. „Мръсна долна кучка!“

- Един миг, увиснал във времето. Тя видя изражението ми и разбра колко грубо е прекрачила границата. Аз я отхвърлих. Не бях мислил за нея в този... сексуален аспект от години. И освен това аз обичам теб. Казах й: „Обичам съпругата си“.

Гледах го и не знаех какво да кажа.

- Тя веднага отстъпи. Извини се, извъртя нещата, че е било само на шега. Искам да кажа... тя твърди, че е наистина щастлива с Ай-зък, че е доволна от бизнеса си, че не мисли зло никому, най-малко на нас. Казва, че приятелството ни й липсва, но разбра, че животът ми вече е само с теб. И това е наистина странно, като се има предвид какво се случи последния път, когато се видяхме. Помниш. Казах й, че няма повече да се виждам с нея. И тя си тръгна.

- Целунахте ли се? - Страх скова сърцето ми.

- Не! Не бих могъл да понеса отново такава близост с нея.

„О, това е добре!“

- Бях нещастен. Исках да се прибера у дома, при теб. Но осъзнавах колко лошо съм се държал... Останах, довърших бутилката и после продължих на бърбън. И докато пиех, се сетих какво ми каза преди време: „Ами ако това се беше случило на твоя син?“

И се замислих за детето и как започна всичко с Елена. И се почувствах... зле. Никога не бях поглеждал нещата от тази страна.

И тогава си спомних. Смътен спомен за приглушени гласове до леглото ми, докато лежах в полусъзнание. „Но когато я видях за последен път, видях цялата картина, бъдещето. Знаеш какво имам предвид... за детето. И за първи път осъзнах, че това, което сме правили... е било грешно“. Разговорът с Грейс.

- И това ли е всичко?

- Да, в общи линии.

-О!

-О?

- И всичко свърши?

- Да. Всичко свърши в мига, в който те видях. Но го осъзнах едва когато се видях с нея за последно.

- Съжалявам — казах.