Петдесет нюанса освободени

Мислите ми бяха прекъснати от нежна музика. Стелеше се навсякъде и пълнеше апартамента. Крисчън свиреше на пианото. Не беше някоя от неговите тъжни мелодии, а нещо различно, нещо сладко, нещо, в което имаше надежда. Знаех тази мелодия, но никога не го бях чувала да я свири.

Тръгнах на пръсти към голямата стая. Той свиреше. Беше по здрач. Небето бе наситено розово. Цветовете на падащата вечер докосваха нежно косата му. Изглеждаше неземно красив, погълнат от мелодията. Не ме забеляза. През последните дни беше толкова открит, толкова внимателен, споделяше мислите си, плановете си, възгледите си. Все едно някъде в себе си е имал язовир, за чието съществуване не е подозирал никой, и водите на този язовир се бяха надигнали и прелели, скъсали бяха язовирната стена и сега нищо не можеше да ги спре. Той вече говореше.

Знаех, че ще дойде да ме провери след няколко минути, и ми хрумна нещо. Измъкнах се заднешком: надявах се да не ме е забелязал. Хукнах към спалнята, като събличах дрехите си, докато бягах. Оставих само бледосините си бикини. Намерих син потник и го облякох. Щеше да скрие охлузванията. Отворих гардероба и намерих изтърканите му джинси. Джинсите за Червената стая, любимите ми. Взех телефона от нощното шкафче, сгънах прилежно джинсите и коленичих до вратата на спалнята.

Вратата беше леко отворена. Той вече свиреше нещо друго. Не разпознах мелодията. Но и в тази имаше светлина, надежда. Беше прекрасна. Написах съобщение.

Подател: Анастейжа Грей

Относно: Удоволствието на съпруга ми Дата: 21 септември 2011, 20:45 До: Крисчън Грей

Сър,

Очаквам инструкциите Ви Винаги ваша

Госпожа Г. х

Натиснах „Изпрати“.

След секунди музиката спря и сърцето ми подскочи. Чаках, чаках - и най-сетне получих съобщение.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Удоволствието на съпруга ми - харесва ми това „относно“, бебчо Дата: 21 септември 2011, 20:48

До: Анастейжа Грей

Госпожо Г,

Заинтригуван съм. Ще Ви намеря.

Бъдете готова.

Крисчън Грей Изпълнен с очакване Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Бъдете готова! Сърцето ми биеше лудо. Започнах да броя. След трийсет и седем секунди вратата се отвори. Погледнах босите му крака, стъпили на прага.

Не каза нищо. Не обели и дума, а минаваха... векове. Мамка му! Ставаше нещо! Успях да се сдържа и да не го погледна. Очите ми останаха забити в земята.

Най-накрая той се наведе и взе джинсите, все така мълчаливо.

Тръгна към гардеробната. Не помръдвах. Сърцето ми щеше да изскочи, а тялото ми с радост поемаше тласъците на адреналина.

Усетих силна, сладка болка в слабините от нарастващата възбуда. След малко той се върна, обут в джинсите.

- Значи искаш да поиграем?

-Да.