Петдесет нюанса освободени

Тейлър ни чакаше в аудито 81Л/. Докато Крисчън държеше вратата отворена, за да вляза, хвърлих букета от бели и розови рози към групичката насъбрали се млади момичета. Мия триум-фално го вдигна, засмяна до уши.

Докато се вмъквах в колата и все още се смеех на ловкостта и борбеността, с която Мия се пребори за букета, Крисчън се наведе, вдигна края на роклята ми и старателно го прибра. После махна за довиждане на всички.

Тейлър му отвори вратата.

- Честито, сър.

- Благодаря, Тейлър - отвърна Крисчън и се настани до мен. Докато Тейлър бавно потегляше, гостите засипваха колата с ориз. Крисчън грабна ръката ми и целуна всеки пръст.

- Дотук добре, госпожо Грей, нали?

- Дотук е прекрасно, господин Грей. Къде отиваме?

- Сий Так - отвърна простичко той и се усмихна загадъчно.

„Хм... какво ли е намислил?“

Тейлър не зави към терминала за заминаващи, а продължи направо през охраняваната зона. И тогава го видях. Джетът на Крисчън. Отстрани с големи сини букви пишеше ГРЕЙ ЕНТЪРПРАЙ-'ЗИС ХОЛДИНГ.

- Не ми казвай, че пак ще използваш собственост на компанията за лични цели.

- О, точно това възнамерявам да направя, Анастейжа - усмихна се той.

Тейлър спря пред стълбите на самолета и скочи да отвори вратата на Крисчън. Говориха кратко. После Крисчън отвори вратата ми и вместо да се отдръпне да ми направи място да мина, се наведе, грабна ме и ме изнесе на ръце.

- Какво правиш?! - изпищях.

- Пренасям те през прага - каза той.

- О! - „Това не се ли прави, когато си идем у дома?“

Той ме качи по стълбите без никакво усилие. Тейлър вървеше след него с малкия ми куфар. Остави го на вратата на самолета и се върна в колата. Посрещна ни Стивън - пилотът на Крисчън, облечен в униформа.

- Добре дошла на борда, госпожо Грей.

Крисчън ме пусна и се здрависа с него. До Стивън стоеше жена с тъмна коса, също с униформа. Беше на... може би тридесет.

- Честито - каза Стивън.

- Благодаря. Познаваш Стивън, нали, Анастейжа? Той е нашият пилот днес. А това е помощник-пилот Бейли.

Жената се изчерви и замига неловко. Исках да врътна очи от раздразнение. Още една женска, втрещена от вида на моя прекалено красив съпруг.

- Радвам се да се запознаем - каза гя тихо. Усмихнах й се любезно. В крайна сметка той си беше вече само мой.

- Приключихте ли с проверките? - попита Крисчън.

Аз започнах да се оглеждам. Интериорът беше от светло кленово дърво и кремава кожа. Всичко бе изящно изработено. Появи се още една жена, и тя с униформа. Много красива брюнетка.

- Да, всичко е готово. Времето от тук до Бостън е хубаво.

„Бостън?“