Петдесет нюанса по-тъмно

Разсеяно се запитах как ли е Кейт... и Елиът. Да не забравя да питам Крисчън дали се е чувал с него. А пък Итън, братът на Кейт, се връщаше идния вторник и щеше да отседне в нашия апартамент. Крисчън сто на сто нямаше да е доволен. Избутах срещата със странното Призрачно момиче на заден план.

Елизабет ми подаде втора бира.

- Благодаря.

С Клер се разговаряше много лесно - тя обичаше да говори -и още преди да се усетя, вече бяха на третата бира благодарение на единия от „Финанси“.

Когато Елизабет и Кортни си тръгнаха, Джак се присъедини към нас с Клер. Къде беше Крисчън? Единият от „Финанси“ заговори за нещо с Клер.

- Смяташ ли, че взе правилното решение, като дойде при нас, Ана? - Гласът на Джак беше гальовен и той беше застанал малко прекалено близо. Бях забелязала обаче, че го прави с всички.

- Седмицата беше много приятна, благодаря, Джак. Да, мисля, че взех правилното решение.

- Ти си изключително умно момиче, Ана. Ще стигнеш далече.

Изчервих се.

- Благодаря. - Какво друго да кажа?

- Далече ли живееш?

- До Пайк Маркет.

- Значи сме почти съседи. - Усмихна се, приближи се още повече, облегна се на бара и почти ме приклещи на мястото ми.

- Имаш ли планове за уикенда?

-Ами... хм...

Усетих го, преди да го видя. Сякаш цялото ми тяло бе настроено към неговото присъствие: отпускаше се и се възпламеняваше едновременно - странна вътрешна двойственост - и ме изпълваше онова странно пулсиращо електричество.

Крисчън преметна ръка през раменете ми в привидно небрежна проява на нежност - но аз знаех, че не е само това. Той предявяваше претенции за собственост - и в този случай аз ги посрещнах с радост. Лекичко ме целуна по косата и прошепна:

- Здравей, бебчо.

Обзе ме облекчение, чувство за сигурност и възбуда. Той ме притегли към себе си и аз вдигнах поглед към него. Той безизразно наблюдаваше Джак. След това отново насочи вниманието си към мен и ми отправи дяволита усмивка, последвана от бърза целувка. Беше с тъмносиньото си сако на тънки райета, дънки и бяла риза. Направо да го изям.

Джак неловко се отмести назад.

- Джак, това е Крисчън - измънках извинително. Защо се извинявах, по дяволите? - Крисчън, това е Джак.

- Аз съм гаджето - каза Крисчън, докато се ръкуваха, с лека усмивка, която всъщност не стигаше до очите му. Погледнах Джак, който мислено преценяваше прекрасния мъжествен екземпляр пред себе си.

- Аз съм шефът - арогантно отвърна Джак. - Ана спомена само за бивше гадже.

„Уф, мамка му. Не бива да играеш на тази игра с господин Петдесет нюанса“.

- Е, вече не съм бивш - хладнокръвно отвърна Крисчън. -Хайде, бебчо, да вървим.

- Останете да пийнете нещо с нас - лицемерно го покани Джак.

Идеята едва ли беше добра. Защо ли беше толкова неловко?

Погледнах Клер, която, естествено, зяпаше Крисчън с отворена уста и откровено плътско одобрение. Дали някога щях да престана да обръщам внимание на въздействието му върху другите жени?

- Имаме си програма. - Той се усмихва загадъчно.

Нима? По тялото ми пробягаха тръпки на очакване.

- Може би някой друг път - прибави Крисчън. - Хайде - каза ми и ме хвана за ръка.

- До понеделник - казах на Джак, Клер и двамата от „Финанси“ и като полагах всички усилия да не обръщам внимание на недоволната физиономия на Джак, излязох с Крисчън.

Тейлър беше на волана на аудито, което чакаше до тротоара.

- Защо ми се стори, че си мерите оная работа? - попитах Крисчън, докато той ми отваряше вратата.

- Защото си беше точно така - измърмори той и ми отправи загадъчната си усмивка, после затвори вратата.

- Здравей, Тейлър - казах аз и погледите ни се срещнаха в огледалото.

- Госпожице Стийл - отвърна той с топла усмивка.

Крисчън се настани до мен, хвана ръката ми и леко целуна кокалчетата на пръстите ми.

- Привет - каза тихо.

Бузите ми пламнаха. Знаех, че Тейлър ни чува, и се благодарях, че не вижда изпепеляващия, възпламеняващ бикините ми поглед, който ми отправи Крисчън. Трябваше да призова на помощ целия си самоконтрол, за да не се хвърля върху него направо на задната седалка.

„О, задната седалка... хмм“.

- Привет - прошепнах с пресъхнала уста.

- Какво ти се прави тази вечер?

- Нали каза, че сме имали програма?

- А, аз знам какво ми се прави, Анастейжа. Питам какво ти се прави на теб.

Излъчих му го без думи.

- А, виждам - с лукаво похотлива усмивка каза той. - Значи... молене. У нас ли искаш да молиш, или у вас? - Наклони глава настрани и ми отправи своята ужасно секси усмивка.

- Много сте самонадеян, господин Грей. Но този път можем да идем у нас. - Бавно си прехапах устната и лицето му помръкна.

- Тейлър, към госпожица Стийл, ако обичаш.

- Да, господине - отговори шофьорът.

- Е, как мина денят ти? - попита Крисчън.

- Добре. Твоят?

- Добре, благодаря.

Нелепо широката му усмивка беше огледало на моята. Той отново целуна ръката ми.

- Изглеждаш прелестно.

- Ти също.

- Шефът ти, Джак Хайд, бива ли го в работата му?

Леле! Каква внезапна промяна на темата! Намръщих се.

- Защо? Пак ли мерене на оная работа?

- Този човек иска да ти смъкне гащичките, Анастейжа - иро-нично каза Крисчън.

Изчервих се и нервно погледнах към Тейлър.