Петдесет нюанса по-тъмно

Уф, мамка му! Нямах представа. А той откъде знаеше, по дяволите? Намръщено проверих имейлите, които си бяхме разменили, като ги изтривах в движение.

Точно в пет и половина Джак се изправи до бюрото ми. Петък беше ден, свободен от официалния дрескод, затова той носеше дънки и черна риза.

- На по чашка, Ана? Обикновено обръщаме набързо по една в бара отсреща.

- Кои „ние“? - попитах обнадеждено.

- Повечето... Ще дойдеш ли?

По неизвестна причина, която нямах желание да анализирам прекалено детайлно, ме обзе облекчение.

- С удоволствие. Как се казва барът?

- „Петдесет“.

- Майтапиш се.

Джак ме погледна учудено.

- Не се майтапя. Някакво особено значение ли има за теб това число?

- Не, извинявай. Ще дойда.

- Какво ще пиеш?

- Бира.

- Супер.

Отидох в тоалетната и пратих имейл на Крисчън от блакберито си.

Подател: Анастейжа Стийл Относно: Там ти е мястото Дата: 10 юни 2011, 17:36 До: Крисчън Грей

Отиваме в бар, който се казва „Петдесет“.

Мога да изровя цяла мина от импровизации на тази тема.

С нетърпение очаквам да ви видя там, господин Грей.

А. х

Подател: Крисчън Грей Относно: Рискове Дата: 10 юни 2011, 17:38 До: Анастейжа Стийл

Миньорството има изключително много професионални рискове.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Подател: Анастейжа Стийл Относно: Какви рискове?

Дата: 10 юни 2011, 17:40 До: Крисчън Грей

С други думи?

Подател: Крисчън Грей Относно: Просто...

Дата: 10 юни 2011, 17:42 До: Анастейжа Стийл

Наблюдение, госпожице Стийл.

До скоро.

По-добре рано, отколкото късно, бебчо.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Погледнах се в огледалото. Каква разлика само за един ден! Бузите ми бяха добили цвят, очите ми блестяха. Ефектът на Крисчън Грей. Един малък имейл двубой с него оказваше тъкмо такова въздействие върху момичетата. Ухилих се на огледалото и изпънах светлосинята си риза - онази, която ми бе купил Тейлър. Днес носех и любимите си дънки. Повечето жени в службата носеха или дънки, или клоширани поли. Щеше да се наложи да отделя пари за една-две клоширани поли. Може би щях да го направя този уикенд, като осребря чека, който ми бе дал Крисчън за Уанда, моята мила костенурка.

Щом излязох от сградата, чух името си.

- Госпожица Стийл?

Обърнах се. Една млада жена предпазливо се приближи до мен. Приличаше на призрак - толкова бледа и странно безизразна.

- Госпожица Анастейжа Стийл? - повтори тя. Лицето й бе неподвижно, въпреки че говореше.

-Да?

Жената спря на метър от мен. Гледаше ме. Аз също я гледах -като хипнотизирана. Коя беше? Какво искаше?

- Да? - повторих. Откъде знаеше името ми?

- Просто исках да ви видя. - Гласът й бе зловещо мек. Също като мен, тя имаше тъмна коса, рязко контрастираща със светлата й кожа. Очите й бяха кафяви като бърбън, но безжизнени. В тях нямаше абсолютно никакъв живец. Красивото й бяло лице бе набраздено от скръб.

- Съжалявам, поставяте ме в неудобно положение - казах, като се мъчех да не обръщам внимание на предупредително побилите ме тръпки. Отблизо тя изглеждаше странно, размъкната, неподдържана. Дрехите й бяха с два номера по-големи, отколкото трябва, включително марковият й шлифер.

Тя се засмя, странен фалшив трак, който само подхрани безпокойството ми.

- Какво повече имате от мен? - попита тъжно.

Безпокойството ми се превърна в страх.

- Съжалявам... коя сте вие?

- Аз ли? Никоя. - Тя вдигна ръка, прокара пръсти през дългата си до раменете коса и ръкавът на шлифера й се набра, разкривайки лекьосан бинт на китката й.

„Мама му стара!“

- Приятен ден, госпожице Стийл. - Жената се обърна и се отдалечи.

Останах вцепенена на мястото си, загледана след крехката й фигура, докато тя не се изгуби сред минувачите.

„Какво беше това?“

Объркана, пресякох улицата към бара, като се опитвах да проумея случилото се, а подсъзнанието ми надигна грозната си глава и ми изсъска: „Тя има нещо общо с Крисчън“.

„Петдесет“ беше просторен безличен бар със знаменца и плакати на баскетболни отбори по стените. Джак беше на бара с Елизабет, втория главен редактор Кортни, двама от отдел „Финанси“ и Клер от „Обслужване“. Клер беше с вечните си сребърни обеци-халки.

- Здрасти, Ана! - Джак ми подаде бутилка бира.

- Наздраве... благодаря - измънках, все още потресена от срещата си с Призрачното момиче.

- Наздраве. - Чукнахме се с шишетата и той продължи разговора си с Елизабет. Клер ми се усмихна мило и попита:

- Е, как си след първата седмица?

- Добре, благодаря. Всички сте много мили.

- Днес изглеждаш много по-щастлива.

- Понеже е петък - побързах да отговоря. - Ти... какво ще правиш през уикенда?

Моят патентован метод за разсейване подейства. Спаси ме. Оказа се, че Клер има шестима братя и сестри и ще ходи на голямо семейно събиране в Такома. Тя се разприказва, а аз си дадох сметка, че не съм разговаряла с жена на моята възраст, откакто Кейт замина за Барбадос.