Петдесет нюанса по-тъмно

- Струва ми се, че сте облечена прекалено леко, госпожице Стийл - прошепна той, постави вратовръзката на шията ми и бавно, но сръчно я завърза на идеален уиндзорски възел. Докато го стягаше, пръстите му се отъркаха в основата на гърлото ми и по тялото ми пробяга електричество, което ме накара да ахна. Крисчън остави широкия край на вратовръзката достатъчно дълъг, за да покрие космите между краката ми.

- Сега изглеждате много яко, госпожице Стийл - каза той, наведе се и нежно ме целуна по устните. Целувката беше съвсем лека - исках още, в тялото ми напираше буйно желание.

- Какво да правим сега с теб? - попита Крисчън. После хвана вратовръзката и рязко я дръпна, принуждавайки ме да политна в ръцете му. Пръстите на едната му ръка се заровиха в косата ми, отметнаха главата ми назад и Крисчън ме целуна истински, силно, с безмилостен, упорит език. Другата му ръка се плъзна надолу по гърба ми и ме стисна за дупето. Когато ме пусна, той също се задъхваше и ме гледаше със сиви очи от течен огън. Аз дишах тежко, напълно загубила самообладание. Бях сигурна, че след тази чувствена агресия устните ми ще се подуят.

- Обърни се - заповяда Крисчън и аз се подчиних. Той освободи косата ми от вратовръзката, бързо я сплете и я завърза. После дръпна плитката и ме принуди да отметна глава назад.

- Имаш красива коса, Анастейжа - прошепна Крисчън и ме целуна по гърлото, целувка, която прати тръпки по гръбнака ми.

- Само трябва да кажеш „стига“. Знаеш го, нали?

Кимнах, без да отварям очи, наслаждавах се на устните му по кожата ми. Той пак ме завъртя и вдигна края на вратовръзката.

- Ела. - И ме поведе към скрина, където лежеше останалата част от съдържанието на кутията.

- Тези неща, Анастейжа. - Крисчън повдигна аналния разширител. - Този е прекалено голям номер за теб. Като анална девственица, не бива да започваш с него. Ще започнем ето с това.

- Изпъна кутрето си и аз изумено ахнах. С пръсти... там? Крисчън ми се подсмихна и ми хрумна неприятната мисъл за аналния фистинг, за който се споменаваше в договора.

- Само с пръст - и то един - тихо каза той с онази своя свръхестествена способност да чете мислите ми. Очите ми се стрелнаха към неговите. Как го правеше?

- Тези щипки са болезнени. - Крисчън заоглежда щипките за зърна. - Ще използваме тези тук. - И сложи друг чифт върху скрина. Приличаха на грамадни черни фиби с висулки от черни камъни. - Тези могат да се регулират - поясни Крисчън с глас, който издаваше искрена загриженост.

Примигах и се ококорих. Крисчън, моят учител по секс. Той знаеше много повече от мен за всичко това. Никога нямаше да го настигна. Намръщих се. Той знаеше повече от мен за повечето неща... освен за готвенето.

- Ясно? - попита Крисчън.

- Да - прошепнах с пресъхнала уста. - Ще ми кажеш ли какво възнамеряваш да правиш?

- Не. Ще го правя в движение. Това не е сцена, Ана.

- Как да се държа?

Той се намръщи.

- Както искаш.

- Моя двойник ли очакваше, Анастейжа? - попита Крисчън, едновременно малко подигравателно и озадачено. Отново примигах.

- Ами, да. Той ми харесва - отговорих. Крисчън се усмихна, протегна ръка и прокара палец по бузата ми.

- Виж ти. - Палецът му се плъзна по долната ми устна. - Аз съм ти любовник, Анастейжа, не съм твой господар. Обичам да слушам смеха и момичешкото ти кискане. Харесвам те отпусната и щастлива, каквато си на портретите на Хосе. Това е момичето, което попадна в моя кабинет. Това е момичето, в което се влюбих.

Зяпнах го с отворена уста и в сърцето ми разцъфна желана топлота. Радост - стопроцентова радост.

- Но след като казах всичко това, също бих искал да правя груби неща с вас, госпожице Стийл, и моят двойник знае някой и друг номер. Тъй че правете каквото ви се казва и се обърнете.

- Очите му заблещукаха дяволито и радостта рязко се премести надолу и сви и напрегна всеки мускул под кръста ми. Подчиних се. Зад мен той изтегли едно от чекмеджетата и след малко отново се изправи пред мен.

- Ела - заповяда ми и като хвана края на вратовръзката, ме поведе към масата. Докато минавахме покрай дивана, забелязах, че всички камшици са изчезнали. Това ме разсея. Дали бяха там при предишното ми влизане в стаята? Не си спомнях. Крисчън ли ги беше преместил? Госпожа Джоунс? Крисчън прекъсна размислите ми.

- Искам да коленичиш тук горе - каза, когато стигнахме до масата.

О! Какво беше намислил? Богинята в мен нямаше търпение да узнае - тя вече беше скочила върху масата и гледаше Крисчън с обожание.

Той внимателно ме повдигна и аз застанах на колене пред него, изненадана от собствената си грациозност. Сега очите ни бяха на едно равнище. Крисчън плъзна длани по бедрата ми, хвана ме за коленете, разкрачи ме и застана точно пред мен. Изглеждаше много сериозен, очите му бяха потъмнели, премрежени... похотливи.

- Ръцете зад гърба. Ще ти сложа белезници.

Извади кожени белезници от задния си джоб и се пресегна зад мен. Къде щеше да ме отведе този път?