Петдесет нюанса по-тъмно

- Майтапиш се! Тя изобщо не ми е казвала.

- Честит рожден ден, между другото.

- Мерси. Е, къде ходиш на риба?

Изключих се. Нямаше нужда да ги слушам. И в същото време бях облекчена. Виждаш ли, Крисчън? Хосе не е чак толкова лош.

Когато Хосе реши да си тръгва, двамата се държаха много по-свободно един с друг. Крисчън бързо се облече по тениска и дънки и бос ни придружи с Хосе до фоайето.

- Благодаря за гостоприемството - каза му Хосе, докато се ръкуваха.

- Винаги си добре дошъл - отвърна Крисчън.

Хосе ме прегърна.

- Всичко хубаво, Ана.

- И на теб. Много се радвам, че се видяхме. Другия път ще излезем както трябва.

- Само да не забравиш. - Той ни махна от асансьора и си тръгна.

- Виждаш ли, не е толкова лош - казах на Крисчън.

- Само че още иска да ти свали гащите. Но не мога да го обвинявам.

- Крисчън, това не е вярно!

- Стига де, не се прави на скромна! - Той ми се захили. - Желае те. Много.

Намръщих се.

- Крисчън, той ми е само приятел, добър приятел. - И изведнъж осъзнах, че така твърдеше и самият Крисчън за госпожа Робинсън. Тази мисъл ме смути.

Той разпери помирително ръце.

- Не искам да се караме.

„О! Та ние не се караме... нали?“

- И аз.

- Не му ли каза, че ще се женим?

- Не. Мислех, че първо трябва да кажа на мама и Рей. - Уф! За пръв път мислех за това, откакто се бях съгласила. Божичко, какво щяха да кажат родителите ми?

- Да, права си. А аз... ъъъ... трябва да питам баща ти. Да го помоля за ръката ти.

Засмях се.

- О, Крисчън, да не живеем в осемнайсети век!

„Мама му стара. Какво ще каже Рей?“ Мисълта за този разговор ме изпълни с ужас.

- Такава е традицията. - Крисчън сви рамене.

- Хайде да го обсъдим по-късно. Искам да ти дам другия подарък. - Целях да отвлека вниманието му. Мисълта за подаръка направо прогаряше дупка в съзнанието ми. Трябваше да му го дам, за да видя как ще реагира.

Той ми отправи момчешката си усмивка и сърцето ми за миг спря. Никога нямаше да ми омръзне да гледам тази усмивка.

- Пак си хапеш устната.

Докосна брадичката ми и ме полазиха тръпки. Без да кажа нищо и докато все още имах малко смелост, го хванах за ръка и го поведох към спалнята. Заведох го до леглото и извадих двете кутии, които бях скрила под моята страна на кревата.

- Цели два подаръка! - изненада се той.

Дълбоко си поех дъх.

- Купих ги преди... ъъъ... вчерашния инцидент. Сега не съм сигурна. - Бързо му подадох едната кутия, преди да съм се отказала. Крисчън ме погледна озадачено, доловил колебанието ми.

- Сигурна ли си, че искаш да я отворя?

Кимнах нервно.

Крисчън разкъса опаковката и изненадано се вторачи в кутията.

- Чарли Танго - прошепнах.

Той се засмя. В кутията имаше дървено вертолетче с голям ротор, който се задвижваше със слънчева енергия.

- Със слънчева батерия - измърмори той. - Леле! - И преди да съм се усетила, вече седеше на леглото и го сглобяваше. Приключи бързо и го постави върху дланта си. Син дървен хеликоптер. Крисчън ме погледна и ми отправи разкошната си момчешка усмивка, после го протегна към прозореца. Слънчевите лъчи окъпаха вертолетчето и роторът се завъртя.

- Виж само! - Той го заразглежда внимателно. - Какво можем да правим вече с тази технология! - Вдигна играчката пред очите си, втренчен във въртящия се ротор. Беше като хипнотизиран и аз също зяпах като хипнотизирана как се унася в размисъл, вторачен във вертолетчето. За какво мислеше?

- Харесва ли ти?

- Страхотно е, Ана. Благодаря. - Той ме прегърна и ме целуна, после продължи да наблюдава въртящия се ротор. - Ще го сложа при безмоторния самолет в кабинета си - каза разсеяно, без да откъсва очи от ротора. После отдръпна ръката си от слънчевата светлина и въртенето постепенно спря.

Неволно се ухилих до уши и мислено се поздравих. Харесваше му. Естествено, нали той си падаше по алтернативни технологии. Крисчън остави вертолетчето на скрина и се обърна към мен.

- Ще ми прави компания, докато поправим Чарли Танго.

- Може ли да се поправи?

- Не знам. Надявам се. Иначе ще ми липсва.

„Ще му липсва?“ Изумих се от пронизалата ме ревност към неодушевен предмет. Подсъзнанието ми избухна в презрителен смях. Не му обърнах внимание.

- Какво има в другата кутия? - попита Крисчън, ококорен от почти детинско вълнение.

„Мамка му!“

- Не съм сигурна дали този подарък е за теб, или за мен.

- Така ли?

Видях, че съм разпалила любопитството му. Нервно му подадох втората кутия. Той леко я разклати и се чу тежко изтракване. Крисчън ме погледна.

- Защо си толкова нервна? - попита озадачено.

Свих рамене, едновременно засрамена и възбудена, и се изчервих. Крисчън повдигна вежди.

- Заинтригувахте ме, госпожице Стийл. - Гласът му отекна в мен и породи желание и очакване под лъжичката ми. - Трябва да кажа, че реакцията ви ми доставя удоволствие. Какво сте намислили?

Стиснах устни и затаих дъх.

Той отвори кутията и извади картичка. Останалата част от съдържанието беше увита в мека хартия. Крисчън отвори картичката и очите му се стрелнаха към моите - ококорени от шок или изненада, не можех да определя.

- Да правя груби неща с теб ли?